Ето защо въртим часовника

През 1784 год. известният със спестовността си Бенджамин Франклин предлага да се въведе смяна на времето, за да се пести восък за свещ

Ключови думи: смяна на времето, защо, история

Всичко тръгва от една шега. През 1784 год. известният със спестовността си Бенджамин Франклин предлага да се въведе смяна на времето, за да се пести восък за свещи, пише “Дойче Веле”. Само ако е знаел колко вълнения ще предизвика с това!

Тъй като французите трудно ставали рано сутрин, през 1784 година американският политик Бенджамин Франклин пише сатирично есе за това колко много свещи и пари можели да се икономисат, ако се въведе смяна на времето, която да кара хората да стават по-рано. За целта Франклин предлага да се въведе данък върху щорите, да се намали производството на свещи и населението да бъде събуждано сутрин с топовни гърмежи. 78-годишният Франклин, който е един от Бащите-основатели на САЩ, по онова време живеел в Париж, предава lupa.bg

В своето сатирично есе за „Журнал дьо Пари“ известният с пестеливостта си Франклин пише за икономиите на осветление в домакинствата, които биха могли да се реализират благодарение на една промяна на часовото време. Самият той обичал да играе шах до зори, така че много рядко ставал от леглото преди обяд. Под заглавие „Икономически проект за намаляване на разходите за осветление“ той описва как един път случайно се събудил в 6 часа сутринта, само защото щорите не били спуснати.

За свое голямо учудване открил, че “слънцето грее още от съвсем ранни зори”. Като истински учен Франклин изчислил, че ако бъде променено часовото време, парижките домакинства могат да икономисват милиони килограми восък за свещи и газ за лампи.

Парижаните обаче посрещнали с присмех съветите на Франклин и неговите предложения потънали в забрава. Повече от сто години по-късно двама учени, независимо един от друг, предлагат сезонна промяна на часовото време. През 1895 година новозеландският изследовател на насекомите и астроном Джордж Върнън Хъдсън, а през 1907 и британският откривател Уилям Уилет пишат по този въпрос. В произведението си “За пилеенето на дневната светлина” Уилет предлага през лятото стрелките на часовниците да бъдат премествани с 80 минути напред, за да се пестят разходи за осветление. Стрелките на часовниците трябвало да бъдат местени в четири последователни неделни дни през април с по 20 минути напред. И по същия начин да бъдат връщани назад през септември.

Шегата се превръща в реалност

Въодушевен от идеята всъщност бил само Уинстън Чърчил, но лятното часово време така и не се наложило във Великобритания. Чак когато Германия и Австро-Унгария въвеждат лятно часово време през 1916 година по време на Първата световна война, техните противници на фронта Великобритания и Франция, както и някои други европейски държави ги последват. През 1919 година, след загубата на войната, Германия отменя лятното часово време.

Протестиращите селяни във Франция успяват да наложат исканията си и така лятното часово време е отменено и там през 1922 година, но е въведено отново само година по-късно — през 1923. Единствена Великобритания държи твърдо на лятното часово време. В началото на Втората световна война Берлин си спомня за лятното часово време и го въвежда през 1940 година. Промяната влиза в сила и в окупираните територии. След края на войната много държави се разделят с лятното време. Ежегодното местене на стрелките на часовниците е отменено след основаването на двете германски държави през 1949 година.

Ситуацията в родината на Бенджамин Франклин е много по-сложна. Още по времето на Първата световна война САЩ въвеждат лятното часово време. До 1966 година обаче няма единен федерален закон и отделните щати въвеждат или отменят лятното часово време на местно равнище, което води до огромен хаос.

Европейската бъркотия

В годините на европейското икономическо чудо никой не говори за пестене на енергия. Едва след петролната криза от 1973 година европейците си спомнят за лятното часово време. То бива въведено през 1976 година във Франция. След известно време нейният пример е последван и от други държави на Европейската общност. ФРГ обаче се колебае, защото не иска да задълбочава разделението и чрез различни времеви зони.

През 1979 г. ГДР поднася изненада и обявява въвеждането на лятно часово време от следващата година. От 1980 г. то влиза в сила и в двете германски държави. Много съседни държави следват техния пример. Разпоредбите за лятното време са уеднаквени през 1996 г. и оттогава са в сила за всички страни-членки на ЕС, с изключение на отвъдокеанските им владения.

След изненадващо ясния вот от общоевропейското онлайн-допитване ЕК иска да отмени ежегодните смени на часовото време. Ако беше жив, Бенджамин Франклин, чийто образ е добре познат на всеки от 100-доларовата банкнота, навярно би бил безкрайно щастлив да знае колко вълнения е предизвикал с едно безобидно сатирично есе.