Откритието в Нафтата Димитър Костадинов: Можем да сме в първата шестица на полусезона

Ключови думи: Димитър Костадинов, Нефтохимик, футболист на Нефтохимик, Недялко Москов

Димитър Костадинов е сред футболистите, които попълниха тима на Нефтохимик преди старта на сезона във Втора лига. Той е роден в Бургас, на 14 август 1999 г. 20-годишният талант е юношески национал, преминал през всички гарнитури на Националния отбор. От 13-годишна възраст става част от академията на Септември (София), където записва мачове и за представителния отбор в Първа лига.

Да започнем с коментара ти за мача срещу Локомотив (София). Какво мислиш за представянето на тима?

Мисля, че се представихме на едно изключително добро ниво. Локо (София) е силен отбор и труден противник. Допуснахме грешка, че при 3:1 се отпуснахме, почувствахме се уверени, че сме спечелили вече мача. Така допуснахме да ни изравнят. Дузпата за 3:2, по мое лично мнение, не беше коректна, но така е преценил съдията. Лошото е, че ни демотивира и допуснахме да ни вкарат и третия гол. Иначе се получи хубав мач, интересен за зрителите и на добро ниво.

Това бе и най-силният мач за теб със зелената фланелка. Вкара два от трите гола за Нефтохимик. Доволен ли си от себе си и даде ли ти по-голяма увереност този мач?

Да, разбира се. Аз винаги съм бил уверен във възможностите си, но такива мачове още повече ме мотивират. Имах нужда да отбележа гол, в случая отбелязах два. Емоцията, която изпитах е уникална. Радвам се, че можах да зарадвам бургаската публика на първия ни мач в Бургас. Това ме амбицира да продължавам да тренирам здраво, да вкарвам още голове и да се развивам.

Разкажи ми за трансфера ти в Нефтохимик. Ти си преотстъпен играч от Септември /София/. Зарадва ли се, че се връщаш в родния си град?

Да, Септември имаха намерение да ме преотстъпят. Тогава ми звънна Недялко Москов и ме покани да стана част от тима. Аз се съгласих без да се замислям. Като видях обстановката в отбора всичко ми хареса - момчетата, хората, които работят в клуба, всички опитваме да работим професионално. Не разполагаме с много средства, но правим всичко възможно да поддържаме ниво. Най-хубавото нещо е, че се завърнахме в Бургас и отборът ще върви още по-нагоре. Тук искам да благодаря на Недялко Москов, защото в един труден момент той се застъпа за мен и повярва в мен. Благодарен съм и на треньорския щаб, че ми дават шанс и вярват във възможностите ми.

От 13-годишен си в школата на Септември. Как отиде там?

Бях в школата на Черноморец и имахме полуфинал на Републиканско първенство, срещу ЦСКА. Аз се представих добре, отбелязах и гол. Бяха дошли да ни гледат от ДИТ тогава и ни харесаха няколко момчета. На полусезона се обадиха на родителите ми и предложиха много добри условия. Това беше един трамплин за мен, знаех и че след време ще има мъжки отбор. Родителите ми обаче имаха притеснения да ме пуснат сам в София и първоначално отказаха, но аз знаех какви са условията там и много исках да отида и успяха да ги убедя.

Лесно ли се адаптира към живота в столицата?

Не ми беше трудно. Намерих много приятели, лесно свикнах. Бяхме страхотен колектив, беше ни забавно и приятно да живеем заедно. Имахме уникални условия за тренировка и за живеене, учех в спортно училище. Там е преминал съзнателният ми живот до сега, така че го приемам като свой дом. Сега се адаптирам към Бургас. Трудно ми е защото всичките ми приятели са там, но пък тук съм близо до семейството си, което ми липсваше докато бях в София.

От 17-годишен тренираш и играеш изцяло с мъжкия отбор на Септември. На 18 години, подписваш и първия си професионален договор.

Дебютирах срещу Славия в А група, на 18 години. Тогава загубихме, дебютът ми не е грандиозен. Не можах да се докажа в първия отбор на Септември поради факта, че ми се случиха много поредни контузии. Треньорите обаче ми даваха шанс да започвам като титуляр след всяко възстановяване, аз се представях добре, но последваше нова контузия. Може би лош късмет, не знам. Имаше отбори от чужбина, които ме искаха, имаше и български силни отбори с предложения, но шанса не беше на моя страна. Ако бях останал в Септември, но здрав, без контузии, съм сигурен, че щях да се докажа и да съм твърд титуляр. Но така е трябвало.

Част си от юношеските Национални отбори до 17 и до 19 години. Тежи ли националният екип?

Много голяма гордост е. Имам изключителни моменти с Националния отбор. Атмосферата по време на лагерите, честта да играеш за България, чувството докато слушаш химна… С Националния отбор съм имал възможността да срещна на терена много силни футболисти. Например Джейдън Санчо, който в момента е в Борусия (Дортмунт) - един от най-скъпите млади футболисти. Има още много други. Това ти дава възможност да видиш реално нивото си и нивото на отбора. Аз мисля, че ние българите не сме по-слаби футболисти и съм сигурен в това. Просто на запад се работи по коренно различен начин и условията им са коренно различни. Има и нещо друго. Всички отбори в чужбина налагат собствените си играчи и те винаги са с предимство пред чужденците. Това го казват и много мои приятели, които играят навън. При нас български отбори налагат чужди играчи и дават предимство на чуждите играчи. Има много примери и в момента, дори и във Втора лига. И това също оказва влияние върху нивото ни.

Малко хора знаят, че твоите първи стъпки във футбола правиш в школата на Нефтохимик.

Да, така е. Първата тренировка ми беше на помощния терен на стадион „Лазур“. Братовчед ми, който е с четири години по-голям от мен, тренираше в Нефтохимик. С дядо ми гледахме тренировката му и на мен много ми се прииска да вляза и аз да играя. В същото време тренираха и набор 1997, те бяха най-малки и не приемаха по-малки деца. Дядо ми ми каза да излъжа, че съм набор 97 г. И аз отидох, казах на Петър Младенов, че искам да тренирам и го излъгах за годините си. Така започна всичко. Спомням си всички детайли от първите месеци, в които започнах да играя футбол. Първият ми гол, напътствията на треньора, всичко… След три месеца отидох разплакан при треньора и му признах, че съм по-малък. Той, естествено, вече знаеше и ме успокои, че няма да ме изгони. И така продължих да тренирам в школата на Нефтохимик. В последствие станаха промените в бургаския футбол и всички преминахме в школата на „Черноморец“.

Има още два мача до края на първия дял от сезона. Какви са твоите нагласи и тези на отбора за гостуванията на Спартак /Плевен/ и Спартак /Варна/?

Тренираме здраво за следващия мач, има и настроение в отбора. Очаквам труден мач срещу Спартак /Плевен/. Те в предния кръг победиха Кариана /Ерден/. Мисля, че ако дадем максимума в този мач, това ще ни е първият успех навън. Всички много го искаме. Срещу Спартак /Варна/ също вярвам, че можем да победим и да се класираме в първата шестица на полусезона.