Пет тренда от икономиките на областите
Българската икономика може да се забавя успоредно с европейската през последните две години, но това все още не е видимо на регионално ниво. Наскоро националната статистика публикува данните за развитието на областните икономики за 2018 г. Те идват със забавяне от около година, но показват интересни тенденции, които трудно биха могли да се видят чрез други показатели,пише вестник "Капитал".
Картата с годишното изменение на създадения регионален БВП е шарена. Това, което изпъква, е зависимостта на някои области от голям местен работодател, какъвто е случаят с лидерите по годишен ръст на БВП през 2018 г. - Перник и Враца. Другата видима тенденция е, че през последното десетилетие бързо се развиват големите икономики като Пловдив, Стара Загора, района на София, а малките продължават да изостават - значително под средния темп за последните десет години отчитат Видин, Силистра, Ловеч, Кюстендил, Смолян.
През последното десетилетие много от областните икономики са преминали през трансформация - селското стопанство намалява навсякъде, а фокусът е върху индустриализация или повече услуги. Това, което всички области си споделят, е демографията - независимо от мерките, предприети на национално ниво, естественият прираст намалява навсякъде. Надеждата е в привличането на повече хора от съседни региони, което успяват да направят големите градове. И Кърджали.
Ефектът на един гигант
Най-голям годишен ръст през 2018 г. отчита икономиката на Враца - цели 25%, следвана от Перник с 16%, показва националната статистика. Общото между двете области е зависимостта им от присъствието на едни от най-големите компании в България - АЕЦ "Козлодуй" във Враца и "Стомана индъстри" в Перник. Те може и да не влияят силно на националните трендове, но за местните икономики са от съществено значение.
Ядрената централа, която пряко и косвено (през "Атоменергоремонт") осигурява работа на около 4500 души, е имала добра година - през 2018 г. приходите нарастват с 20%, като така за първи път превишават 1 млрд. лв., а печалбата достига рекордните 163.5 млн. лв. Причините - по-високите средни продажни цени на електроенергията и фактът, че АЕЦ "Козлодуй" е увеличил присъствието си на свободния пазар за сметка на регулирания. Стимул за потреблението в областта идва и от самите работещи в централата - АЕЦ-ът е заделил 220 млн. лв. през 2018 г. за брутни възнаграждения на наетите 3663 души.
За Перник пък определяща е дейността на най-големия местен бизнес и работодател - стоманодобивната компания "Стомана индъстри", където работят над 1000 души. Перник печели косвено по няколко линии, една от които е лекото увеличение на световното търсене на стомана. По-голям фактор обаче е Европейската комисия, която през 2018 г. наложи квоти за внос на стомана от трети страни. В резултат европейските производители заеха мястото на чуждите, като конкретно в "Стомана индъстри" увеличението на приходите бе с 19% до 962 млн. лв.
Как да привлечем хора
Интересен пример за трансформация на областна икономика е Кърджали. През 2008 г. регионът е със силно изразен аграрен профил - добавената стойност от местното селско стопанство се оценява на 235 млн. лв., а индустрията "произвежда" 160 млн. лв. Десетилетие по-късно земеделието се свива с 38%, а индустрията се разраства с най-бързия темп в страната - 133.5%. Разбира се, фактор е ниската база, но за десет години индустриалният сектор на Кърджали успява да се изкачи от 24-то място от 28 области по генерирана добавената стойност до 17-о с 374 млн. лв. Най-видимият инвеститор в региона за последното десетилетие е турската компания за авточасти Teklas, която вече има четири фабрики в Кърджали и по една в Крумовград и Момчилград, приходите й за 2018 г. са 385 млн. лв., а служителите - почти 2500.
Институтът за пазарна икономика свързва икономическата активност в района с отчитания през последните години положителен механичен прираст. През 2018 г. например превишението на заселилите се в Кърджали спрямо напусналите областта надхвърля в пъти отчетеното в столицата. "Причина за това може да се търси в няколко посоки - както в еднократни събития (избори например, що се отнася до предишни години), така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години", пише в свой анализ Адриан Николов. "Стимулите, които провокират хората да се местят и да мигрират, все още са предимно икономически", казва Петър Ганев.
Услуги, но какви?
И докато някои се насочват към индустрията, други се фокусират върху услуги. Тук отново пример е Перник. Макар че най-големият бизнес в региона е "Стомана индъстри", националната статистика показва, че делът на услугите на местно ниво нараства с 18 пр.п. за десет години до 59% от брутната добавена стойност към края на 2018 г. За сметка на това индустриалният сектор се свива с 16.1 пр.п. до 36% от добавената стойност.
Числата обаче показват, че новооткритите работни места са предимно в сферата на здравеопазването, спорта и културата, транспорта и, по ирония на съдбата, ВиК. Това са относително нископлатени сектори за местната икономика, където на челно място са възнаграждения на работещите в държавното управление, следвани от персонала в преработващата промишленост (където броят на заетите се свива).
