Бургас е без културна стратегия, а ГЕРБ налага масовото и евтиното, което е чалга – при нас няма да е така

Мисля, че „Демократична България“ няма да е партньор на ГЕРБ в следващия общински съвет, казва Митко Иванов

Ключови думи: Митко Иванов, местни избори, Бургас, ГЕРБ, Демократична България, чалга, елит, култура

Митко Иванов е на 55 г., от Бургас. Дипломиран и практикуващ художник, занимава се с иконопис и реставрация. Реализирал е редица проекти, свързани с опазване на културно-историческото наследство. Вероятно най-известният труд, в който е съавтор с покойния проф. Иван Карайотов и изследователя Стоян Райчевски, е капиталното издание „История на Бургас“ (2011 г.). На местните избори Митко Иванов се кандидатира за общински съветник с преференциален номер 106 в листата на „Демократична България“ (№66).

- Г-н Иванов, член ли сте на някоя от партиите от коалицията „Демократична България“?

- Не съм член на партия и никога не съм бил. Нямам и планове да ставам политическо лице в този смисъл. Политиката ме е привлякла като средство да се реализират малко по-лесно проектите, в които съм участвал и смятам, че съм ги правил безвъзмездно и в обществена полза. Но за съжаление съм се сблъсквал с безкрайно много трудности, свързани най-вече със забавяне, липса на финансиране, немотивирана съпротива - най-често тайна... Смятам, че с едно пряко участие в политиката всички тези обструкции може да бъдат преодолени.

- „Демократична България“ се явява като опозиция и алтернатива на ГЕРБ. Но това важи ли и за Бургас, където Димитър Николов се е превърнал в пример за успешен кмет?

- Да, „Демократична България“ е алтернатива и опозиция на ГЕРБ. Аз съм наясно, че в много градове на България се получават едни условности, които размиват националната политика на партиите, доколкото аз я наблюдавам – както повечето български граждани. Аз мисля, че в Бургас това няма да се случи. Нашият водач на листата и кандидат за кмет г-н Иво Баев – известен адвокат, вече заяви, че нашата задача е да бъдем твърда алтернатива на ГЕРБ. Трябва да се направят прекалено много промени, затова няма как да наречем нашето участие в политиката просто коректив - т.е. ние не можем да бъдем някакъв поддържащ, съпътстващ коректив. Ние ще се опитаме доста неща да преизградим или да рестартираме, за да ги поставим на едни по-стабилни - и политически, а също и икономически и културни основи.

- Вашият кандидат Иво Баев има ли потенциал да е по-добър кмет от Димитър Николов?

- Нали разбирате, че аз съм длъжен да отговоря с „да“. Ще кажа обаче следното: г-н Иво Баев е с много сериозно реноме в областта, в която е работил. В обществената сфера, в обществените проекти и обществения живот той е по-малко познат. В случая няма как да се направи пряко сравнение между този, който е реализирал три мандата, и този, който тепърва ще влезе в кметската администрация. Мисля, обаче, че Иво Баев е много сериозен кандидат – той много ясно успява да посочва проблемите и много ясно успява да предлага решения. Това сочи много голям потенциал.

- Кои са генералните грешки и пороци в управлението на град Бургас? Какво трябва да се промени според Вас?

- Надявам се, че имаме два-три часа на разположение - това в кръга на шегата... Ще се опитам да маркирам някои неща. Първо, ще споделя това, което видях от собствения си опит. С всеки следващ мандат в управлението на ГЕРБ се забелязваше една управленска ревност. От една страна, това е голяма партия, която си дава сметка, че трябва да бъде отговорна пред цялото общество, или поне на теория е така. От друга страна, забелязах, че който и да било проект – обществен, културен или друг, който не минава (каквото и да означава това) през групата на ГЕРБ в Общинския съвет, той или ще бъде спрян, или ще бъде затруднен, или ще бъде отложен. Аз лично не се сещам за изключение. Ако вие знаете, може да го посочите. Т.е. има едно скрито послание в „политиката“ на ГЕРБ: „Бъди с мен, бъди мой приятел и нещата ще се случат“. И какво се разчита като подтекст: „Ако не си (приятел) с мен, няма да се случи това, което си представяш“. Ние в обединението „Демократична България“ предлагаме нещата да се поставят на една прозрачна, съвременна, цивилизована основа.

- Какво означава това?

- Това означава проектите да са публични, да се подлагат на широко обсъждане (а не на нагласено обсъждане, на каквито съм се нагледал и в каквито, за съжаление, съм имал неудоволствието да участвам) и след това да се вземе едно прозрачно и ясно работещо решение, без значение от коя група идва. Дори бих си позволил един съвет към колегите от ГЕРБ, с някои от които съм приятел. Мисля, че за една голяма и силна група, а вероятно те ще бъдат добре представени и в новия общински съвет, това би подобрило техния имидж и тяхната стабилност - когато и по-малки политически групи успяват да представят и да реализират проекти. Налагането на монопол, дори когато имаш абсолютно мнозинство в общинския съвет (а според мен те няма да имат в следващия), в един момент неизбежно се обръща против тях.

- В този смисъл възможно ли е „Демократична България“ да е партньор на ГЕРБ в следващия общински съвет в Бургас?

- Аз мисля, че това няма да се случи. Има едно желязно правило, което политиците спазват – никога да не затварят вратата напълно! Но тъй като аз не съм политическо лице (и никога няма да бъда), ще си позволя да бъда по-краен: Мисля, че това няма да се случи.

