Демократ или диктатор ще е Слави Трифонов

Комуникацията на новата партия на Слави Трифонов с гражданите засега е приоритетно във "Фейсбук", медиите не са добре приети

Ключови думи: Слави Трифонов, Няма такава държава

Един от фундаменталните проблеми на България след падането на тоталитарния режим през 1989 г. е, че у нас истинска демокрация до момента все още не се е установила.

В модерния смисъл думата „демокрация” не означава просто „управление на народа”, а реално разделение на властите и наличие на комплекс от институции и хора в тях, работещи на базата на закона и правилата, а не на волята на някой властимащ, бил той главен прокурор, министър-председател или могъщ депутат от задкулисието.

В събота в българската политика се пръкна нов политически субект – партията на Слави Трифонов, наречена „Няма такава държава”.

Социолозите засега не очертават особено висок резултат на новата формация, който да разтърси из основи системата. Потенциал обаче тя има. Най-малкото защото лидерът й е една от най-популярните личности у нас със статут на легенда в българския шоубизнес.

Важен въпрос обаче е дали Слави Трифонов е демократ. И дали може да допринесе за развитието на българската демокрация.

Партията на Трифонов бе учредена при пълно медийно затъмнение, осигурено от строги гардове на входа на сградата и със заключване в специални кутии на телефоните на учредителите, преди да влязат в залата.

За случилото се вътре научихме от редактирано 7-минутно видео във "Фейсбук", в което чухме основно речта на новия политически лидер .

„Този референдум и решението от него трябва да бъдат приложени в действие независимо от това дали на някой му харесва или не му харесва. Има закон. Главният закон се нарича конституция на България. В него правилата за пряката демокрация са точно и ясно уточнени. Те бяха спазени и сега ще бъдат спазени законите, за да бъдат приложени решенията от този референдум в действие. Защото според мен така се прави”, чухме да казва Слави Трифонов.

Говореше за референдума, който той организира през 2016 г. и който се проведе заедно с президентските избори.

Референдумна демокрация звучи много романтично - при нея народът управлява пряко, без посредници. На практика обаче тя е неработеща система. Прилага се частично единствено в Швейцария, където народът е със силно развита гражданска и политическа култура.

Просто в отделните държави живеят милиони хора, които няма как да са специалисти във всичко, за да бъдат питани. Особено по комплексни въпроси, свързани със сложното управление на една страна.

През последните стотина години най-развитите и богати страни в света са представителни демокрации, базирани на върховенство на закона и работещи институции.

България не е такава държава. Или както казва Слави - при нас „няма такава държава”.

Ще има ли, обаче, такава държава, ако „Няма такава държава” вземе властта?

Както се вижда от учредителната декларация на новата партия, публикувана във вестник заради изискване на закона, тя ще се бори за намаляване броя на депутатите от 240 на 120, за мажоритарна избирателна система, засилено участие в управлението на гражданите чрез референдуми, пряк избор на главния прокурор, омбудсмана и шефовете на областните и районните поделения на МВР.

Заложени са още задължително гласуване, вот по интернет. Декларира се рестарт на правоохранителната система, реално върховенство на закона, свобода на словото, политически плурализъм.

Слави Трифонов и ръководството на партията му обаче скриха учредяването на партията от медиите. Не излязоха дори да отговорят на интереса на десетките журналисти, чакащи ги отвън. А медиите са посредник между държавата и гражданите.

Слави би трябвало да знае, че политиците следва да могат да отговарят, а не да се крият от журналистите или да се дразнят от въпросите им, което сме виждали от малкото интервюта, които е давал Трифонов.

Това е признак, че ако той управлява, едва ли ще се толерира свободата на словото.

А без силни медии демокрация няма.

Референдумът му от 2016 г. пък не е задължителен за изпълнение, както той настойчиво продължава да твърди вече три години. Да, не му достигнаха няколко хиляди гласа за това, но законът си е закон и политиците имат пълното право да не се съобразят с народното допитване. Ако Слави наистина се уповава на правилата, както твърди в речта си при учредяването, то той трябва да може да признае, че референдумът му не е задължителен.

От друга страна, мажоритарната избирателна система допринася не за по-голяма отговорност на политиците, а за доминантно управление на една партия и затриване на малките формации. Т.е. тя няма да доведе до по-голям политически плурализъм, а точно обратното. В България пък нивото е такова, че е много вероятно да се стигне до опасна диктатура.

Затова и този тип избирателни системи постепенно отпадат в модерните държави и се заменят с повече пропорционалност. Слави обаче иска да ни върне назад.

Редуцирането на броя на депутатите наполовина – от 240 на 120, пък просто ще доведе до няколко милиона по-малко разходи за държавата. То обаче ще намали и представителността на парламента. Може и да влоши сериозно качеството му. По-малкият брой депутати ще означава и по-малка вероятност да попаднат квалитетни хора в Народното събрание. Възможно е и да се разбалансира работата на комисиите в парламента. Известно намаляване броя на депутатите може и да е добра идея. Чак наполовина, обаче, вече отива към ефектно звучащ див популизъм.

Не може да се пренебрегнат и индикациите, че Слави Трифонов има силов, авторитарен стил на управление.

Това е публична тайна, прокрадвала се неведнъж иззад кулисите на шоуто му. Логично е то да се пренесе и на партийно и държавно ниво.

Мачовщината и демонстрацията на ниска култура и дори простащина (в бившето „Шоуто на Слави”) нерядко извиква паралели с дългогодишния ни премиер Бойко Борисов, който има сериозен принос за подриването на демокрацията у нас.

Популизмът на Трифонов, съчетан с тв пропагандата, внушаваща непогрешимост, пък навява на друг съвременен герой от властта – хулиганинът Волен Сидеров, който също стои прилично далеч от принципите на съвременната демократична държава.

Надеждата при Слави е, че ако стигне до управлението, все пак може и да лансира някакви по-независими и способни личности в институциите.

Това е важно за демокрацията. Слави е доказал, че може да намира качествени хора за екипа си. Поне в шоуто, което водеше близо 20 години.

За да стане истински демократ, полезен за държавата си, обаче, Слави явно има много да работи върху себе си и върху трансформацията си в политик. Ако има такова желание. И ако въобще това е възможно.