Кандидатът от СЕК Петър Стоев: Боли ме, че хора, които са отписани в Бургас, работят и плащат данъци в чужбина
Да се върна от Германия в Бургас след 13 години най-много ми помогна Константин Бачийски, каза кандидатът за общински съветник
Д-р Петър Стоев работи в Центъра за психично здраве в Бургас. Работил е като лекар общо тринадесет години в Германия, последните единадесет от които като психиатър в една от най – големите клиники по психиатрия и психотерапия, филиал на берлинската клиника „Шарите” и учебна база на Берлинския „Хумболтов Университет”. Последното му работно място в Германия е към Социалното министерство на провинция Бранденбург, където е медицински ръководител на Социално – психиатрична служба за един от големите региони в съседство на Берлин. Д – р Стоев е кандидат за общински съветник от листата, която сформира Константин Бачийски.
- Д-р Стоев, какво искате да промените тук, в здравеопазването в Бургас? Можете ли да пренесете тук нещо от модела и практиките, които вие сте прилагали в Германия?
- Германия е голяма и богата страна, с огромен бюджет за здравеопазване. Немската здравна каса действа още отпреди Втората Световна Война. Не можем да пренесем автоматично германския модел у нас, защато мащабите са различни.
Мога да кажа, какво е възможно да се направи в моята сфера. Аз работя в Центъра за психично здраве в Бургас. При нас работят лекари, с квалификация на европейско ниво и уверявам ви, те биха изглеждали съвсем на място във всяка една клиника или университет по света. Това са прекрасни специалисти, които обичат работата си и наистина се раздават за пациентите си. Разполагат и с най – новите известни до момента медикаменти за лечение на психичните заболявания. Бих вметнал, с известна доза гордост, че по възприемчивостта си към новите методи на лечение, по способността си за поемане на отговорност, по своя „хъс” и упоритост при сблъсък с предизвикателства даже изпреварват западните колеги.
От няколко години, благодарение на Константин Бачийски, можем да се похвалим и с допълнителни придобивки – едно от отделенията ни разполага със специални болнични легла, закупени в Германия, както и най – модерната система за обездвижване на болните (същата, която се използва във всички водещи университетски клиники в Европа).
Това, което ни липсва, е грижата за психично – болните извън вратите на болничното заведение. Тук бих и предложил да използваме немския пример. Моето последно работно място в Германия беше в Социалното министерство на провинция Бранденбург, като медицински ръководител на Социално психиатрична служба. Това е инстанция, чиято дейност е фокусирана изцяло върху обгрижването на психично – болните след изписването им от болница (да напомним, че хората, колкото и често да боледуват, биват хоспитализирани за ограничен период от време, а основната част от живота им, за щастие, преминава извън болничните стени).
У нас този вид социална дейност просто липсва. Обичайна практика е психично – болните да са частично, или изцяло зависими от близките си, а ако нямат семейства, са изоставени на съдбата си. Поради уязвимото си положение, много от самотните ни пациенти стават жертви на насилие и измами. В ред случаи се оказа, че собствеността им е обсебена от недобросъвестни лица, самообявили се за „попечители” на болните. Свидетел съм на ситуации, при които, след подобни злоупотреби хората остават на улицата, поради невъзможността да променят нещо по законен път.
Социално – психиатричната служба в Германия поема пациента от вратата на болничното заведение (често в буквалния смисъл – случвало се е да транспортираме току – що изписания, стабилизиран пациент от Психиатричната клиника до дома му) и носи отговорността за успешната му ресоциализация, занимава се с всеки аспект от живота му, до най – незначителната дреболия. Служителите в тази служба са и най – доверените партньори на психично – болните, хората, с които те комуникират (ако се наложи – ежедневно) и с които те споделят най – наболелите си проблеми. Социалният работник следи, дали пациентът редовно посещава лекуващия го лекар. Ако състоянието на пациента, въпреки провежданото лечение се влоши, отново социалният работник е човекът, който ще се свърже с психиатричната клиника, обслужваща дадения регион, за да докладва конкретния случай и да уговори плановото, или в тежки случай – спешното хоспитализиране на подопечния му пациент.
- Но откъде ще може да задели общинската администрация средства, за да финансира една такава служба? Как ще се ангажира община Бургас?
- Германците са прагматичен народ. Те си дават сметка, че болничния престой е най – скъпата форма на лечение. От самото възникване на психиатрията като отделна медицинска дисциплина, въпросът за оптимизиране на разходите за лечение е бил един от най – обсъжданите. Добре лекуваният пациент е пациентът, който бързо се стабилизира, напуска болницата и впоследствие – успешно се социализира. За да стане по – ясно…един ден болнично лечение в психиатрично отделение струва на германската здравна каса минимум 250 евро. Затова и немският лекар е мотивиран да работи в постоянен контакт с колегите си от Социално – психиатрична служба. При нас пък има пациенти, чиито живот преминава в болничните заведения из цялата страна, защото, поради социални причини, те не разполагат с друга възможност.
Ако ние се заемем с обгрижването на пациентите извън болниците, то ще намалим чувствително разходите за лечение и съответно – натоварването върху бюджета и здравната каса. Успоредно с това ще намалим стреса върху семействата на пациентите, които често са принудени да ползват болнични, или неплатен отпуск, за да ги гледат. Да не забравяме, че част от болните също работят, плащат редовно своите данъци и допринасят за приходите в бюджета на страната.
