Боже, накажи Англия

В 23 часа по Гринуич Великобритания ще излезе официално от Европейския съюз

Ключови думи: Брекзит, Англия, Великобритания, напускане на ЕС

Само след час официално Великобритания ще излезе извън Европейския съюз. По този повод препечатваме аналитичния материал на колегите от Glasove.com.

Германия я побиват тръпки от британския Изход. Разбира се, не върви от Берлин публично да оповестят истината за това къде ги стяга чепикът. Вместо това през изминалата 2019 г. германските медии го удариха на истерични жалби за очакващата Англия катастрофа, пригласяйки на медиите, свързани с глобалния капитал, за които излизането на британците е удар по транснационалния проект, наречен Европейски съюз.

Е, сега след като Брекзит вече е факт, в Германия им остава само да дъвчат яда си със статии от рода на „Няколко съвета към британците как да отпразнуват Брекзит“. И да се надяват Бог да накаже Англия за нейното „предателство“. Във всеки случай традиционното българско кръчмарско презрение към онези „меки китки франсетата“ и инфантилното превъзнасяне на „желязната Германия“ може да изиграе лоша шега на България в бъдещата Европа без Британия.

На 23 юли 2016 г. Брекзит дойде като гръм от ясно небе за всички вярващи, че британското напускане е невъзможно. Веднъж станал реалност, английският Изход беше яростно атакуван от могъщата пропагандна машина на всички онези, на които обърка сметките.

Няма живот извън ЕС

По темата Брекзит огромната част от медиите у нас предпочетоха да се плъзгат по линията на най-малкото съпротивление, задоволявайки се вяло да превеждат онова, което идваше до тях от чуждестранния печат. Изключение бяха две медии, за които антибрекзит пропагандата се превърна в основен елемент от редакционната им политика.

Едната медия е сайт, известен с форума си, а другата е страницата на българското подразделение на една официално притежавана от германската държава радио-телевизионна медия. През втората половина на 2019 г. двата сайта се превърнаха в машини за внушаване на паника и страхове, обрисувайки британския Изход като по-малкия брат на Апокалипсиса от откровението на свети Йоан. А съответно оставането в Европейския съюз беше индиректно представяно като животворна необходимост за всяка страна, така както слънцето и въздуха са нужни на тревите, дърветата и всички дишащи твари.

Ето с какви материали обсипваше читателите си известният с форума си сайт:

„Твърд Брекзит: Великобритания няма да остане без тоалетна хартия, но плодовете ще са малко“ (12.09.2019 г.);

„По-лошо от луда крава: Брекзит без сделка може да струва на фермите 850 млн. паунда“ (21.08.2019 г.);

„Недостиг на храни, безредици: Лондон обяви какво може да стане при Брекзит без сделка“ (12.09.2019 г.);

„Недостиг на гориво, храни и лекарства заплашва Великобритания при Брекзит без сделка“ (19.08.2019 г.);

„Всеки пети британец се запасява със стоки в очакване на Брекзит без сделка“ (13.08.2019 г.);

„Може месеци наред да не достигат храни при Брекзит без споразумение“ (07.08.2019).

Но тъй като нещата трябваше да бъдат представени като още по-тревожни, се появиха и материали от рода на „ЕС може да определи Брекзит без сделка като природно бедствие“ (03.09.2019 г.) и „Великобритания е на път да последва съдбата на бившата Югославия“ (30.07.2019 г.). 

Българското подразделение на германската държавна радио-телевизионна медия чертаеше още по-страховито бъдеще при настъпване на Брекзит.

Старият континент се оказа заплашен от Рагнарьок и от огньовете на Зуртер, а напускането на обетования ЕС щеше да направи живота на британците невъзможен, така както той не е възможен сред пустошта на Марс. Част от германските прокоби дублираха някои от гореспоменатите:

„Всеки пети британец се запасява с храна. Заради Брекзита“ (03.09.2019 г.);

„Британците са похарчили 4 милиарда евро за запаси от храна. Заради Брекзита“ (03.09.2019 г.), както и „Великобритания след Брекзита: хаос, размирици и липса на лекарства“ (19.08.2019 г.). Други като „Пет тежки последици: ето какво ще се случи при „твърд“ Брекзит?“ (05.09.2019 г.) предричаха полупразни супермаркети, транспортен хаос, остър недостиг на лекарства, финансови сътресения.