- Кои са вашите ясни опоненти, като сравнявате предизборните платформи в Бургас специално?

- Аз предпочитам да работя и да говоря за ресор „култура“ - все пак това е моята сила. Запознах се много внимателно с предизборните листовки на уважаемите конкуренти от ГЕРБ и от БСП. Изненада! - според мен те нямат раздел „култура“ - при БСП в буквалния смисъл на думата. А при ГЕРБ такъв раздел съществува, а отдолу бяха изброени сградите, които ще бъдат построени, предполагам, с някаква културна цел – като някаква културна инфраструктура. Но аз не видях никаква заявка за културни политики. Но ние кандидатстваме в политическа кампания, а не в строителна кампания. Аз разбирам, че целта е да бъдат построени n-брой сгради, вероятно някои от тях ще бъдат полезни за Бургас, но това още не е култура. Според мен в една предизборна листовка би трябвало да има предложения за културни политики – да видим как ще се постигат проекти от по-високо качество, а не до културно-масови проекти, каквито се правят изключително в град Бургас; да видим как ще се привлича програмно финансиране; да видим как по-ефективно ще се изразходва общинският бюджет за култура; да видим на какъв принцип те субсидират, примерно, неправителствени организации (НПО) на територията на община Бургас... Това са културни политики. Нищо подобно не пише в тази листовка. Аз нямам обяснение за този антифеномен.

- С какво кандидатите от вашата листа с №66 превъзхождат конкурентите си?
- С най-важното – при нас няма нито един, който е бил във властта. Същевременно всички ние сме абсолютно доказани специалисти. Хората очакват нови и способни лица. Ама те били избягали в чужбина. Е, не са избягали всички, тук са, в нашата листа.

- А някакви нередни обвързаности между местната власт и, примерно, съдебната власт в региона виждате ли?

- Когато човек навлезе в кампания, колкото и остра да е тя и колкото и силно желание да има да бъде опозиция и алтернатива, според мен без да разполага с конкретни доказателства, не бива да се изказва. В противен случай той не звучи сериозно. Има такива политици и на местно, и на национално ниво..Ние претендираме, че макар и не толкова голяма, сме сериозна политическа сила и би трябвало да говорим само и единствено с доказателства. Но като стана въпрос за обвързаности, аз бих споменал един интересен случай: Как така плажът на Росенец изведнъж се оказа, че не е плаж и не е на Бургас, а е напълно възможно да стане частна собственост. Не знам това без обвързаности може ли да се случи? Поставям го като риторичен въпрос и частично отговарям на вашето питане.

- Каква е Вашата лична заявка към бургазлии?

- Аз съм свършил доста неща безвъзмездно, по абсолютно никакъв начин не съм търсил някаква облага и в края на краищата това ще бъде моята работа и в бъдещия общински съвет.

- Казахте, че при другите партии няма раздел „култура“, но при вас какво да очакваме?

- Аз всъщност изброявайки какво липсва при тях, маркирах какво генерално ще направим ние в раздел „култура“, в прецизиране на културния бюджет, в много точни критерии при субсидиране на НПО... Искам дебело да подчертая, че субсидирането на НПО е нещо много добро, но в никакъв случай не бива да се прави „на калпак“. Трябва да се прави върху критерии – на базата на градски, национални, а защо не и международни постижения. Да, някои няма да получат нищо; да, някои ще вземат повече или доста повече и така трябва да бъде. Това е конкурентното начало, а не – „дай да дадем малко на художниците, дай да дадем малко на писателите, да не се оплакват нито едните, нито другите“. Така растеж няма да се получи. Важно беше да се постави веднъж завинаги темата (тя е поставена, но е избутана настрани, не мога да кажа дали от колегите от ГЕРБ или от някоя друга невидима ръка) - че Бургас няма културна стратегия. Това е изключително важно! Правят се различни работи на парче, но до какво водят... Въведен е един негласен принцип – колкото по-масово и евтино, толкова по-добре. Масовото и евтиното се определят с една кратка и добре позната дума – чалга. Разбира се, никога администрацията на ГЕРБ не е признавала подобен принцип, но ние го разпознаваме в политиките, в събитията, които се случват. Всичко това няма да го има при нас. Нека да има културно-масова дейност – това не е мръсен израз, но нека да има и елитарна дейност. Културата не е една, няма какво да се лъжем. Живеем в 2019-а година. Има култура за най-широка публика, има култура за отбрана публика, а има култура и за най-отбрана публика. И трите трябва да се случват, и трите са еднакво важни, а не тюрлю-гювеч – от всичко в една купчина.

- Т.е. няма категорично да извадите чалгата от културата на Бургас?

- Краткото определение за чалга е - нещо, което е евтино, безвкусно и стига до най-широка публика. Може да се даде и по-различно определение – това, което създава художествен продукт на ниво, не по-високо и дори по-ниско, отколкото е вкусът на самата публика. Докато истинското изкуство е малко по-високо от вкуса на публиката, то винаги дърпа, то винаги респектира, винаги възвисява. Точно това при чалгата го няма. Разбира се, на тема „чалга“ могат да се напишат няколко дисертации или философски труда, тъй като това е феномен в културата на последните 30 години. И не само – чалгата започва още от комунизма. Но нейното „разцъфтяване“ на благодатна почва беше точно през последните 30 години.