Близо €92 млн. не достигат за нарязването на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”

Извеждането от експлоатация на ядрено оборудване е процес с продължителност няколко десетилетия, в който са заети много хора

Ключови думи: аец козлодуй, 92 млн.лв., блок 1-4, централа, недостиг

Недостигът на средства за извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй” е 91.5 млн. евро. Това сочат данните от последния 5-годишен доклад, изготвен през 2017 г., обяви Маргарита Коркинова, зам.-изпълнителен директор „Финанси, администрация и сигурност“ в ДП „Радиоактивниотпадъци (ДП РАО) по време на семинар, посветен на 15-годишнината на предприятието, пише economic.bg.

„Имаме индикация, че през следващия програмен период (б.а. – 2021-2027 г.) за България ще бъдат отпуснати още 63 млн. евро за извеждане на четирите малки реактора, което е добре и се надяваме да се справим с недостига на средства“, посочи Коркинова и допълни, че българското съфинансиране на дейностите по извеждане от експлоатация е в рамките на 30-32% годишно.

„Поради всичко това ние не харчим за извеждането от експлоатация на нашите ядрени съоръжения като другите държави, а много пестеливо“, казва още Коркинова. Като пример тя дава Словакия, която извежда своите два реактора в АЕЦ „Бохунице” с много повече средства, отколкото ние даваме за извеждане от експлоатация на 4 блока.

Коркинова обаче алармира, че проблемите с недостига на средства ще се увеличи драстично през следващите месеци и години, когато започне реалната работа по навлизането в активните зони (б.а. – Първи контур) на четирите малки реактора на АЕЦ „Козлодуй”.

„В нашата работа ние се сблъскахме с един сериозен проблем – няма международен счетоводен стандарт за дейността „извеждане от експлоатация”, каза още Коркинова и допълни, че това създава на ДП РАО много проблеми при осчетоводяването на процесите при извеждане от експлоатация на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй”.

Финансовият директор на ДП РАО дава обяснява, че извеждането от експлоатация на ядрено оборудване не е като да се бракува някакъв обикновен счупен продукт, за което не се изисква много средства.

„Извеждането от експлоатация на ядрено оборудване е процес с продължителност няколко десетилетия, в който са заети много хора, затова тази дейност трябва да бъде точно осчетоводявана“, посочи тя.

И тъй като липсва такъв международен счетоводен стандарт, България ще стане инициатор за неговото създаване. За целта ще бъде преговаряно за привличане на Словакия и Литва, които също извеждат свои ядрени съоръжения от експлоатация, и този проблем да бъде поставен за решаване пред Брюксел, стана ясно още на семинара.