Кандидатът от ДБ Петя Петрова: Дигитализирането на образованието и обвързването му с нуждите на бизнеса са основни приоритети за нас
Кога ще инвестираме в хората? В техните идеи, инициативност и умения, пита зам.-директорът на Немската гимназия и кандидат за общински съветник
Петя Петрова е зам.-директор на Немската езикова гимназия в Бургас и преподавател по английски език. Досега не се е занимавала с политика, но е кандидат за общински съветник от „Демократична България”, защото смята, че всеки човек трябва да поема своята отговорност към обществото. Счита себе си за един от висококвалифицираните педагогически специалисти в страната и вярва, че това, което може да даде като част от местния парламент, ще помогне да бъде изпълнена програмата на обединението в сферата на образованието. Тя е единственият представител на България в програмата на департамента на САЩ „Международни лидери в образованието“ през 2012 г.
Убедена е, че въпреки че в Бургас има иновативни училищни сгради, то въпросът с наличието на иновативно образование все още не е ясен. Петрова смята, че освен среда, за обучението е важно да има и добре подготвени специалисти, които да са спокойни и да разполагат с инструменти да променят методите си на работа. Според нея обаче Бургас изостава с идеите си за реализацията на тази идея и това, което се наблюдава към момента, е отличаване на ученици и постиженията им, но за учителите няма такава практика.
- Г-жо Петрова, има ли достатъчно добре подготвени учители в Бургас, които да дадат старт на иновативното образование? В последната година се наблюдава подмладяване на учителския състав в града.
- Считам, че учителите са способни да реализират промяната и като се има предвид, че на национално ниво има задвижени механизми, които позволяват на педагогическите специалисти да променят перспективата в работата си, това е съвсем не сложна задача за изпълнение. От там насетне идват лостовете на местно ниво, които се създават, за да бъдат хората спокойни, че са достатъчно информирани и подкрепени, за да осъществят различни адекватни инициативи, свързани с пазара на труда. От една страна имаме местен бизнес, който твърди, че няма добре подготвена работна ръка. От друга имаме училища, които не са много сигурни дали кадрите, които подготвят, посрещат нуждите на пазара на труда. Тук е работата на местната власт – да създава такива програми, които да адресират необходимостите на работодателите като открият пред училищата перспективи за гъвкаво и лесно сътрудничество.
Ясно е също, че ако ние не подготвим добре бъдещите кадри на Бургас, няма как да очакваме качеството на живота ни да се подобрява. В този смисъл акцентът в това, което виждаме като организация, е свързано с дигитализирането на образованието, защото морският град определено е изостанал в този аспект. Не бива да се чака всяко отделно училище да преценява кога то може да премине в друг формат на преподаване. Необходимо е да бъде осигурена модерна образователна среда. Тук не става въпрос само за администриране на образователните услуги и физическа среда, а за съдържателна такава.
Ясно е, че комуникацията между трите основни участници в образованието – родителска, педагогическа и бизнес общност – не е достатъчно добре развита. Считам, че въвеждането на инициативи, които да позволят на НПО-та да работят задълбочено по теми, по които те специализират, би спомогнало за изграждането на по-голямо доверие между родителската и учителската общност. Това ще е и потвърждението към младите, че техните усилия и мнение са значими за нас и че даваме шанс да реализират себе си още като ученици чрез утвърждаване на инициативите им. Логично, тази формула ще посрещне и очакванията на работодателите в региона.
- Имате ли някакви конкретни предложения в тази посока?
- На национално ниво има разработена наредба, която дава възможност определен процент от неправителствените организации да влязат в училищата в заниманията по интереси. Това би могло да се разшири, като на местно ниво се даде възможност по-голям процент от тях да работят с училищата. Местните програми да подкрепят неформалното образование чрез финансиране на дейности за общността. Да има широко разясняване на параметрите на програмите и кандидатстването да бъде дигитализирано и прозрачно.
Общинските политики трябва да създават стимули за „търсеща“ работа на училищата. Работа, която да е гъвкава и динамична. Разбира се, чудесно е, когато училищата сами инициират положителни практики, но не можем да оставим на това да се случва епизодично.
Интересен пример е програма разработена между Немската гимназия и Sutherland, която впоследствие прерасна в общинска. Тя целеше да се даде възможност на учениците от горните класове да стажуват, за да могат да усетят увереност в уменията, които са получили – че това е нещо, което ще могат утре да приложат веднага. В момента общинската програма включва и ГРЕ „Г. С. Раковски”. Такива програми и стажове са важни и анкетите, които аз лично съм правила в нашето училище, показват, че учениците имат необходимост от нещо специфично. Те получават висока квалификация по езика, но не и специфични умения в различни сфери за работата с езика. А в повечето случаи пазарът на труда очаква те да имат умения, които трудно се развиват в класната стая. Не е за подминаване и факта, че много от учениците от втори гимназиален етап работят лятото. Защо не посрещнем тези търсения от страните като ги оформим в програма?!
И друго - училищата все още не са се освободили от онази практика, която доскоро вярваха, че е изисквана от Министерстовто на обарзованието и науката – да се работи по учебник и да се взема конкретен материал. Учителят е свободен и водеща за него е учебната програма на МОН. Мисля, че местната власт, чрез създаването на възможности, които стимулират проектната работа в класната стая, може да подкрепи изграждането на умения като сътрудничество, критическо мислене, самостоятелно вземане на решения.
За мен не е изненада, че в последните години се оказваме последни в изследванията за грамотност на нашите младежи. Това съвсем не значи, че те не могат да четат и пишат, но едно от основните умения на всеки човек в днешно време е да може да анализира информация и да взема самостоятелни решения – това са умения на житейско ниво.
Не можем да очакваме, че хората, които днес не завършват без тези компетенции, утре ще могат да изградят високо качество на собствения си живот, а от там насетне и професионална среда. Затова отговорността ни към нашите деца е голяма и не търпи отлагане.
- Какво е Вашето мнение като педагог за разкриването на нови филиали на български университети в Бургас?
- Не мога да съм сигурна, че когато се е вземало решението това да се случи, е било разговаряно в детайли какви да бъдат програмите и как точно ще се случи обвързването с потребностите ни от съответните специалисти. Според мен процесът трябваше да е обратен – първо да се инвестира в хората и анализите на местната специфика и след това да бъдат изграждани структурите, в които да се случват процесите. Не съм сигурна как може да се случи това – мотивацията на човек да се развива в определен регион тръгва от външни белези, които трябва да са ясни, за да може той или тя да избере да бъде част от живота на Бургас.
Получихме и награда – „Град на знанието“ – построихме иновативни сгради, създадохме филиали. Но това отново е на повърхността – това, което се вижда. А това, което се случва във вътрешността, е съвсем друг въпрос.
Кога ще инвестираме в хората? В техните идеи, инициативност и умения?
Или пък ще се продължава по повод 24 май да се отразяват успехите на учителското съсловие с един обяд с кмета?! Благодаря!
Но тези хора имат нужда от друго – професионалната им работа да бъде видяна, да бъде изведена на показ. Защото ние знаем как девалвира отношението към учителите в последните години. Един показен обяд не носи на никого нищо.
