Гешев за Нено Димов: Никого не сме убивали, но недосегаеми хора няма
Главният прокурор обещал на жителите на Галиче да разкара целия крими контингент
Това, че някой е министър, не води до имунитет срещу наказателно преследване. Недосегаеми хора в България няма. Така главният прокурор Иван Гешев коментира ареста на екоминистъра в оставка Нено Димов заради водната криза в Перник и нерегламентирания внос на отпадъци от Италия.
"Единствената гранична линия е дали спазваш закона или не. Всеки министър, зам.-министър, лица от изпълнителната власт, включително и магистрати, следователи, съдии и прокурори нямат имунитет срещу наказателно преследване. В случай, че колегите от съответните прокуратури констатират и съберат достатъчно доказателства за виновността на някое лице от кръга на тези, които посочих, то нямам съмнение че ще бъде привлечено към наказателна отговорност. Ние ще докажем, че наистина такива няма с действията си. Нямам притеснения от никакви други фактори, освен това да спазваме закона и да го прилагаме правилно", отсече обвинител номер 1.
Попитан за мнение по позицията на лидера на ВМРО и военен министър Красимир Каракачанов, че задържането на Димов представлява политическо убийство, Гешев отговори, цитиран от "Блиц" с напомняне, че у нас отдавна няма смъртно наказание.
"Така, че няма как да извършим убийство, когато спазваме закона. Единствената разделителна линия, която очертах е дали някой спазва закона или не. По отношение на общественото мнение, съм сигурен, че ако прокуратурата продължи последователно по този начин, по който смятам да продължи, едва ли ще остави съмнение в българските граждани, че работим за това да са по-добре защитени техните права, живот, къщи и да не бъдат ограбвани. Ще работим за това да не бъде присвояван публичен ресурс", категоричен е главният прокурор.
По повод напрежението в Галиче след убийството на 18-годишна Андреа, Гешев разкри, че вече е взел мерки всички криминални лица да бъдат изведени от там. "В крайна сметка дори да предотвратим и едно престъпление с тежест като зверството в с. Галиче, аз ще съм доволен. Но това ще е координирана дейност в цялата страна, така както съвместно с МВР противодействахме на телефонните измами, които в процентно отношение намаляха с 55% през последната година", отчете той.
И допълни със статистика - че през последните няколко години извършителите на тежки престъпления се оказват с незавършен първи клас, непълнолетни и безработни. "Социопати! Това е краткото определение за тях. Прокуратурата ще поеме своята отговорност, но това трябва да направят и други институции. За да не прозвучи драматично, тъжно и дълбоко невярно това, което описвам - че България е страна, в която се шири страшна престъпност и корупция, истината е, че ние нямаме проблемите на много европейски държави", убеден е Гешев.
2026 ще е годината на Червения огнен кон! Ще "изгори" всичко старо и ще пренареди живота ни
Шоколадът може да повиши мозъчната активност
Тежък удар за Мартин от „Игри на волята“
Важно за цените в евро и в лева: Ето как ще бъдат изписвани
България сред лидерите в Европа по хайвер от белуга
25/12/2025, Четвъртък 21:00
0
Мозъкът страда, ако имате недостиг на определени витамини
Пазарджишкото село Гелеменово е наводнено от скъсана дига
Няколко съвета, за да не се напиете на Коледа
Как да се преборим със стреса и напрежението по празниците
Откриха уникално златно 2300-годишно съкровище
Зимата се върна: Две деца пострадаха при челен удар между две коли във Врачанско
Учени развенчаха брадат мит за съня
Според Алексис дьо Токвил: „Олигархията е система, в която властта е силно централизирана и свързващите тела са разтворени, или отслабени в тяхното самоуправление. На върха, конституционните власти, вместо да са отделени и уравновесени, гъсто са се преплели една в друга. Който ги управлява, е част от олигархията. Всеки от олигарсите си има своя монополна зона на власт, а другите са заети да му я гарантират непрекъснато, при условие да се възползват естествено от правото си на взаимност.” Токвил все още не е предвидил по своето време модерните общества, средствата им за комуникация и манипулация на мнението на масите.
Това не означава, че народът не може да гласува и че електоралните механизми са създадени така, че да се утвърждава непрекъснато олигархията. Политиците надменно твърдят, че не им е известно за случаи на политика, провеждана от граждани, а не от политици. Прераждането на държавата на парите ни кара вече горчиво да се смеем, защото, обобщено погледнато, в програмите на партиите няма различия по основните въпроси, а само в несъществените детайли. А новите партии са по-лоши от тези в зората на демокрацията. С малки изключения, им липсва демократичен живот. Те са олигархични или лични партии, олицетворявани от новите им “фюрери”. Без територия и конкретен социален пласт. Чувстват се удобно, като у дома си в телевизионните студия. На онези, които биха искали да наложат отново демокрация, базирана на пропорционалната избирателна система, трябва да кажем: „Първо ни върнете партиите!”. Но истинските, не онези, създадени от специалисти по търговско право.
