Журналистическият въпрос, който събори Берлинската стена

Това беше най-лудата и най-късметлийската нощ в германската история, спомня си Евалд Кьониг

Ключови думи: берлинска стена, журналистически въпрос, събаряне, 1989 г., новини, история, политика

Изтъкнатият журналист Евалд Кьониг, бивш главен редактор на Euracitv Германия, присъства като представител на германското издание Die Presse на историческата пресконференция в Източен Берлин, където груба грешка на източногерманския служител Гюнтер Шабовски довежда до падането на Берлинската стена през 1989 г.

Ето какво си спомня с носталгия Кьониг в публикация на Euractiv:

"Бях толкова уморен. Прекарах предната вечер на чехословашката граница, където внезапно реших да направя някои изследвания около един нов феномен. В Ширндинг, малко градче в Бавария с граничен контролно-пропускателен пункт към Чехословашката социалистическа република, имаше огромна опашка от трабанти с бежанци от Германската демократична република (ГДР), всички на възраст между 20 и 30 години, 24 часа в денонощието , идващи от ГДР чрез малко отклонение на територията на Чехословакия към Федерална република Германия (ФРГ). Не им беше позволено да преминат директно границата.

Беше изключително призрачна атмосфера, точно обратното на предишното лято, когато първите бежанци, идващи през Унгария и Австрия, бяха посрещнати топло с пенливо вино, фотографи от пресата и телевизионните екипи.

Хиляди коли бръмчат с двутактовите си двигатели, които пристигат по цял ден и цяла нощ, близо 50 000 души в рамките на пет дни: Ширндинг е мястото, където ГДР кървеше и губеше толкова много от младото си население.

Бях тръгнал от Бон, столицата на Западна Германия по това време, за Берлин, когато реших да хвана маршрута през Ширндинг. Исках да направя много бърза локална проверка за ситуацията. Но ми отне много повече време, отколкото очаквах.

Беше ми трудно да напусна това място, особено когато чуеш всички тези истории за младите хора, избягали от комунистическата част на Германия, оставяйки дори семействата си вкъщи, без да им споделят плановете си, напускайки късно вечер по работно облекло.

Така че бях пълен с нови цитати и истории в онова вълнуващо време, след като преди това написах много други материали за бежанските лагери в Германия. Тази нощ спах само един час в кола под наем в горите на планината Фичтелгебирге на път от Ширндинг за Франкфурт. Беше много студено. След това взех първия самолет за Берлин.

Когато най-накрая пристигнах в Международния пресцентър на правителството на ГДР, в Моренщрасе, Източен Берлин, бях наистина изтощен. Разговарях с някои колеги, чух нови слухове и научих за нови срещи в пресата. Това е достатъчно, помислих си, и исках да напусна пресцентъра няколко минути преди 18:00 ч.

Определено не бях убеден, че трябва да отразя пресконференцията с Гюнтер Шабовски, която беше насрочена за въпросния час. Той трябваше да докладва някои резултати от заседанието на Централния комитет на Германска единна социалистическа партия (ГЕСП). Мислех, че това е толкова скучно, че предпочетох да си поспя и да наваксам пропуснатия сън след последната дълга нощ.

Допусках, че и следващата вечер ще се окаже безсънна, както и тази след нея!

Затова се обърнах, за да напусна пресцентъра и слязох по стълбите от първия етаж, където беше стаята за пресата, при партера. Но в този момент трябваше да отстъпя място на група мъже, които вървяха нагоре - това беше Шабовски и неговият антураж. Това ме накара да променя мнението си. Ако Шабовски вече идва за пресконференцията, би било глупаво от моя страна да напусна пресцентъра и да рискувам да пропусна нещо.

И така се насочих към залата за пресконференции, която беше препълнена с хора и и нямаше свободни места. Така че останах отзад - достатъчно добра позиция, за да следя речите от подиума на Шабовски и съвсем близо до изхода, за да мога да напусна по всяко време, ако започна да заспивам по време на бюрократичния комунистически монолог.

Шабовски започна пресконференцията точно така, както и очаквах. В централния комитет участниците бяха поканени да коментират реформите на политиката на ГЕСП. Нищо наистина не си струваше да бъде записано.

Но имаше някои интересни въпроси от журналистите от ГДР. Това беше първият път, когато те зададоха някои критични въпроси.

