Защо е порочен изборът на ученик на годината в Бургас

Това беше титаничен сблъсък на родителско-роднински амбиции и тези, които разбраха за какво става въпрос, просто се отказаха още в началото

Ключови думи: севдалина пенева, опорочен, избор, ученик на годината, бургас

Община Бургас, която в колекцията си от различни награди през годините има и приз за най-прозрачно управление, показа нагледно как не се прави честен и прозрачен избор. Ако не ставаше дума за най-уязвимата и крехка част от нас – децата ни, може би щях да махна с ръка и да кажа: Всичката ни е такава в тая държава, че и конкурсите и те нагласени и манипулирани. И да подмина. 

В случая обаче става дума точно за деца. И то, за талантливи деца, донесли на града ни куп отличия и медали от престижни международни състезания. Деца, с които би следвало да се гордеем, а ние ги превърнахме в обект на подигравка.

На 25 ноември в сайта на Община Бургас се появи форма за онлайн гласуване за „Ученик на годината“. Кампанията се провежда за трета поредна година. 

За тези, които не знаят, регламентът е следният: Бургаските училища излъчват най-заслужилите си възпитаници, които са се отличили през годината с най-много и с най-значими постижения. Имената се подават на общинската администрация, където експертен съвет от учители и общински служители подбират най-изявените. 

Тази година избраните деца са общо 19, разделени в две възрастови групи – от 1 до 7 клас и от 8 до 12 клас, и в три категории - „Математика и природни науки“, „Изкуства“ и „Литература и хуманитарни науки“. 

Всички те са равностойни по успехи и всяко едно от тях заслужава да бъде ученик на годината. От общинската администрация обаче са решили, че е много оригинално да ги сблъскват в надпревара за събиране на гласове в сайта на общината. Не компетентно жури да избере измежду тях, ами, образно казано, тълпата.

Така започна истерията. Седемдневен маратон по набавяне на гласове, в който се включиха приятели, близки, роднини, познати, че и дори непознати. Реално битката не беше кой е най-заслужилият ученик, а коя фамилия е най-многолюдна и има повече контакти и повече връзки.

По регламент гласуването трябваше да приключи на 2 декември, точно в 12,00 ч. 

Сутринта на същата дата в бургаска група във Фейсбук, посещавана основно от дами, се появи пост от администраторката с призив членовете на тази група да гласуват за определено дете. 

Което напълно обезсмисли цялото начинание. Най-малкото удари по самочувствието и създаде отрицателни емоции и огорчение у тези ученици, чиито родители не са чак толкова „разтропани“ и нямат близки администратори във фейсбук групи.     

И докато родители и роднини бяха впрегнали всички сили, колеги, фирмени чатове и т.н. източници за добиване на гласове, децата възприемаха кофти урок от училището на живота – не е важно колко ще работиш, за да постигнеш нещо, а как ще си набавиш гласове, за да станеш номер едно. 

Ако такава е била идеята на Община Бургас, значи мисията е изпълнена. 

Пак казвам – това беше титаничен сблъсък на родителско-роднински амбиции. Тези, които разбраха за какво става въпрос, просто се отказаха още в началото. Това е видно и от крайните резултати. (Между другото, ще съм благодарна, ако някой може да ми обясни как предходната година даден ученик печели с бомбастичните 1 500 гласа, а на следващата, когато явно трябва да спечели друго дете, този ученик „събира“ едва 28 гласа.) 

Обръщам се към Дирекция „Образование“ в общинската администрация (в коректността на учителите изобщо не се съмнявам, 100 процента съм сигурна, че те съвсем обективно са изготвили списъците съгласно регламента на Община Бургас) – моля ви, намерете друг начин за оценяване и поощрявяне на даровитите ни деца!

Медалите и отличията, които всяко едно от тях е донесло за любимия ни град, си имат своята тежка цена. Те струват безсънни нощи, безкрайни съботи и недели, в които, вместо да играят с връстниците си, тези деца ходят на школи, уроци, състезания. Струват труд, огромно старание и дисциплина, на която много от нас, възрастните, не сме способни. 

Не мисля, че като ги противопоставяме помежду им в директен сблъсък „кой сега е номер едно“, с това ще ги наградим за усилената им работа през годината. Не, само ще им набием в главите, че не трудът е на първо място, а връзките. А ние не искаме това, нали? Напротив, децата трябва да растат като приятели, да ги е грижа за проблемите на другите и да си помагат, да се радват на успехите на всеки, да се чувстват като общност и силни заедно! Това, считам, е правилният път за развитие и промяна на света около нас.