Отбелязваме 142 години от Шипченската епопея
Похитителите на българската история нямат място в бъдещето, заяви Радев по повод годишнината
Хиляди хора се събраха на връх Шипка, за да отбележат 142 години от боевете за свободата на България. Предвидена е и възстановка на историческите събития.
Президентът прие почетния строй на представителната гвардейска част.
„В жарките дни на август 1877 година съдбата на българския народ бе на кръстопът. Надеждата за свобода, изгряла с обявяването на Руско-турската война, се изправи на този връх срещу ордите на Сюлейман паша, сеещи гибел из Тракия. И ако днес Шипка е нашият храм на свободата, то е защото е съграден с кръвта на българските опълченци и руските воини, които не отстъпиха нито крачка назад. Преди 85 години народната признателност израсна във величествения Паметник на свободата. Неуморен и непоколебим бронзовият лъв продължава да бди в сърцето на Родината като страж на свободна България. Като символ на държавността и духа, обединяващ българите от всички краища на родните земи”, заяви Радев.
„Тук върху камък е изписан нашият дълг и трябва да помним, че на Шипка „на клеветата строшен бе зъбът”. Че похитителите на българската история нямат място в бъдещето. Да отстояваме свободата си срещу посегателства - от чужди и от свои. Да се изправим срещу цинизма и лицемерието, които задушават правото ни на по-добър и достоен живот. Ще израстват нови поколения, но споменът за подвига на героите на Шипка няма да изтлее. Ще минават годините, но този паметник няма да запустее. Защото в неговата основата са положени дела, а не обещания, защото са вградени кости, а не празнословие. Вечна памет на героите! Да живее свободна и независима България”, заключи президентът на България.
Тази година се навършват 85 години от построяването на паметника. В тази връзка наскоро бе ремонтиран лъвът.
От издигането на паметник, лъвът, намиращ се на лицевата му част, не е бил ремонтиран. Почистването му приключи предсрочно, а материалът, от който е изработен се оказа не бронз, а месинг.
"Предстои едно проучване, за да разберем, ако е възможно, от какъв произход е самият месинг. Много е вероятно това да са беоприпаси, които използвала българската армия през 20-те, 30те години, когато е започнало изработването на фигурата, но това проучване ще е тази зима", каза директор на Национален музей „Шипка – Бузлуджа” Чавдар Ангелов.
Честванията по случай 142 години от Шипченската епопея започнаха още вчера с традиционния крос по изкачване на близо 900-те стъпала към върха.
А днес, още в ранна сутрин, за да отбележат годишнината започнаха да идват хора от близо и далеч.
Годишнината от Шипченската епопея ще приключи тази вечер в центъра на Габрово с тържествена заря - проверка. За втора поредна година възстановката ще бъде на отсрещния хълм носещ името Шипка, където реално са се водили епичните сражения.