Вероятно част от висококвалифицираните специалисти от Перник отиват към столицата, където през последното десетилетие се увеличава делът на наетите в сектора на ИКТ, финанси и застраховане, професионални и научни дейности, административни и спомагателни за бизнеса услуги. В София-област пък расте делът на работещите в преработващата промишленост. За сравнение, в пернишки фирми ИКТ специалисти получават средно 807 лв. месечно през 2018 г. при 2778 лв. в столицата и 2230 лв. в София-област.
Годишен спад
Миналата година Стара Загора беше областта, отчела най-висок ръст на местния БВП през последното десетилетие. Тази година пък е на дъното на регионалната класация със спад от 2.3% на годишна база, а добавената стойност намалява с 1.9%.
Спадът идва от индустрията - ако през 2017 г. добавената стойност, която секторът произвежда, се равнява на 3.15 млрд. лв., година по-късно тя е малко над 2.9 млрд. Числата не позволяват по-подробен анализ, но годишните финансови отчети на местни фирми са малко по-словоохотливи.
В икономиката на Стара Загора, макар и диверсифицирана, присъстват няколко големи дружества от енергетиката и оръжейният производител "Арсенал". Отчетите на енергийните дружества показват, че през 2018 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" имат по-ниски приходи. Годишният финансов отчет на мините показва, че добивът на въглища намалява със 7.8% през 2018 г., а печалбата се срива с три четвърти до 1.7 млн. лв. В "Арсенал" пък свиват персонала, а приходите от дейността падат с 11% до 541 млн. лв. заради слабия износ на военна продукция, който афектира целия бранш през 2018 г.
С една година по-стари
Общото между всички области в страната е, че естественият прираст е устойчиво отрицателен и няма област, която да е обърнала тенденцията. При механичния прираст, който отчита разликата между броя на заселилите се и напускащите областта, добри примери има в Шумен и големите градове като Варна, Пловдив, Бургас и естествено столицата. Но те са малко, а демографията на национално ниво продължава да се влошава.
"Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще", пише в свой анализ Адриан Николов от ИПИ. "На този етап обаче не сме свидетели нито на значителни мерки в посока овладяването им от страна на държавата, нито на чувствителна трансформация на икономиката в техния контекст", допълва още той.
Облечете това в новогодишната нощ и всички ще онемеят
Съвети за завладяващ и разтърсващ оргазъм
Мони Бонбони от "Хелс Китчън" с покъртителна изповед
Започват проверки за безопасност на коледни играчки, украса и пиротехника
Предлагат нотариалните заверки при прехвърляне на МПС да отпаднат
Сашо Кадиев разкри за преживян шокиращ инцидент!
Забравете за хъркането! Трябва ви само четка за зъби и вечер...
Сиромахов гневен: Заплатата на тези хора е колкото един безполезен депутат взима за два дни
– България е страна, победена в Третата световна война. Като такава тя е лишена от собствена армия, защитна система и функционираща модерна икономика. Поради тясната си икономическа, социална, историческа и цивилизационна свързаност със СССР/Русия, което я прави особено неблагонадежна в очите на победителите, на нея й е наложен много по-тежък режим от този на останалите източноевропейски бивши сателити на Москва.
– Страната е трансформирана в периферия на победилия Запад, стремително намаляващите й ресурси са на негово разположение, а статутът й е на периферна територия със затихващи функции. България е поставена под военен, политически, икономически, финансов и културно-пропаганден контрол, който се осъществява в две основни направления – външен геополитически и чрез марионетни вътрешни „елити“, които действат в убийствена комбинация.
Вътрешните „елити“ като цяло са преки или косвени наследници на късната комунистическа българска номенклатура с всички произтичащи от това обстоятелство цивилизационни практически „прелести“ и политически рефлекси – усвоено по наследство геополитическо раболепие във външна посока, съчетано с примитивна експлоатация на вътрешната „територия“, третирана като плячка за бърза употреба.
– „Населението“ е в процес на свободно демографско и цивилизационно „падане“, като най-пасионарната част от него е изсмукана в западно направление, а на територията пребивава по-скоро демографската „шлака“, допълнително приспивана със серия от икономически, политически и пропагандни мерки – т.нар. „реформи“ в областта на образованието, здравеопазването, финансите, икономиката.
– Социалната структура на обществото представлява олигархична пирамида, на чиито връх пребивават с все по-къси хоризонти олигархически клики, паразитиращи върху остатъчния обществен ресурс, а останалата част от пирамидата се свлича в основата на маргинализираното посредствено съществуване.
Възможен ли е изход от тази ситуация?
Теоретично да, поради обстоятелството, че всяка генерална българска промяна исторически е била функция на външна такава. Тъй като понастоящем Европа и светът са изправени пред кардинална промяна на геополитическото и цивилизационно статукво, това няма как да не засегне стратегически чувствителна територия като българската.
Въпросът е, доколко съществува значим външен геополитически интерес, който да е заинтересуван именно от това й качество – да остане българска?
Каква пародия
Всъщност защо да се изненадваме? Знаем какви са заплатите, знаем какви са инвестициите, знаем каква е демографията- тогава защо да се изненадваме от крайния резултат?