Трите най-важни неща, от които децата се нуждаят, но не получават ли ги?
Проблемът не е в технологиите, а прилагането на строги правила за използването им не е решението, както смятат родителите
Страхът в американското общество от това как технологиите вредят на способността на деца да се концентрират и да постигат успехи достига върхови нива, а много родители вече прибягват до крайни мерки. Бързо търсене в YouTube показва хиляди видеа, в които родители се втурват в стаите на децата си, изключват компютрите или игралните им конзоли и разбиват електронни устройства на парчета.
Ето обаче какво не разбират повечето родители: проблемът не е в технологиите, а прилагането на строги правила за използването им не е решението. По-скоро трябва да се обърне внимание на причините за отвличането на вниманието на децата, казва пред CNBC Нир Еял, експерт по психология и преподавател в Станфордския университет.
Децата имат психологични нужди
Точно както човешкото тяло има нужда от макронутриенти, човешката психика също има своите нужди, за да процъфтява. Разсейванията задоволяват тези дефицити. И така, когато децата не получават “психологичните хранителни вещества”, от които имат нужда, е по-вероятно те да прекаляват с нездравословното си поведение и да търсят удовлетворение — често във виртуалната среда. Ако искате да отгледате много успели деца, които “не позволяват" да се отвлича вниманието им, това са трите най-важни психологични хранителни вещества, от които те имат нужда:
1. Самостоятелност
Това може би звучи като ужасна идея, но да предоставите на децата си свобода да контролират своя избор, всъщност, може да бъде нещо добро. Според проучване на преподавателите по психология Марсиела Кореа-Чавес и Барбара Рогоф децата на семейства от майски произход, които имат по-малък допир с формалното образование, демонстрират “по-устойчиви нива на задържане на вниманието и научаването на нови неща, в сравнение с други деца от майски произход, които се обучават по западен образец.” В интерво за NPR доктор Сюзън Гаскинс, която изучава села с жители от майски произход от десетилетия, обяснява, че много родители с майски произход предоставят на децата си огромно количество свобода. “Вместо родителят да поставя цел и да му се налага да предлага стимули и награди за постигането на тази цел, тя се поставя от детето”, казва Гаскинс. “След това родителите подкрепят постигането на тази цел както могат.” Повечето училища в САЩ и в други развити държави представляват точно обратното на място, където децата имат самостоятелността да вземат собствени решения. В своето проучване Рогоф отбелязва: “Може би някои американски деца се отказват от контрола върху своето внимание, тъй като то винаги е управлявано от възрастен.” Какво могат да направят родителите: Вместо да сте тези, които налагат строги правила за неща, като използване на електронни устройства, помогнете на децата ви сами да си поставят граници. Целта е ги накарате да разберат защо времето, което прекарват пред екрана, трябва да е ограничено. Колкото повече вземате решения заедно с тях, а не вместо тях, толкова повече те може да искат да слушат вашите напътствия.
2. Компетентност
Помислете за нещо, в което сте добри, като например в готвенето или в паралелното паркиране на малко разстояние. Усещането да си компетентен е добро, нали? А това усещане се засилва със способността ви да постигате успехи в живота. За съжаление, радостта от напредъка е отслабващо чувство сред днешните деца. Прекалено често децата получават посланието, че не са компетентни в това, което правят. Стандартизираните тестове, например, са с основен принос към този проблем, защото те не отчитат факта, че отделните деца се развиват с отделни темпове. Ако едно дете не се справя добре в училище и не получава необходимата индивидуална подкрепа, то може да започне да смята, че постигането на компетентност е невъзможно. Затова спира да се опитва. При отсъствието на компетентност в класната стая, децата се обръщат към потенциално нездравословни отдушници, за да изпитат усещането за израстване и развитие. Компаниите, които произвеждат игри, приложения и други неща, които отвличат вниманието на децата, с радост запълват тази празнина, като продават готови решения за “психологичните хранителни добавки”, които липсват на децата. Те знаят колко много потребителите обичат да се конкурират в това да трупат повече последователи или харесвания. Всичките тези постижения осигуряват бързата обратна връзка, която носи добро усещане. Какво могат да направят родителите: Облекчете структурираните академични или спортни дейности, както и напрежението и очакванията, които ги заобикалят. Поговорете с детето си какво му харесва да прави и го насърчавайте да се занимава с това по начини, по които може да постигне ниво на компетентност.
3. Свързаност
Подобно на възрастните, децата също искат да се чувстват важни за другите и обратното. Възможността да се задоволи тази нужда (и същевременно да се развият социални умения) се върти около възможностите да играят с други деца. В днешния свят обаче самото естество на игрите се променя бързо. Предишните поколения имаха правото да играят след училище и да създават близки отношения помежду си, докато много деца днес се отглеждат от родители, които ограничават игрите навън заради “педофили, уличния трафик и хулигани,” според проучване сред родители, публикувано в Atlantic. “В продължение на повече от 50 години времето за свободна игра на децата постоянно намалява, а това им пречи да се превръщат в уверени възрастни,” отбелязва авторът на проучването. За съжаление, тази спирала надолу не оставя на много деца никакъв друг избор, освен да си стоят вкъщи, да посещават някакви структурирани програми или да разчитат на технологиите, за да се свързват с други деца. Какво могат да направят родителите: Предоставяйте на децата си повече време, за да общуват лице в лице с други деца на тяхната възраст. Това ще им помогне да намират връзките, които в противен случай може да търсят онлайн или чрез социалните медии.
Източник: profit.bg