Тази кошмарна прогноза може само да буди усмивка у българския читател, преживял Лукановата и Виденовата зими, но пропагандата по принцип дели да въздейства на емоциите, а не на разума. По тази причина българското подразделение на германската държавна радио-телевизионна медия продължи да вещае апокалиптично бъдеще за откъсналата се от стадото Британия: „Това може да разцепи Великобритания“ (06.09.2019 г.), предричайки напускане на Шотландия. За по-сигурно въздействие месец по-късно чрез статията „Владения на Короната: Брекзитът ще ги порази фатално“ (05.10.2019 г.) читателят осведомен за ужасните перспективи за няколко отвъдморски британски владения с по няколко хиляди души, ако метрополията реши наистина да се махне от ЕС.

На германската държавна радио-телевизионна медия обаче явно и това се стори недостатъчно и затова реши да вдигне още повече градуса, навлизайки директно в сферата на личностните нападки. Така например с „Общото между Джонсън и комунистическите режими“ (12.08.2019 г.) аудиторията беше плашена, че, ако Борис Джонсън продължи да управлява, Англия я чака комунизъм.

Дори и посред отпускарския август българското подразделение на немската държавна медия не спираше да обработва читателите си с материали като: „С Борис напред - към следващата британска беда“ (09.08.2019 г.) и „Емоциите във Великобритания кипят: „Живеем в хаос, а ни управляват идиоти“ (06.09.2019 г.). А в „Ако сега британците не се събудят, няма вече кой да им помогне“ (29.08.2019 г.), Борис Джонсън директно беше определен като политически лумпен, опортюнист и диктатор. Затова авторката Барбара Везел призова здравите сили в Англия да въстанат срещу демона Джонсън, да го свалят от неговия мордорски трон и тогава „нещата отново ще си дойдат на място“.

Антиджонсъновата канонада достигна апогея си със статията „Остана ли някаква надежда за Великобритания?“ (30.09.2019 г.), в която авторът, британец, окачествява Борис Джонсън като непригоден за поста келеш и лигльо, довел (според статията „Великобритания: как една страна се самоизяжда“ от 07.11.2019 г.) британския парламентаризъм до невиждана криза, а политическия живот – до бандитизъм.

Интересно как в Берлин биха реагирали, ако в британската държавна Би Би Си излязат няколко истерични пасквила, представящи Ангела Меркел като недодялан слон в стъкларски магазин? На какво се дължи тази толкова нетипична да германците истеричност? Дали пък британският Изход не обърка здраво нечии сметки?

Не, не си отивай!

Медиите са си медии и затова човек не трябва да обръща много внимание на бълвания от тях талаш, ще каже някой. Само че „от високо“ идваха същите сигнали, разбира се, облечени в благоприличието на дипломатическия език.

Например през март 2019 г. председателят на Европейския съвет Доналд Туск настоя за отлагане на Брекзит, а през април същата година той уточни, че предложението му е за 12-месечно отлагане.

В края на октоври пък Туск препоръча на 27-те страни от съюза да удовлетворят молбата на Борис Джонсън за отлагане на Брекзит до 31 януари 2020 г. А в началото на ноември, седмица преди избирането му за председател на Европейската народна партия и месец преди последните британски парламентарни избори, Туск призова англичаните да продължат да се борят за спирането на Брекзит и с гласа си да обърнат нещата. 

Човек може да влезе в положението на Туск и на Жан-Клод Юнкер. През есента на 2019 г. предстояха избори за Европейски парламент и двамата не желаеха историята и най-вече гласоподавателите да ги запомнят като хората, оставили Британия да си отиде. Това беше една от причините тупането на топката да продължи кажи-речи до края на годината. Имаше обаче и друга причина.

Като високопоставен член на Европейската народна партия, която реално е доминирана от Германия, Доналд Туск правеше изявления и в качеството си на немски говорител и на изразител на немските интереси. В Берлин също тупаха до последно топката с тайната надежда „нещо да се случи“ или „да стане чудо“ и Брекзит да бъде отменен или поне толкова проточен, че накрая да се обезсмисли.

Например в края на януари 2019 г. германският министър на икономиката Петер Алтмайер призова върху Британия да не се оказва прекален натиск по въпроса за Брекзит. Явно в Берлин се бояха, че в Лондон могат да се изнервят и да вземат някое необмислено решение. На 29 септември пък немският външен министър Хайко Маас заяви, че Германия е готова да даде (поредната) отсрочка на Британия за излизане след 31 октомври. Както и стана, впрочем.

Същевременно французите играеха срещу германците. На 27 февруари 2019 г. Еманюел Макрон заяви, че Франция е против ново отлагане на Брекзит, ако то няма ясна цел и смисъл. Три седмици по-късно Париж повтори тази декларация, а французинът Мишел Барние, главният преговарящ от страна на ЕС, декларира, че съюзът трябва много внимателно да прецени плюсовете и минусите, породени от отлагането на Брекзит. На 10 май 2019 г. Франция каза, че ѝ е писнало от повтарящите се удължавания на срока за Брекзит и че прави-струва, до 31 октомври Англия трябва да е решила какво ще прави.

