Спомени от соца: Работа и Лада имаше за всеки, но...

През соца работа имаше за всеки – нископлатена и по разпределение, Но ето и няколко истини от онова време

Ключови думи: спомени от соца, лада, парно, месо, храни, здравеопазване, новини

24 Август 2019, Събота, 08:15 ч.

Баровци имаше, яхти имаше, висшите партийни чиновници бяха равни с народа, но някак си... по-равни

През соца работа имаше за всеки – нископлатена и по разпределение, Но ето и няколко истини от онова време:

– Работа имаше за всеки (нископлатена по разпределение)

– Жилище имаше за всеки (ако си в графа нуждаещ от първа до трета група, ние бяхме шеста. Защото имахме мивка – така каза оценяващият)

– Лека кола „Лада“ имаше за всеки (всеки имаше вноска за Лада от 1500 лева но Лади нямаше)

– Безплатна медицинска помощ имаше за всеки (не беше безплатна. Стопанските съвети на всички заводи гласуваха, колко да се удържат от заработките, вноската беше по-голяма от сегашната, но хората не я занеха)

– Безплатно образование имаше за всеки ( това за здравеопазването важи и за образованието)

– Парно отопление, струващо 8% от месечната заплата, имаше за всеки (нямахме парно)

– Почивка на море ежегодно имаше за всеки (никога не сме ходили на почивка, нашите събираха за жилище „когато ни съборят“ работеха си отпуските)

– Детски градини имаше за всяко дете (не съм ходил на детска градина)

– Евтино детско облекло имаше за всеки (винаги съм бил в черно и бяло, сигурно е било евтино. Първите си дънки купих след 1989-а)

– Консумация на месо три пъти на ден имаше за всеки (месо в къщи се купуваше един път в седмицата.)

Баровци имаше, яхти имаше (висшите партийни чиновници бяха равни с народа, но някак по-равни)

Бях едно дете Всъщност, почти всичко, което са писали тези хора от Че Гевара е лъжа, що се касае до мен.

Аз живях лошо, имах гадно детство, трева се продаваше до „трансформатора и я продаваха деца на партийни секретари, караха японски мотори и бяха безнаказани.

Сега ако не ми хареса нещо мога да си взема шапката и да си тръгна, тогава щяха да ме застелят на кльона.

Ако е било толкова хубаво, защо не пускаха хората. Защото беше гадно и никой нямаше да се върне. Добре, че това време си отиде.

Из мемоарите на П. Венков, публикувани на socbg.com