Двегодишно дете на мъжкото хоро в Тунджа, ще хване кръста на Богоявление

От ранни зори юнаци загряват за мъжкото хоро в дома на кмета на Калофер. Очаква се кръстът на Богоявление да хване малкият Димо, който е само на две години

Ключови думи: Мъжкото хоро Калофер, мъжкото хоро Богоявление, новините от Калофер, Румен Стоянов, кметът на Калофер, хоро Тунджа, Калофер Тунджа, новините на Нова, Нова телевизия

Малкият Димо от Калофер, който е само на две години, ще хване кръста. Той за първи път влиза в ледените води на Тунджа, за да участва в ритуала, каза пред Нова телевизия баща му.

Традицията е на два века, а кметът Румен Стоянов сподели, че се надява по-скоро прочутото мъжко хоро на Богоявление да стане част от Списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. От ранни зори хората, които и тази година ще участват в ритуала, загряват с домашно вино и хубави мезета в дома на калоферския градоначалник. 

Очаква се под съпровода на гайдари, които ще изпълняват песента "Залюбила е Василка", малко преди 8 часа, те да влязат в студените води на Тунджа, за да играят хоро заедно с малкия Димо, който ще държи Богоявленския кръст. 

По традиция Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни". Скоро ще започне и т.нар. "мъжко хоро", когато в ледените води мъжете влизат за здраве и берекет.

Според библейския разказ на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Исус. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Исус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и духът божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото йорданското събитие просвещава като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на неразделна Троица. Всеки чрез светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. По-късно църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление.

Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.  След изваждането му от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.

На този ден имен ден празнуват: Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина и др.