Преди време бе поставен световен рекорд, при който 357 парашутисти успяха да се хванат в огромен кръг за ръка и да се приземят, някои с леки контузии. Но нека си признаем, никой не се приземява в критични ситуации така меко и успешно, както родните ни политици. Че кой може да извади парашутистите ни от топлите им службици? Кой смее да засегне тази мрежа от интереси, връзки, осигурени електорално избирателни райони, утвърдени отношения с бизнес, културни и научни институции, тези мрежи от познанства, така скъпоценни в деня на изборите? Откровено казано, остана ли някой наивен нашенец, който да си представи, че толкова лакомата управляваща класа, оставаща винаги една и съща при всички редувания във властта, се е превърнала в добродетелна, въпреки изобилието на мошеници в нея, които винаги се отървават, без дори леко пошляпване по бузките? Когато се наложи да се потърси наказателна отговорност на олигарх или висш партиен деятел, се оказва, че те едва ли не са едноръки, слепи, куци и с диагнози като „двустранна гонартроза”, “генерирана остеопороза”, “шипове”, “лумбална дископатия” и пр. медицински термини, услужливо представени от благодарно задължените им медици. А в същото време джиткат с колите си и се веселят по партита, обкръжени от многобройни гардове, някои като държавна охрана, за уж застрашената им лична безопасност.
Привилегиите карат кръвта да кипи във вените ни. Ако се направи проверка на разходите на държавната и общинска администрация само за пътни разходи, ще излезе, че някои са във въздуха едва ли не 25 часа в денонощието. Естествено „Авиоотряд 28” е по-секретен и от щатския, тайнствен „обект 51”. С още по-голямата тайна – кой ли е пътувал с тези самолети? Някой би се запитал – откъде намират време да ни управляват, като не се спират нито за миг, нагоре-надолу по стълбичките на самолетите? А лудото каране с включени сирени и сини буркани, за да пристигнат на ново летище, с нови излитания и кацания? Какво ни казват от години? Че държавните полети са наложени от съображения за сигурност. Че неизползването на гражданските самолети повишало тяхната сигурност. Ах, какви златни сърца! Но, за да ги опровергае, на преден план излиза британската монархия, например, изложена на много повече истински терористични заплахи. Кралското семейство и свитата му ежегодно използват десетки граждански, редовни полети, с цел икономии за бюджета на двореца. При това, без техния и на останалите пътници статус да е нарушен.
Ами разходите за тоалетна хартия на парламента – те са колкото за цял малък град. Естествено разликата не е в количеството ролки, а в качеството и цената на хартията за привилегированите им задници. Порят родните магистрали с императорската свита на НСО, отваряща им път, както Мойсей през водите на Червено море. И вече едва ли не и селските кметове искат да се возят, ако не в служебен “Ролс-Ройс”, то поне в BMV или “Мерцедес”, обезателно със син буркан.
Всички те маршируват и бият крак под звуците и строфите на тяхната си песен: „За децата и внуците ще се бием на всички фронтове”. Открай време е така. Общо е чувството, че политиците, да не говорим за адвокати, съдии, нотариуси, лекари, фармацевти, журналисти, напредват в обществото по роднинска линия. Това е и едно от неопровержимите доказателства, как българската политика и администрация се превръща в каста, чрез предаване на властта между близки и роднини. Без разлика в политическите цветове и без значение дали от дясно или от ляво. Комунизъм не се римува с либерализъм, но в рамките на рода и дори семейството това е практика, гарантираща вечен престой във властта. Дори имаме пример с двамата братя медици Миланови, често показвани по телевизиите. Е, все още не са заявили, че не разговорят помежду си.
Доскоро беше практика партийни бонзи от ляво и дясно да дремят на парламентарната банка по 3-4 мандата, а някои продължиха мандатите си от родния в европейския парламент, където престоят е още по-сладък. Кастата на висшите ни политици и бюрократи се превръща в такава на щастливи, млади „бейби пенсионери”, законно пенсионирани със стаж, значително по-малък от този на простосмъртните граждани.
Ако маржът на печалбата в медицината беше висок, защо българските политици трябва да се терзаят душевно за функционирането на държавното здравеОПРАЗване? Ако при частните лечебни заведения отиват пари, а към държавните – неприятности, защо те ще трябва да трансформират полуразрушени болници в стегнати и годни клиники? Въпроси, които въобще не са реторични. Защото голяма част от болниците и медицинските центрове за частно лечение са в ръцете (директно, или чрез съпруги и роднини) на политиците от партиите, на които от възкръсването на държавното здравеопазване директно ще им се бръкне в джоба. Здравеопазването е индустрия от първостепенна важност, с дефектите, които се забелязват в целия държавен сектор, където се подпомага сътрудничеството между лошите навици на неолиберализма със старите на тоталитаризма. Където над 50 % от дейностите в частните клиники са упълномощени да извършват онова, което в една нормална страна се прави от държавните болници, и благодарение на това се обогатяват необосновано.
И понеже сме в навечерието на изборитe за Европарламент. Какви са разликите в заплатите на националните ни депутати и онези на европейските парламентаристи? Толкова много е изписано и дискутирано по тази тема, че не си заслужава да се спори по тази тема. Числата сами говорят за себе си. Не само не се доближават до базовата заплата от 144 хил. евро годишно, но и далеч я надхвърлят. В нея не са включени пътните, естествено калкулирани върху цената на най-скъпия самолетен билет. Плюс допълнителни парламентарни пари за сътрудници, които просто може и да не съществуват в ерата на Гугъл. Плюс няколко хиляди за заседателни, хотел от поне 300 евро за нощувка и редица други. Сметката от 30-35 хил. евро на калпак за месец е по-скоро занижена, отколкото завишена, и това определя неистовия интерес към този синекур. Това определя и тяхното гласуване и поведение по-нататък, в полза на наднацианалната олигархия.