От Нова година пътуваме до Великобритания с паспорт с биометрични данни
Властите в Лондон няма да признават личните карти при Брекзит без сделка
За пътуването до Великобритания от Нова година ще ни е нужен международен паспорт с вграден чип за биометрични данни, а не както досега само лична карта. Причината са новите изисквания на британското правителство при евентуален Брекзит без сделка с ЕС, обявиха от Министерството на външните работи.
"Все още не е обявено от кога ще влязат в сила новите изисквания. В тази връзка е препоръчително нашите сънародници, планиращи пътуване за и от Великобритания, да бъдат подготвени достатъчно отрано като се снабдят с биометричен паспорт, в случай че не разполагат с такъв до момента", заявяват от пресцентъра на ведомството на Екатерина Захариева.
От там добавят, че актуална информация, свързана с Брекзит, може да бъде намерена и на сайта на МВнР www.mfa.bg в раздел „Какво трябва да знаем за Brexit?“, както и на сайта на българското посолство в Лондон https://mfa.bg/embassies/uk, http://bulgarianembassy-london.org.
При необходимост от съдействие българските граждани могат да се свържат с посолството ни в Лондон на тел.: +44 20 7581 3144; +44 0 20 7584 9400, както и на дежурен телефон в извънработно време: + 44 20 7 5813144; + 44 20 7 5849400. С решение на парламента от юли тази година новите международни паспорти на пълнолетните българи вече ще са с 10-годишна валидност и в тях ще има чип с биометрични данни.
Проблемът е обаче, че МВР трябва да е готово да издава десетгодишните паспорти не по-късно от 1 януари 2021 година. Срокът обаче ще трябва да се съкрати заради новата ситуация с изискванията на властите в Лондон. Междувременно стана ясно, че 16 500 българи са подали декларации за уседналост в Обединеното кралство само за август.
Два пъти повече са нашите сънародници, кандидатствали по схемата спрямо тези искащи уседналост през юли, когато броят има е бил едва 6900 души, обясни ръководителят на службата по трудови и социални въпроси в посолството на България в Лондон Васил Асенов. Към края на месец август общият брой на подадените заявления по Схемата за уседналост е 70 600. По абсолютен брой на подадените заявления България се намира на 6-о място, сочат данните на Британското вътрешно министерство.
Анализ на Библиотеката към Камарата на общините (House of Commons Library) отчита относителния дял на кандидатствалите граждани от всяка една държава членка спрямо числеността на общността. По този показател България продължава да заема първо място със 70%. На второ място се нарежда Австрия с 59%, следвана от Португалия с 52%. По-надолу в таблицата се подреждат Италия и Испания с приблизителни 50%, а Словения, Малта и Финландия се нареждат със скромните 24%. Всички български граждани, които желаят да продължат да пребивават в Обединеното кралство след Брекзит, е необходимо да се сдобият със статут на уседналост.
Правата на нашите сънародници след Брекзит ще бъдат гарантирани чрез Схемата за уседналост, като всички български граждани, които пребивават в Обединеното кралство и желаят да останат там, трябва да кандидатстват по нея, коментира Васил Асенов. Крайният срок за кандидатстване по Схемата за уседналост е 31 декември 2020 г., а при постигане на Споразумение с ЕС крайният срок ще бъде 30 юни 2021 г. Българските граждани, които разполагат с удостоверение за постоянно пребиваване (Permanent Residence) също трябва да кандидатстват за статут на уседналост.
Единствено изключение са българските граждани, които притежават британско поданство, заяви експертът. Българите, които планират да се преместят в Обединеното кралство след Брекзит, ще трябва да отговарят на бъдещите имиграционни разпоредби.
Към настоящия момент такива все още не са приети, като намерението на британското правителство е да разработи точкова имиграционна система по подобие на тази в Австралия, обясняват от службата по трудови и социални въпроси в Лондон.
Задължение на всички граждани, които искат да получат статут на уседналост, е да подадат своите документи онлайн или на хартия. Посолството съдейства с предоставяне на пълна информация по всички информационни канали.
