Изненадващо ли е? Харесваме Путин повече дори от руснаците
Папа Франциск остава най-харесваният лидер в световен мащаб
Папа Франциск и Владимир Путин са най-харесваните световни лидери от българите, показват данните от изследване на "Галъп интернешънъл", коeто обхваща 50 държави и приблизително две трети от световното население, пише dnes.bg.
Цели 59% от нашите сънародници имат благоприятна оценка към президента на Русия, срещу 25%, които имат неблагоприятна. Руският президент получава още по-голямо благоразположение от страна на българите спрямо предходната година и е вторият най-одобряван световен лидер в България. Пред него е единствено папа Франциск, който има подкрепата на 65% от нашите сънародници и само 9% неодобрение.
Любопитно е, че в рамките на ЕС България и Румъния остават и единствените две страни с положително отношение към Путин. Още по-парадоксално е, че доверието към Путин в собствената му страна е по-ниско, отколкото при нас.
Като цяло тенденцията на разколебаване на оценката на световните лидери по целия свят личи и в България. Френският президент Еманюел Макрон най-осезаемо губи популярност сред българите – 41% от нашите сънародници имат благоприятна оценка за него, а 42 – неблагоприятна. За сравнение преди година числата са били 50% срещу 25% в полза на одобрението.
Британският премиер Борис Джонсън също получава отрицателна оценка, като едва 25% от нашенците го одобряват, срещу цели 44% неодобрение. Президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава да поддържа високо неодобрение сред сънародниците ни – 29% благоприятна оценка срещу 54% неблагоприятна.
Традиционно, най-малко харесваният световен лидер у нас е президентът на Турция Реджеп Ердоган, чиято дейност е харесвана от едва 15% от българите срещу 67%, които не я харесват.
В световен мащаб папа Франциск продължава да бъде най-благосклонно приеманата сред хората по света глобална фигура. Той получава благоприятна оценка от 53% от хората срещу 23%, които имат неблагоприятна. За втора поредна година пък германският канцлер Ангела Меркел (46% срещу 31%) е най-добре приета сред политическите лидери. Тя е следвана от френския президент Еманюел Макрон (40% срещу 33%), като това са единствените политически лидери, при които положителните оценки са повече от отрицателните.
И президентът на САЩ Доналд Тръмп (31% срещу 58%), и президентът на Русия Владимир Путин (36% срещу 48%), отбелязват сходна негативна тенденция. Израелският премиер Нетаняху (21% срещу 41%) също продължава да губи подкрепа.
Към руския президент Финландия е водеща в ЕС по неодобрение. Следват я Обединеното кралство (изследването е осъществено преди официалното напускане на ЕС), Испания и Полша.
Германия пък е водеща в ЕС по недоверие към Доналд Тръмп, следвана от Финландия, Испания и Австрия. Положително отношение към американския президент има в Полша и Румъния.
И на Балканите разделението по оста Русия-САЩ ясно личи. Най-високо одобрение за руския президент има в Сърбия, следвана от България и Албания. По отношение на Тръмп, Албания и Косово в най-голяма степен показват положителни оценки, а Сърбия и Босна и Херцеговина са на обратния полюс.
4 причини да не се отказвате от брака си
Шизи комплексирано, толкоз ли искаш да те клецам, че ползваш моя ник?!
Или да одобряваш гдрейската крава МЕРКЕЛ отгледана с парите на Мошетата равини хазари от берлинския кв. ПАНКОФФ радетелка за ислямски турско-сирийски мигранти в ЕС и Велик Ориент на мястото на Християнска Европа
Българофилите избягаха от бкп евроатлантиците ала плевнелиев, паси, цецо и тиквата.
Аз съм олицетворение на интелект и мъжество! Аз съм типичния представител на американофилите , както и другия интелигент Бойко.
запазете спокойствие психиатрична клиника "Св. Наум" е винаги на ваше разположение, работи и със здравната каса.
Бедни ми бедни Ганьо, колко ли трябва да страдаш, че барем от малко акъл да ти дойде!
Обичайте американците, те мислят за вас, не шибаните руски алкохолици!
Десетилетният стремеж на българската историография да украсява и ‘’облагородява’’ руската балканска политика достига своя апогей в епохата на комунизма. Тогава руското военно присъствие на Добруджанския фронт на Българската армия през Първата световна война просто изчезва.
Ако разгледаме библиографията по въпроса изпъква унизителния за националното самочувствие на всеки българин факт, че по време на т. нар. социалистически период до 1989г. липсват сериозни научни изследвания, които да осветляват участието на България в Първата световна война в Добруджа.
Антирумънските и най-вече антируските военни действия на Българската армия през 1916-1917г. въобще не са сред любимите теми за българската историография от този период. Главната причина е възприетата от комунистическата система политика на социалистически (пролетарски) интернационализъм, деградирал до национален нихилизъм. Този последователно прокарван принцип дори изменя характера на българското участие в Първата световна война, обявена за ,,империалистическа’’ според оценките на болшевишкия вожд Ленин , които изцяло догматично се възпроизвеждат в българските учебници.