В Германия, чието население гони 90 милиона души, всеки човек е ценен трудов ресурс. В несравнимо по – малката ни България, много от пациентите са в състояние на безтегловност (не намирам по – точна дума) и живеят от хоспитализация до хоспитализация, от скромни пенсии, или подаяния. Голяма част от тези хора, в състояние на стабилизация могат и искат да работят, да бъдат полезни на себе си и на обществото. И защо не – ще имат повече средства, няма да са в тежест на семействата си, ще запазят себеуважението си, а в края на трудовия си живот ще имат подслон и честно заработена пенсия.
Разберете – повечето наши пациенти, особено хората в активна възраст не ни молят за помощи – те молят да им бъде дадена възможност за работа. На практика обаче, те рядко получават шанс и най – често биват отхвърляни.
Обидно ми е от факта, че наши пациенти, които биват тотално „отписани” като „непригодни” в България, след завършване на елементарен езиков курс, успяват да заминат за Германия и да работят там в сферата на строителството, на услугите, или поддръжката, та дори и в старчески домове като болногледачи. Получават прилични заплати, подпомагат семействата си в Бургас, а данъците, разбира се ги плащат в Германия.
Вече имам няколко десетки такива бивши пациенти, които и до ден днешен продължават да ми се обаждат от Англия, Австрия, Белгия и Германия. Никой от тях не възнамерява да се прибере обратно в Бургас, защото не вижда у дома переспектива. И това са хора, които са били „зачеркнати” у нас.
Интересна ситуация се очертава – от една страна, постоянно се оплакваме, че не достигат хора дори за нискоквалифицирана работа, а от друга страна с широка ръка ги „харизваме” на западноевропейския трудов пазар. Може би пък не трябва да сме чак толкова щедри и великодушни.
Общината е институцията, която администрира всички социални дейности и може да създаде организация и за тази група от хора. На нас ни остава да намерим формулата.
- Защо се върнахте в България и в Бургас, а не избрахте да продължите с добре платената работа в Германия?
- Не съм професионален политик и възприемам влизането си в предизборна кампания по – скоро като израз на гражданса позиция. Звучи като клише, но това е истината. Аз разбирам от медицина, разбирам от психиатрия – точно затова и искам да дам своя принос в тая област.
Да се върна от Германия в Бургас, след тринадесет години, не беше лека крачка и за вземането на окончателното решение най-много ми помогна Константин Бачийски, убеждавайки ме, че има смисъл да се прибера, че може и трябва да се работи, за да подобрим живота на хората и да подсигурим едно по – добро бъдеще за децата ни.
Познавам Константин от почти 30 години. Неговата репутация е на изключително честен и безкористен човек, последователен в процеса на съзидание и в добрите си дела. Едно от качествата, които най – много ценя в него, е способността му да „улавя” същността на поблема, да намира правилното решение, което после да преследва с невероятна настойивост.
- Казвате тези хубави думи като приятел, като човек, или като лекар?
- Казвам ги като човек. Както казах, познавам го от почти 30 години, още от залата по киокушин – карате, където бях един от първите му инструктори. Киокушинът е сурова школа – често е достатъчно да видиш един боец по време на схватка, за да разбереш що за човек е и колко струва. Момчетата, които идваха в залата проумяваха много бързо, при това на собствен гръб, че в „връзките” и специалните протекции тук „не вървяха” и че до голяма степен майсторството на състезателя бе не само в способността му да нанася удари, а и в способността му да ги понася, както и да издържи чисто психически до края на схватката. Коцето се биеше много честно и открито, а способността му да поема удари бе просто феноменална. Когато приключи първата му година на обучение, по решение на тогавашния ни главен инструктор, Коцето и още един негов приятел бяха допуснати преди всички останали карате – ученици на изпит за първия си цветен колан, като възнаграждение за положение труд, постоянството и търпението си. Това бе наистина голям жест и признание за искрените усилия на момчетата. И дотук с поощренията: изпитът (техника и физическа подготовка) беше около час, пред очите на всички, а когато трябваше да защитят коланите си в реален спаринг, трябваше да го сторят срещу батковците, които се биеха съвсем „насериозно” и „отстъпки” не правеха.
- Ако Ваши приятели, колеги Ви попитат защо да гласуват за Константин Бачийски, как бихте им отговорили?
- Ще им кажа, какво е мотивирало мен: неговата честност и почтенност. Той има желанието и способностите да промени живота на хората в Бургас към по – добро. Константин е човек, който „не слага проблемите в дълбокото чекмедже”, а ги решава. Веднага ще дам пример: преди няколко години имахме добрата идея да закупим нови болнични легла и специална система за обездвижване на неспокойните пациенти за едно от отделенията по психиатрия. Константин Бачийски, в изключително кратки срокове се свърза с фирмите производителки в Германия, получи най – добрите условия за доставка на оборудването, след което заплати всичко. Нещо повече: той настоя да покани сертифициран специалист от Германия, който да проведе курс за обучение на българския персонал относно техниките за обездвижване. Разбира се, разноските бяха поети отново от него. Бургаският Център за психично здраве получи ред ценни придобивки (съвременни болнични легла, най – модерната система за обездвижване и обезопасяване на пациенти в цялата страна, пералня, компютърни системи), което не би било възможно без безкористната му помощ – и за което сме му безкрайно благодарни.
Отиде си Верка Сидерова
