ДесиСлава най-после отслабна

Ключови думи: десислава, отслабна, следродилна депресия, певица

Деси Слава най-после успя да се втали. Певицата сама се похвали, че вече се чувства добре в тялото си, видя Lupa.bg. Доста дълго не се е чувствала във форма и затова не се е появявала в медийното пространство.

”След като родих Борис, имах известно време следродилна депресия, която уж трябваше да отмине по-бързо, но не ме пусна толкова бързо. Чак сега от един-два месеца идва периодът, в който сякаш възкръсвам за ново начало. Преди, майчинското чувство някак си потискаше артиста в мен. Но сега вече назрява момента да променя това. Въпреки че не съм спирала да ходя по участия, но не бях на сто процента в кондиция. От известно време имам желание и за някакви диети, защото доста се борих с килограмите и те ме надвиваха винаги и не успявах да намеря тази воля. Напоследък намерих сили да започна да правя някакви неща за себе си”, споделя Деси Слава.

Певицата сподели, че сега майчинството й е много по-различно. Когато е родила големия си син Майки, не е осъзнавала толкова много майчинството и отговорността. Самата тя е била много малка и нейната майка много й е помагала тогава:

”Дори е имало моменти, в които все едно тя му е била майка, а аз негова сестра. Не бях тази майка, която съм сега. За хубаво или за лошо, това са стечения на обстоятелствата и съдбата. Липсвала съм много на Майки и сега не смятам да го допускам същото с Борис. Не съм го осъзнавала тогава. Когато съобщих на Майки, че съм бременна и че ще има братче, той много се зарадва в първия момент и в следващия се разплака и ми каза: ”Мамо, надявам се на него да не му липсваш така, както на мен си ми липсвала.” – Аз се разплаках заедно с него", откровена е блондинката. 

Деси Слава признава, че на времето е имала много повече участия и е била много по-ангажирана с работата си. Тогава е била в силата си, а и времената са били други.

”Сега няма как да го допусна, защото съм много по-зряла и осъзнала, колко е важно да бъда до детето си, а и приоритетите се променят. Човек по един начин разсъждава, когато е на 20, по друг – на 30 и съвсем по друг – на 40.”