Джанлука Ди Фео: Италия е сама в тази драма! Европейският съюз не ни изпрати нито един лекар, нито една маска!

Заместник-главният редактор на италианския в. “Ла Република” Джанлука Ди Фео

Ключови думи: италия, маска, ръкавици, коронавирус, новини от италия, европейски съюз, Джанлука Ди Фео

Джанлука Ди Фео е заместник-главен редактор на италианския в. “Ла Република”. В своя статия във “Фигаро” той описва битката, която цяла Италия води срещу Covid-19, и обяснява причините за големия си гняв и дълбокото си огорчение от моралния фалит на европейските институции, оставили Италия сама в тази драма.

Маски, гумени ръкавици, пластмасови очила, това бяха първите неща, които Италия поиска от Европа: страната поиска помощ, за да издигне най-простата бариера срещу коронавируса. Но призивът ѝ остана без отговор. Франция и Германия затвориха границите си за тези продукти, като по този начин забраниха износа, и ни изпратиха тревожен сигнал:

от Брюксел няма да дойде никаква конкретна подкрепа, дори минимална.

Разбира се, италианското правителство съумя да наруши ограниченията, наложени на държавния дълг и да подкрепи икономиката, опустошена от епидемията. Разбира се, Урсула фон дер Лайен заяви: “Всички сме италианци”. Но тези изявления изглеждаха на светлинни години от окопа, в който се борим за оцеляването на страната. Може би не го осъзнавате, може би някои още си мислят, че Covid-19 “не е нищо повече от обикновен грип”.

Не, това е безмилостен убиец.

Той се разпространява с впечатляваща скорост, унищожава белите дробове на заразените хора: първо на старите, после на възрастни и дори на млади хора. За по-малко от три седмици той уби близо 1000 души и зарази над 12 хил. души в Италия, цифри, които непрекъснато се увеличават.

Цяло поколение може да бъде погубено, цялата икономическа тъкан осакатена.

Предприехме безпрецедентни мерки в историята на Запада, мерки, които дори по време на двете световни войни не са били приемани. Всички италианци са задължени да стоят по домовете си, без магазини, нито ресторанти. Животът на цялото общество беше обърнат с главата надолу. Видяхте снимките от безлюдния Милано, напълно празните улици на Рим. Но вие сте по-малко запознати с битката, която се води с гордост и компетентност в болниците в Северна Италия, залети от постоянно увеличаващия се брой хоспитализации. Половината от заразените хора трябва да могат да останат оперативни, един от всеки десет трябва да бъде настанен за интензивно лечение, под дихателен апарат. Ще можем да устоим, само ако пригодим други отделения за заразените, разполагайки допълнителен медицински персонал и дихателни апарати. Това е битка срещу времето: поставяне на нови легла, по стотина на ден, преди броят на жертвите да се увеличи. В нещастието си имаме късмет, че Covid-19 се ожесточи най-вече в Ломбардия, която притежава най-добрата здравна система в страната.

Но ние се оказахме сами: защото Европейският съюз не ни изпрати нито един лекар, нито една маска, не създаде нито една полева болница.

Защо Европа с колосалния си административен и технически апарат не направи нищо, за да предотврати епидемията и да координира карантината? Всяка страна действа по свое усмотрение, с един-единствен резултат: това, което се случва в Италия, рискува скоро да се повтори във Франция, Германия и Испания. Трябваше да се вземат общи решения, но такива нямаше.

Защо Европа не се зае да създаде общ производствен план за елементарна екипировка, като маски и ръкавици, и инвентара, който се оказа решаващ в Китай?

Сега всички страни-членки отчаяно търсят дихателни апарати и защитно облекло, докато индустриалната мощ на Европейския съюз можеше да произведе всички тези жизненоважни запаси за един месец. За Италия, за света. Но той нищо не направи. Финансовите интервенции ще бъдат основни утре. Днес ние се борим да предотвратим краха на нашето общество. Важното в момента е здравето, защото ние сме убедени, че здравеопазването има предимство пред бизнеса. И знаем, че без болници, които могат да приемат болните, паниката ще подхрани хаоса и ще унищожи финансовите пазари. Дори и в тази ситуация, най-драматичната от раждането на Европейския съюз, Европа се оказа чужда на проблемите на гражданите: бюрократична структура, неспособна на конкретни намеси. Нямаше нито солидарност, нито контрол.

Тъжен урок, който няма да забравим: щом епидемията приключи, нищо няма да бъде както преди.

И дори Европейският съюз ще трябва да се промени в дълбочина, като се съсредоточи върху нуждите на своите граждани. В противен случай нищо няма да може да го защити от вълната на ксенофобския популизъм, който превръща вируса в политическо оръжие за масово унищожение.

Превод от френски: Галя Дачкова