Шабовски беше попитан от въпросните репортери какво е направил срещу култа към личността. Например Ерих Хонекер, генералият секретар на Централния комитет на ГЕСП, е изобразен 43 пъти в едно издание на най-важния всекидневник „Neues Deutschland“ („Нова Германия“).

Шабовски, който беше главен редактор на Neues Deutschland, отговори, че няма абсолютно никакво влияние върху подбора на илюстрациите в неговия вестник.

53-минутната пресконференция приключи без никакъв акцент. Италианският кореспондент на ANSA Рикардо Ерман, седнал на ръба на подиума, попита Шабовски за някои реформи на свободата на пътуването.

В 18.53 ч. Ерман попита с типичния си италиански акцент: „Споменахте някои грешки. Не смятате ли, че е голяма грешка да направите този проект за правилника за пътуване, който представихте преди няколко дни?“

Шабовски не беше споменал нито една дума за регламента за пътуване досега. Потърси лист хартия в чантата и в сакото си. Изглеждаше неуверен. Той не успя да прочете правилно своите записки и започна да разглежда нещо от проекта за новите правила за пътуване и напускане на ГДР без обяснение, както се изискваше.

Атмосферата в стаята за пресконференции се наелектризира. Шабовски осъзна удивлението сред журналистите. Те нямаха представа за новия проект относно правилата за пътуване. Той им каза: „Не съм съвсем сигурен, но ми казаха, че тази информация вече е предадена на вас. Предполагам, че вече имате това издание."

Но никой не го беше получил, защото просто нямаше никакво съобщение до медиите.

Тогава той каза с много колебание: „Изразявам се много предпазливо, защото не съм съвсем в течение. Просто получих информацията няколко минути преди да дойда тук“.

Всички останахме с впечатлението, че Шабовски е щял да забрави да спомене новия регламент и въпросът на Рикардо Ерман го е подсетил за това.

Но решаващият въпрос след това не беше на Ерман. Той дойде от Питър Бринкман, който по това време беше кореспондент на в. Bild.

Бринкман седеше точно пред Шабовски на първия ред. Той попита: „Кога влиза в сила? Веднага?“

Настъпи големият исторически момент, когато Шабовски отговори: „Това влиза в сила - според мен - незабавно, веднага“.

Последва нов въпрос на Бринкман: „Също и за Западен Берлин?“

Отговорът на Шабовски: "Да, хората могат да напуснат ГДР също директно към Западен Берлин.“

В момента, в който Шабовски завърши речта си, пресконференцията излезе извън контрол. Самият той не осъзна пълните последици от неговото съобщение. Той се върна в дома си във Вандлиц, предградие на Берлин, където всички важни политици живееха в затворена зона.

Деветнадесет години по-късно Рикардо Ерман получи награда от германския президент Хорст Кьолер за задаване на решаващия въпрос и за премахване на Стената. Кьолер не знаеше, че Ерман през цялото време разказваше много истории, които са смесица от факти и митове. Така че наистина решаващият въпрос не дойде от Ерман, а беше зададен от германския журналист Петер Бринкман.

Опитах се да се обадя бързо на моя вестник, за да издиктувам статията си за новите разпоредби. Но както обикновено, нямаше шанс да се случи. Напуснах пресцентъра и тръгнах към „Чекпойнт Чарли“ (един от военно-пропускателните пунктове, построени в Берлинската стена между Западна и Източна Германия – бел.ред.), който беше на десет минути пеша от пресцентъра.

Въпреки контрола на границата, най-ефективният начин за осъществяване на телефонен разговор все още беше от западната страна на Берлин до Виена. Първият ресторант беше гръцката механа „Атина II“, където сервитьорките ми позволиха да използвам телефона им, защото много добре познаваха проблемите с комуникацията на източната страна. И ми дадоха малко узо.

Всеки път, когато секретарката в централата на моя вестник чуеше някаква гръцка фонова музика в слушалките си, тя знаеше, че това ще е следващата статия за ГДР. Успях да продиктувам статията за няколко минути.

Няколко часа по-късно Стената вече беше отворена. Първият граничен контролно-пропускателен пункт, който беше открит, беше „Борнхолмер щрасе“ в 11.29 ч. Това беше най-лудата и най-късметлийската нощ в германската история".

Източник: investor.bg