Как така „големите приятели“ Париж и Берлин изведнъж започнаха да се ритат по кокалчетата? Защо противно на геополитическата логика Франция натиска третия голям играч в ЕС да се разкара, оставайки сама против много по-мощната икономически Германия? И защо пак противно на геополитическата логика вместо да иска остане сама с Франция и чрез богатството си да сложи ярем на шията й, Германия отчаяно се надява английския балансьор в този триумвират да не си тръгва? 

64 милиарда причини за Брекзит

В края на миналата година на страницата на британския парламент се появи един интересен доклад за търговията между Великобритания и Европейския съюз, изготвен по поръчка на Долната камара на парламента. Докладът със заглавие Statistics on UK-EU trade, с автор Матю Уорд, е всичко на всичко 16 страници, но казва много. В обобщен вариант той може да бъде сведен до следните главни моменти:

• За 2018 г. под формата на търговия с услуги Великобритания има излишък от 29 млрд. евро с ЕС. Същевременно под формата на търговия със стоки страната има дефицит от 93 млрд. евро. Общо в търговския си баланс със страните от ЕС Лондон има 64 млрд. евро дефицит. 
• За 2018 г. търговският баланс на Великобритания със страни извън ЕС е положителен – 33,1 млрд евро. Което, съчетано с онези 64 млрд. евро дефицит с ЕС, смъква общия британски търговски дефицит „само“ до 31 млрд. евро.
• За 2018 г. в търговския си баланс със страните от ЕС Великобритания има излишък с Ирландия (+16,4 млрд. евро), следвана от Люксембург (+0,6 млрд. евро), Малта (+0,3 млрд. евро) и Швеция (+0,04 млрд. евро). С всички останали страни от ЕС за 2018 г. Великобритания има търговски дефицит, в т.ч. и с България (-0,3 млрд. евро)
• За 2018 г. в търговския баланс със страните от ЕС най-голям дефицит Великобритания има с Германия (-21,9 млрд. евро), Испания (-14,7 млрд евро), Белгия (-9,7 млрд евро) и Полша (-6,1 млрд евро).

Сега става ли ясно защо Германия я побиват тръпки от британския Изход?

От 64 млрд. евро британски отрицателен търговски баланс в търговията със страните от Европейския съюз, 21,9 млрд. евро се падат на търговията с Германия. Едни нови митнически бариери автоматично ще оскъпят немския внос в Обединеното кралство и ще го направят по-неконкурентен. 

Работата обаче е още по-дебела, защото немският излишък от търговията с Лондон се формира предимно от продажбата на стоки, а не на услуги, какъвто е случаят с испанския излишък. Чистият размер на немския стоков излишък от търговията с британците е 32 млрд. евро. Тоест след Брекзит под новите британски митнически тарифи ще попаднат немски стоки, които сега генерират излишък от 32 млрд. евро.

Това ще се отрази зле на експортно ориентираната немска икономика, специализирана в износ на стоки, а не на услуги (каквато е британската) и тази перспектива изпълва Берлин с тревоги за бъдещите „пропуснати ползи“. На всичко отгоре тази беда се стоварва върху Германия като увертюра към задаващата се истинска търговска война със САЩ. Тя вече чука на прага на Берлин, след като в средата на януари 2020 г. Вашингтон и Пекин сключиха примирие и само преди дни Тръмп гръмко заплаши ЕС, че след Китай идва неговият ред. 

Немските неприятности с марка „Брекзит“ обаче не се изчерпват само с това. За 2018 г. в кошницата на британския внос от ЕС най-голям дял имат сухопътните превозни средства от всякакъв вид – 17,4 процента на стойност 46,5 млрд. евро. От тези 46,5 млрд. евро, съгласно една статистика от март 2019 г., 20,6 млрд. евро се падат на вноса на автомобили и автокомпоненти от Германия. Спрямо само 4,1 млрд. евро британски автомобилен износ към Германия. Като се има предвид, че автомобилната индустрия дава хляб и на други индустрии, британските мита върху автомобилния внос след 31 януари 2020 г. ще нанесат сериозен удар изобщо по немското производство и износ.

Разбира се, не върви от Берлин публично да оповестят истината за това къде ги стяга чепикът.

Вместо това през изминалата 2019 г. германските медии го удариха на истерични жалби за очакващата Англия катастрофа, пригласяйки на медиите, свързани с глобалния капитал, за които излизането на британците е удар по транснационалния проект, наречен Европейски съюз. Е, сега след като Брекзит вече е факт, в Германия им остава само да дъвчат яда си със статии от рода на „Няколко съвета към британците как да отпразнуват Брекзит“.

