Въпреки лесния достъп, бургазлии още трудно стигат до съдовия хирург
Тенденцията в съдовата хирургия е да се прилагат повече ендоваскуларните, безкръвни, иновативни интервенции, които спестяват на пациента мъки, болка, дълъг следоперативен период, констатира доц. Василев
- Доц. Василев, Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ Бургас навлезе в десетата година от създаването си. Каква е равносметката Ви за този период, в който изградихте от нулата това звено и създадохте екип?
- Равносметката ми е положителна, а вярвам че е положителна и равносметката на пациентите, които дотогава нямаше къде да получат такава квалифицирана помощ. Знаете, че имаше и смъртни случаи при инциденти заради липсата на съдови хирурзи в града. Развитието на съдовата хирургия е едно от най-бурните, най-иновативните в медицината. Когато аз дойдох тук преди почти десет години, бях първият съдов хирург в бургаската болница. Имаше колега, който едва беше започнал своята специализация. В продължение на 6 години бяхме екип с д-р Матков, междувременно колеги взеха специалност, дойдоха и нови. Сега имаме четирима специалисти и един много перспективен млад специализант. От сектор станахме отделение, преминахме второ, трето ниво, сега сме Клиника. За тези години през нас преминаха над 15 000 пациенти. Сестринският ни състав е изключително добре подбран – мотивирани, знаещи, можещи. Големият плюс в клиниката е, че работим много, имаме високи заработки и сме в състояние да компенсираме много ниските заплати на медицинските сестри с добри бонуси. Същото се отнася за лекарския състав – при нас няма бонус за началник и за длъжност. Всеки получава според труда си, по предварително изработен правилник и точни правила. Това е много важно за изграждането и мотивацията на екипа. Предстои ни още по-голямо развитие, което ще ни нареди сред най-иновативните и можещи съдови клиники в България.
- Какви са най-честите операции, които извършвате?
- Тенденцията в съдовата хирургия е да се прилагат повече ендоваскуларните, безкръвни, иновативни интервенции, които спестяват на пациента мъки, болка, дълъг следоперативен период. Целта е с тези модерни съвременни техники пациентът да получи по-малки травми, много бързо да се върне в работната среда или да бъде един щастлив пенсионер. Огромният процент от нашите пациенти са хората в третата възраст. Поради простата причина, че атеросклерозата, която е основната причина за артериалните съдови заболявания се развива във втората половина в живота на човека.
Искам да подчертая, че тази година в пролетно-летния сезон много се увеличиха спешните случаи – твърде много битови, промишлени, пътни травми налагаха спешна намеса на мен и колегите ми. Имахме няколко критични случая и големи операции, в които участва целият ни екип.
- Разкажете повече за плановите операции. Имате ли листа на чакащите?
- Стараем се да няма, работим по много, искаме в рамките на 7-10 дни да обслужим всички болни. От друга страна Здравната каса е въвела правила, според които един болен, който е диагностициран за планова операция, не можем да го оперираме веднага. Трябва да го вкараме в листа на чакащите, той да чака поне седмица и тогава да се оперира, макар и да имаме възможност да не го караме да чака. Нещата стоят по следния начин: имаме една диагностична пътека, при която се извършват пълни изследвания. Ако при нея се установи, че пациентът е за операция, здравната каса иска да зачеркнем тази пътека и пациентът да мине само по оперативна такава. А какво се случва с разходите за скенер, за диагностика? Вместо тези болници да бъдат финансирани по правилен начин, се търси начин, по който да се орежат доходите на болниците. Това е много важно. Може би наистина е назряла необходимостта да се промени изцяло философията на здравеопазването в България. Виждаме, че се изливат едни милиарди, огромни пари, които не достигат нито до лекарите, нито до сестрите, нито до болните. Достигат дотам, докъдето всички знаем. Ако това нещо, което в момента държавата дава, Здравната каса събира като ресурс, с малки корекции от страна на държавата да доосигури пенсионери, военни, деца, здравеопазването в България ще бъде на много по-високо ниво, много по-иновативно, много по-модерно и с високо качество, отколкото сега.
- Тази година проведохте много успешна кампания с Ротари клуб – безплатни доплерови изследвания за превенция на риска от инсулт. Какви са резултатите от нея?
- Кампанията беше с таргет мозъчно-съдова болест. От Ротари ни предоставиха модерен доплер сонограф, с който направихме този планиран скрининг. Тези изследвания бяха извършени под моето ръководство, но от по-младите ми колеги, от една страна да придобият повече опит, от друга страна да дам възможност за лична изява. Целите, които си постави кампанията като брой пациенти, са отдавна изпълнени. Но продължаваме съвместно с Ротари клуб да извършаме тези прегледи, за да можем наистина да стигнем до всички.
- Имаха ли наистина нужда хората от тези прегледи, или се възползваха само защото е безплатно?
- Имаха. Имаше доста пациенти, които открихме, диагностицирахме, лекувахме. Имаше висок не само обществен отзвук, но и лечебен ефект за тези, които наистина се нуждаеха, да не говорим за социалния ефект, защото този преглед по целия свят струва много пари, а ние ги извършихме безплатно.
- Фактът, че имаше огромен брой желаещи да се включат в кампанията показва ли, че въпреки наличието на частни болници и много специалисти, бургазлията все още трудно намира пътя до съдовия хирург?
- Да. Това е самата истина. Бургазлията минава през безброй филтри и други специалисти, докато стигне до съдовия хирург. И проблемът не е само в направленията, а в чисто професионалните нагласи на част от колегите. Вярвам, че личният контакт е важен и се стремя да осъществявам контакт с общопрактикуващи лекари и колеги от други специалности. Джипитата са много важен и определящ фактор за развитието на здравеопазването и качеството му. Аз много ги уважавам. За своите 1200-2000 пациенти това е най-важният лекар – към него те се обръщат за профилактични прегледи, изследвания, направления, за всичко. И вече от неговата квалификация зависи дали той ще използва направленията по един или друг начин. В това отношение трябва да има сериозно уважение между лекарите. Всеки си тежи на мястото. Аз може да съм най-великият съдов специалист - а аз не съм - но ако нямам доверието на пациентите си, на личните лекари, на специалистите от различните специалности, съм нищо. Един лекар без пациенти, с всичките му титли, е абсолютно нищо.
