Иска ли Тръмп война с Иран

Краткият отговор на този въпрос е, че администрацията на Тръмп има извинение за военна ескалация, но не иска това да се случва – или поне не в момента

Ключови думи: доналд тръмп, война, иран, сащ, политика, новини, коментар

В късните часове на 20 септември, Вашингтон обяви, че ще изпрати допълнителни сили в Саудитска Арабия и Залива на фона на обтегнатите отношения с Иран. Иска ли Доналд Тръмп война с Техеран?

Краткият отговор на този въпрос е, че администрацията на Тръмп има извинение за военна ескалация, но не иска това да се случва – или поне не в момента. Отговорът на американския президент на атаката върху саудитската петролна индустрия пред седмици показва, че не смята събитията за директна заплаха за американските интереси. В същото време, липсата на отговор е рискован ход както за САЩ, така и за техните съюзници, пише пише Руслан Трад в коментар за Vesti.bg

Какво означава всичко това?

В немалко държави, включително в Израел, където се следи отблизо всичко случващо се около Иран и Саудитска Арабия, и където наскоро имаше оспорвани избори, атаката от миналия уикенд беше бързо посочена от симпатизанти на премиера Бенямин Нетаняху като „иранска атака“.

Въпреки че подобна гледна точка би обслужило както израелските, така и европейските интереси за приключването на дипломатическите мъки покрай ядреното споразумение, което носи главоболия за ЕС, трудно е да се разбере със сигурност мястото на изстрелване на крилатите ракети, поразили петролната инфраструктура. Дори Саудитска Арабия, която няма официални отношения с Израел, но двете държави участват в обща коалиция срещу Иран, предпочете да се забави с изявленията преди да заяви, че атаката има ирански почерк.

В официална пресконференция през седмицата, саудитците показаха останки от ракетите и дроновете, използвани при атаката върху петролното поле в Абкайк – най-важното в света по отношение на петролните доставки. Тези атаки предизвикаха намаляване на износа наполовина, а за да се възстанови Арамко – основната саудитска петролна компания – ще са нужни близо дванадесет месеца.

Саудитското министерство на отбраната заяви, че изложените фрагменти показват, че дроновете и ракетите са иранско производство. Според говорителя на министерството, ъгълът на падане доказва, че са дошли от север, не от Йемен, разположен по южната граница на Саудитска Арабия. Според различните доклади, ракетите идват или от Ирак, или от Югозападен Иран.
 

В същото време,

нито едно разузнаване не се е изказало все още дали дроновете и ракетите идват директно от Иран.

Йеменските бунтовници, подкрепени от Иран – хутите – продължават да твърдят, че атаката идва от тях, Техеран отрича каквато и да е роля, а американският държавен секретар Майк Помпео нарече атаката „акт на обявяване на война“ – позиция, която и саудитците избягват за момента, макар вероятно извън публичните изявления да споделят подобно мнение.

По време на посещението си в Саудитска Арабия през седмицата, Помпео заяви категорично, че атаката е иранска, но това изказване представлява дилема за Вашингтон и Рияд. То може да задължи саудитците да тръгнат на война или поне да предизвикат ескалация, която да прерасне в пълномащабна война, за каквато иранците се готвят, според изказванията на иранския външен министър Джавад Зариф. В същото време, Саудитска Арабия внимателно слуша думите на Тръмп, който заяви, че атаката е на саудитска територия и следователно саудитците трябва да реагират. „Не се нуждаем от близкоизточен петрол и газ“, каза още Тръмп.

Това изявление повдига въпроси около защитата на близкозточния петрол като американски интерес. Войната в Залива от 1991 г., която последва иракската окупация на Кувейт, беше базирана на аргумента, че иракския контрол върху кувейтския петрол и вероятната експанзия на Саудитска Арабия, заплашват американските интереси. Днес, изглежда петролът не е толкова задължително условие за военен конфликт според администрацията на Тръмп.

Американският президент написа, че ще помогне на съюзниците, но също така не обеща нищо на саудитците. Неговите думи не са спонтанна реакция, а очертават американската стратегия в момента спрямо воденето на военни действия в частност срещу Иран и като цяло в Близкия изток. Според Тръмп американската намеса не е автоматична и както стана ясно на саудитците, нападнатата държава трябва да вземе решение за военен отговора и ако е необходимо, САЩ ще са в готовност да помогнат в замяна на плащане.

Накратко: атаката е приета като саудитски проблем, който не уврежда американските интереси. Това предизвика коментари в Израел дали иранска атака върху Израел би било атака и по американските интереси, след като двете държави имат изключително близки отношения.

Ако Саудитска Арабия не може да разчита на американските си съюзници, може ли Израел?

Между администрацията на Нетаняху и Тръмп допълнително се появи недоверие, след като по-рано този месец американски медии публикуваха информация, че израелците опитват да подслушват Белия дом. В контекста на ситуацията в Близкия изток, положението е напрегнато – ако съюзниците на САЩ не се чувстват сигурни, те биха реагирали независимо, без американците да имат възможност да контролират събитията.

Поведението на Вашингтон по отношение на Саудитска Арабия би могло да спре ентусиазма на израелските политици, които подкрепят договора за отбрана със Съединените щати. Подобно споразумение може, поне на хартия, да гарантира, че Америка ще се притече на помощ на Израел, но Израел може да се окаже и в ситуацията на Турция, която въпреки статута си на ключов член на НАТО, не убеди Европа и Съединените щати да тръгнат на война, когато нейните граници бяха нападнати от кюрдски и сирийски правителствени сили.

Отвъд това, договорът за отбрана със Съединените щати също може да ограничи Израел, ако реши да атакува Иран самостоятелно, заедно със спорадичните си атаки срещу ирански цели в Сирия и Ирак.

Притесненията на Саудитска Арабия при откриването на връзки между атаката върху петролната ѝ индустрия и Иран, са разбираеми, тъй като кралството може да се озове не само във враждебна среда без гарантирана американска подкрепа, но и в тежки спорове със съюзниците си в Залива. Обединените арабски емирства, които вече изтеглиха част от силите си от Йемен, където участваха заедно със саудитците срещу бунтовниците, застават срещу възможен военен сценарий по отношение на Иран, тъй като емирствата наскоро засилиха търговските си връзки с Техеран и всяка ескалация би заплашила икономиката на Абу Даби. Кувейт също не е ентусиазиран за атака по Иран, а Катар има дълбоки различия с Рияд.

В такава ситуация няма полезен ход. Дори липсата на отговор поставя Саудитска Арабия и САЩ в трудно положение.

Атаката, дали извършена от Иран или от проирански сили в Йемен и Ирак, показва ясно военното предизвикателство пред всеки, който обмисля нападение срещу Техеран. Въпреки че иранците нямат достатъчно мощни сухопътни, военновъздушни или военноморски сили, с които да атакуват американските сили, те могат да нападат стратегически обекти като петролни инсталации, военни бази, петролни танкери и плавателни съдове, и може да поддържа асиметрични военни действия, които няма да струват много, дори да продължат дълго време. В същото време, Иран обяви, че ще намали ангажиментите си към ядреното споразумение.

Междувременно, дебатите се ускоряват и крайни политици както в Близкия изток, така и на Запад, стават все по-видими, а този начин на говорене не води до деескалация – точно обратното.