И да се надяват Бог да накаже Англия за нейното „предателство“.

Новото „величие на Франция“

За разлика от немската паника от Брекзит, на французите видимо не им пука от него. От Париж с лекота пожелаха au revoir на англичаните, че и за изпроводяк сложиха французина Мишел Барние да преговаря по условията на британския Изход.

Разбираема позиция – френският търговски излишък с Британия е само 0,7 млрд евро и новите мита след Брекзит няма да нанесат чувствителен удар по френския износ. Защо обаче Еманюел Макрон направо бърза да изрита британците от ЕС?

За разлика от днешна Германия, раздираната от лакомия и страх да не изгуби едни пари, и за разлика от провинциалните германски райхове между 1871 и 1945 г., Франция някога е била истинска имперска сила и имперското мислене все още не е угаснало сред елитите ѝ. Те отлично съзнават, че след Брекзит Франция ще остане военно най-мощната държава в ЕС и единствената ядрена сила в него. Германия е не само политическо джудже, както отдавна е прието да се говори, тя е и военно джудже. С Брекзит французите изведнъж ще си върнат военното лидерство в Европа, каквото имаха през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ век.

Но има и нещо друго. Еманюел Макрон говори за още по-голяма интеграция между Франция и Германия. За подобно сближаване настоява преди повече от половин век и генерал Дьо Гол. Но той, действайки винаги в името на укрепването на „величието на Франция“, вижда френско-германския тандем като конник, в който Германия е конят, а Франция е ездачът. Тоест немски мускули плюс френски мозък. Вероятно и Еманюел Макрон вижда по подобен начин нещата.

Във всеки случай традиционното българско кръчмарско презрение към онези „меки китки франсетата“ и инфантилното превъзнасяне на „желязната Германия“ може да изиграе лоша шега на България в бъдещата Европа без Британия.

Не бяха Путин и Джак Простака

През последните три години социалните мрежи се пръскаха по шевовете от всякакви страховити прогнози и глупости на тема "Брекзит", но номер едно в списъка на мозъчно лоботомираните внушения беше това, че Путин бил организирал британския Изход с цел да подкопае европейското единство и да отслаби ЕС. Само че статистиката от доклада на Матю Уърд казва нещо съвсем различно: 

• Между 2000 и 2018 г. търговският баланс на Великобритания със страните от ЕС прогресивно се влошава от минус 9,6 млрд. евро на минус 64 млрд. евро, като след известни колебания през предходните години, рязкото влошаване започва през 2012 г.
• За същия период търговският баланс на Великобритания със страни извън ЕС прогресивно се подобрява от минус 11,1 млрд. евро през 2000 г. на плюс 33,1 млрд. евро през 2018 г., като след известни колебания през предходните години рязкото подобрение започва през 2012 г.
• Между 2002 и 2018 г. износът към страните от ЕС пада от 55 на 43 процента като дял от общия британския износ, а между 2002 и 2018 г. вносът от страните от ЕС пада от 58 на 53 процента като дял от общия британския внос. 
• През 2018 г. Великобритания има положителен баланс в търговията със САЩ, които поглъщат 19 на сто от нейния износ.

С други думи, през петнайсетината години преди референдума бавно, но неизменно британската търговия се откъсва от ЕС и се преориентира към страни извън Стария континент. Насрочването на национално допитване през 2016 г. не беше някакъв опит от страна на премиера Дейвид Камерън да стресне Брюксел, за да издейства за страната си по-изгодни условия на членство в ЕС.

Референдумът беше демократичната фасада на внимателно премислен от част от английския елит план за спасяването на Великобритания от фалит.

А не част от пъклен кремълски заговор за разпадане на ЕС или катастрофа, предизвикана от правото на английските пенсионери и простаци да гласуват (по неправилния начин), както хленчеха онези, на които Брекзит обърка сметките.

Иначе казано, вместо да оставят британското национално богатство да бъде системно изсмуквано от европейската и най-вече от германската търговска прегръдка, в Лондон предпочетоха да се отскубнат от нея, търсейки нови пазари и възможности в рамките на САЩ, Британската общност и Азия.

Кога обаче Лондон взе решение да търси спасение извън Европа? Датата може да се предположи по косвени признаци като например крайния срок на присъствието на британските войски в Германия. Британските сили в Германия (British Forces Germany, BFG) трябва окончателно да се изтеглят до края на март 2020 г. Този срок съвсем „случайно“ съвпада с финалната дата на Брекзит – 31 януари 2020 г. Британците взеха решението да се изтеглят от Германия през пролетта на 2010 г. Когато явно е било взето и решението да се изтеглят от Европейския съюз.