100-те национални туристически обекта – от соца до наши дни

Вече половин век своеобразната класацията разпалва фантазията на пътешественици, които трупат печат след печат в своите книжки

Ключови думи: спомени от соца, 100 национални туристически обекта, флагман

Най-голямата награда, според покорителите на 100-те обекта, е удовлетворението, че си ги опознал и си се обогатил от досега с тази съкровищница от културни паметници, произведения на изкуството, артефакти и природни забележителности, разпръснати в най-красивите кътчета на страната.

Вече половин век своеобразната класацията разпалва фантазията на пътешественици и хора с колекционерски наклонности, които методично трупат печат след печат в своите книжки.
Началото на движението е поставено в далечната 1962 г. когато група гимназисти от рилското градче Самоков решава да обиколи  ударно  най-важните забележителности на България.

Няколко месеца по-късно около 20-ина души тържествено получават своите златни значки не къде да е, а на връх Мусала, пише socbg.com.

През 1966 г. към БТС се създава българското национално движение “100 Национални туристически обекта”. То дава възможност на туристите да обиколят и се запознаят най-значимите културни, исторически и географски обекти в България с национално значение. Посещението им се удостоверява чрез печат в туристическата книжка в карето/полето на посетения обект. Книжките за 100-те НТО се издават от БТС и могат да се намерят във всеки (или почти всеки) посочен в тях обект. Има и отличия – всеки участник посетил 25 обекта получава бронзова значка, а за всеки посетил 50 и 100 обекта съответно сребърна и златна значка (всички с Паметника на Свободата на връх Шипка).

По това време в списъка били включени не само културни забележителности, но и немалко комунистически символи, които отговарят на конкретната културно-историческа и икономическа обстановка в страната като партизански лагери, паметници на партийни дейци, както и редица промишлени заводи, а тяхното посещение се превръща в нещо като патриотичен дълг за десетки хиляди българи. Така с оглед идеологията на управляващите в списъка са включени: Нефтохимически завод-Бургас, Курортните комплекси Слънчев бряг, Албена, Златни пясъци, Музей Дружбата на народите-Варна, Къща-музей “Митко Палаузов”-Габрово, Оловно-цинков завод-Кърджали, Каскада и паметник на Георги Димитров и Васил Коларов при Петрохан, Музей на Септемврийското въстание 1923 г.-Михайловград (дн. Монтана), Партизански лагер “Техеран” край Батак, Къща-музей “Вела Пеева”-Велинград, Къща-музей “Г. Димитров”-Ковачевци (Радомирско), Паметник-костница на партизаните в село Слишовци (Трънско), Химическите комбинати във Враца и Димитровград и други, като под печат 100 е поставено образцово ТКЗС по избор.

Разбира се времената се менят и днес тези обекти отдавна са отпаднали от топ класацията.В началото на т.нар. демократични промени обаче интересът към движението затихва. Но отливът е само временен, защото през 2003 г. инициативата е възобновена, а списъкът със 100-те туристически обекта е осъвременен и обогатен с нови археологически паметници и природни забележителности.

Така българи от всички възрасти отново се снабдяват със специалната книжка за печати и се втурват да обикалят страната. Към тях се присъединяват и чужденци. Самите организатори на движението, в лицето на БТС , са изненадани от огромния отзвук, защото не са провеждали специални рекламни кампании.

Хит в наши дни са тракийските гробници. Списъкът включва най-доброто, което трябва да се види, като се започне от Перперикон и се стигне до музея на лодкарството в град Тутракан.  От БТС са издали специални карти, брошури и помагала. Най-запалени са младите хора и семействата с малки деца. Всъщност 90 процента от участниците в движението са младежи .

Чужденците, които обикалят родината, за да я обикнат са най-вече от съседните балкански страни, от Германия, Унгария, Македония, Русия и Япония. Покорителите на 100-те обекта участват в томбола с награди, като лека кола, екскурзия в чужбина, уикенд за двама, спортни принадлежности.