Има ли защо да изпитваме носталгия към соца?

Животът в Народна република България имаше и добри, и лоши страни, но живеехме по-добре и по-спокойно на фона на днешната съсипия.

Ключови думи: Носталгия към соца, социализъм, Народна Република България

Животът в Народна република България имаше и добри, и лоши страни, но живеехме по-добре и по-спокойно на фона на днешната съсипия. Ето няколко причини, заради които хората от няколко поколения изпитват нослагия към соца, пише вестник Ретро.
 
Образование
 
Българското образование беше абсолютно безплатно и достъпно за всички. Няма значение дали си от най-забутаното село, от окръжния град или от София. Който и да е гимназист, завършил независимо къде, след успешно издържан изпит можеше да постъпи в избрания от него ВУЗ и да живее на общежитие почти без пари. Стига да има добри оценки, за да се пребори с жестоката конкуренция за всяко свободно място. Качеството на образованието също беше на висота, а не като днес. Резултатите са видими – много младежи сега не могат да напишат и едно изречение без грешка.
 
Медицина
 
Лечението при социализма също беше безплатно и общодостъпно. Поликлиники, болници, ведомствени лечебни заведения, санаториуми... Не се заплащаше за абсолютно нищо, свързано с болничния престой на пациента, а лекарствата бяха на символични цени. За зъболекарските услуги да не говорим – днес, ако нямаш пари, си ходиш без зъби.
 
Безработица
 
Всеки, завършил училище - гимназия, СПТУ, техникум или ВУЗ, беше разпределян да работи още преди да е завършил. Държавата по закон беше длъжна да намери работа на всеки трудоспособен български гражданин и го правеше, а милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата.
 
Почивката
 
Преди 1989 г. почивката на всеки български гражданин бе гарантирана от държавата. С карта от предприятието на символична цена хората прекарваха 14-дневен летен отдих в изградените за тази цел ведомствени почивни станции и санаториуми. А правото на пълноценна почивка се спазваше много строго.
 
Възпитание
 
От най-ранна възраст у децата се възпитаваше любов към труда, уважение към по-възрастните, норми на поведение в обществото. Затова нямаше толкова хулигани, хората имаха морал и ценности.
 
Сигурност
 
По времето на НРБ престъпността беше сведена до възможния минимум. Хората не живееха в страх, а ключа от апартамента си оставяха под изтривалката. Убийства и грабежи почти нямаше, а престъпниците веднага получаваха справедлива присъда.
 
Пенсионната система
 
Мъжете се пенсионираха на 60 години при 25 години трудов стаж, а жените – на 55 години и 20 години трудов стаж. При военни и милиция се изискваше 15 години трудов стаж, а за 1-ва категория труд като миньорите - 10 години стаж. При това размерът на пенсиите напълно стигаше за спокойно изживяване на старините, при положение че всеки има жилище и право на безплатно здравеопазване.