Добра новина! Северен Кавказ и Бургас ще реализират съвместни туристически пакети
В Бургас показаха визитката на този регион от Русия, който е много интересен със самобитната си култура, традициите и възможностите за туризъм
Северен Кавказ и Бургас ще реализират съвместни туристически пакети. Това стана ясно на откриването на Фестивала “Седмица на Северен Кавказ в България“, който днес ще потопи Бургас в самобитната и изключително интересна култура на републиките от Северен Кавказ. Официални гости на форума бяха генералният консул на Руската Федерация във Варна Владимир Климанов, почетният консул на Руската Федерация в Бургас Тонко Фотев, зам.-министърът на туризма Любен Кънчев, зам.-кметът на Бургас Йорданка Ананиева, както и зам.-министрите на туризма на Кавказките републики и зам.-министърът на Северен Кавказ. Очаква се съвсем скоро и български представители да бъдат на посещение в Северен Кавказ и да представят туристическите възможности и богатствата на нашата страна.
„Форумът има за цел да популяризира културата на тази част от Русия, която е малко по-специфична и интересна, да покаже природните богатства и туристическите забележителности и да търси партньори в България за реализиране на съвместни туристически пакети. Ръководството на Северен Кавказ иска да покаже какво представлява този регион, какви туристически обекти има, какво се произвежда там. Днес в Бургас показаха визитката на този регион от Русия, който е много интересен. Във форума има участници от Чечения, Осетия, Кабардино – Балкария”, каза пред Флагман.бг почетният консул на Русия в Бургас Тонко Фотев.
Фестивалът е фокусиран върху туризма и развитието на приятелски взаимоотношения между Бургас и градовете от този регион. Той започва в Бургас, продължава в Несебър и завършва във Варна. В него ще участват художествено-творчески ансамбли, които ще представят богата програма. Община Бургас е прегърнала идеята, а впечатленията на гостите от Кавказ за нашия град са много добри.
„Какво трябва да научим от кавказците ли? Манталитетът ни е различен – при тях уважението към старшите, родословното дърво и традициите са дълбоко вкоренени, докато при нас тези корени вече са подрязани”, добави Тонко Фотев.
Зам.-кметът Йорданка Ананиева заяви, че идеята е фестивалът „Седмица на Северен Кавказ в България“ да се превърне в ежегодно събитие и Бургас да бъде представен като туристическа дестинация по време на следващото му издание и да се задълбочи сътрудничеството между страните. „Всички републики от Северен Кавказ бяха представени като дестинация и това е едно добро начало. Вече отправих покана по време на следващото издание на Международния фолклорен фестивал да гостува ансамбъл от Северен Кавказ. Те имат невероятна самобитна култура и ще направят атрактивен самия фестивал и ще ни запознаят по-добре с този регион от Русия“, отбеляза Йорданка Ананиева.
Зам.-министърът на туризма Любен Кънчев заяви на свой ред, че България притежава голямо преимущество – тя е втората страна в Европа по брой на минерални извори – цели 1600, което спомага за развитието на лечебния туризъм, от който имат нужда хора от всяка възраст. Той представи България и като културно-историческа дестинация и обеща ползотворно сътрудничество в посока туризъм между страната ни и републиките от Северен Кавказ.
Шерцингер гледа българско предаване
Какво се случва с Крисия и Никола Цолов?
Цялата олдурма е да се усвоят Едни пари !
Както Винаги !
Нито има Каквато и да е Северно-КаФказка организация ( та те се избиват и не навиждат ) , нито има Българска Дръжава !
И ко каза ... ?!
А ?!
И каквото и да ви пишат , знайте че за Пари !
Ама Хубави пари !
Питай Кмета.
По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензивност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни при Черкезкия геноцид през периода 1864 – 1867 г.
През 1866 г. хиляди черкези пристигат във Варна. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една араба и житни семена. Други черкези си построяват села в горите, които покриват склоновете на Стара планина, а Варна остава мястото им за пазар. Черкезите са горди със своите грабежи и никой не ги уважава – хората се обръщат да плюят, когато минават покрай тях. Черкезите често не се подчиняват на управляващите и отговарят с оръжие на опити на властта да налага правосъдие. В българските земи се заселват общо около 200 000 черкези, много от които фанатични мюсюлмани, желаещи „да си отмъстят за страданието“ (понесено в Русия) „върху всички, които носят името християни“ и играят значителна роля в „българските кланета“ от 1876 г.[6]
Майко мила.