Димитър Николов натрупа умора и е време да се оттегли, д-р Миразчийски е доказан стратег и управленец

Никога не съм се страхувала да назовавам нещата с истинските им имена, казва журналистът и кандидат за общински съветник от НФСБ Севдалина Пенева

Ключови думи: Севдалина Пенева, НФСБ, Димитър Николов, ГЕРБ, местни избори, Бургас, Общински съвет

Севдалина Пенева е разследващ журналист от Бургас с голям опит. Главен редактор е на desant.bg, както и на новините по телевизия „Скат“. Кандидат е за общински съветник в морския град под преференциален номер 106 в листата на НФСБ. Водач на листата и кандидат-кмет на партията е д-р Бойко Миразчийски. 

- Севда, с какво един журналист може да бъде полезен в политиката и как виждаш своето място в Общинския съвет на Бургас?

- Тези, които ме познават и са следяли публикациите ми през годините, знаят, че никога през живота си не съм написала и ред, който да не излиза от сърцето и от душата ми. И никога не съм заставала зад каузи, които не смятам за справедливи. Това, че съм журналист, само ще помага в дейността ми като общински съветник, защото ще бъда водена и там от вроденото ми чувство за справедливост. Правила съм многократно журналистически разследвания. Никога не съм се страхувала да нагазя в мътни води. Никога не съм се страхувала да назовавам нещата с истинските им имена. Смятам, че ще бъде така и в Общинския съвет. Разбира се, че има място за журналисти в Общинския съвет не на Бургас, а на който и да е град, където и да е по света, защото ние журналистите сме будната съвест, колкото и в днешно време да е девалвирала професията, колкото и в днешно време да се опитват да внушават на хората, че журналистът е равно на продажник.

- Какво ти е впечатлението от предизборната кампания и от срещите с гражданите? Какви проблеми поставят бургазлии пред вас?

- Проблемите на хората, предполагам, са едни и същи във всеки един по-голям или по-малък град в България. Те са свързани с демографския срив, с болката, че децата и внуците им са в чужбина или някъде другаде и си контактуват с тях само чрез имейли и чрез видеовръзка. Това е един от най-големите проблеми – невъзможността да задържим младите хора по родните им места. И това всъщност е един от акцентите, заложени в програмата на НФСБ – да се работи за стимулиране на младите да останат в община Бургас. Това е големият проблем. В Бургас се избистри много ясно и друг проблем, за който във всички квартали споделят единодушно - това е неудобната транспортна схема на града, която беше приета преди малко повече от две години и която глътна десетки милиони за въвеждането й. Най-високата цена за този вид услуга е в Бургас - 1,50 лв. По-скъпо е само в София, където е 1,60 лв. В останалите градове, по-големи от Бургас – Пловдив и Варна, цената е много по-ниска. Това е един от проблемите – скъпа услуга, която е и неудобна. И веднага мога да дам конкретни примери. В „Меден рудник“ се оплакаха, че нямат директна връзка с гробищния парк. Много от хората, които са на почтена възраст, имат близки, които са погребани там, и искат на празници или на Задушница, примерно, да отидат и да оставят цветя. Но се оказва, че няма удобна връзка. Същото ни го споделиха и жителите на Ветрен и на Банево. И там се оплакват от неудобната транспортна схема на Бургас.

- ГЕРБ имаше монопол – самостоятелно управляващо мнозинство, в сегашния Общински съвет. Доколко това е проблем за Бургас?

- То е проблем. Абсолютна закономерност е, когато властта се концентрира на едно място, тя да се изкривява. Когато няма достатъчно големи и разноцветни групи в Общинския съвет, които да влияят и които да представляват и своите избиратели, когато цялата власт е концентрирана само в ръцете на една група, това неминуемо води и до самозабравяне, и до успиване. Тогава вече се преследват съвсем други цели. И веднага давам конкретен пример – въпрос, който много често ни се задава на нашите срещи: защо при избора на изпълнители на обществени поръчки в Бургас се избират фирми, които са от София, Пловдив, Варна, отвсякъде другаде, но не и от Бургаския регион. Отговорът е, че, когато един кмет има пълно мнозинство в Общинския съвет, той много по-лесно може да бъде контролиран от външни сили. И, примерно, да има натиск: няма да бъде фирма „Х“ от Бургас, а ще бъде фирма „Y” от София. Тогава въпросният кмет, който и да е той, не може да каже „ама аз не мога това да го наложа, защото моите хора нямат мнозинство“. Тогава ти вече нямаш оправдание - твоите хора имат мнозинство и могат да прокарват абсолютно всички решения, каквито и да са те. Няма вече и такава конкуренция на добрите идеи. Няма чуваемост. Всяко нещо, което се предлага от други - по-малки, групи, представени в Общинския съвет, се неглижира, защото не носи пряко позитиви и печалба на голямата група.

- А защо Димитър Николов не трябва повече да е кмет на Бургас и с какво Бойко Миразчийски го превъзхожда?

- Не обичам да използвам думата „трябва“ или „не трябва“. То е като „никога“ - никога не казвам „никога“. Уважавам много г-н Николов. През първия си мандат показа много добра работа - тогава като че ли той събираше повече позитиви. През втория и третия обаче се поумори и като че ли малко зацикли. Хвърляха се средства и много усилия за лъскави, грандиозни, помпозни проекти, които обаче нито решават демографския проблем в Бургас, нито допринасят за създаването на работни места. Построяването на големи арени, хвърлянето на безбожно много пари за двойни, тройни и четворни ремонти единствено на големи централни улици, на автобусни спирки и на всякакви други неща може би са важни, но не в този огромен размер, в който ги плащаме. И не и на цената на загърбването на останалите неща, които са важни за този град. Не Димитър Николов, а който и да е, след три мандата натрупва умора, износва се, идеите му се износват, започва вече малко по-вяло да работи. И според мен е редно така, както президентите се сменят след два мандата, да има мандатност и при кметовете. Повече от два, максимум три мандата един кмет да не остава в населеното място, защото той се сраства с конюнктурата, със силните на деня. Получава се един омагьосан кръг, от който общината не може да излезе.

- А защо д-р Бойко Миразчийски?

- Това е човек, който е високо ерудиран и интелигентен. Потомствен лекар от няколко поколения. И потомствен бургазлия, който е роден в града и знае всички негови проблеми. Като лекар той знае и отделните тегоби на хората, той знае и малките им душевни терзания. Д-р Миразчийски има богат административен опит, но показа и много добри управленски качества, ръководейки УМБАЛ-Бургас - най-голямата болница в Югоизточна България. За две години той успя да изведе болницата от тежкото финансово положение. Завари я с 18 милиона лева задължения - за две години ги е стопил до по-малко от 9 милиона. В същото време заплатите на неговите служители са увеличени. Всичко това показва, че той е добър стратег и умее да управлява. Това е огромна болница, с огромен персонал. Аз мисля, че по същия начин би могъл да се справи и с Община Бургас.