Най-сниманото дете в родното кино днес е успешен адвокат, вижте го

През 1978 г. Димитър се явил на кастинг, на който търсели дечурлига. Лъчезарният малчуган веднага проявил артистичните си заложби и метнал екипа, че може да чете

Ключови думи: родно кино, българско кино, филми, димитър ганев, новини от деня, адвокат, Иванка Гръбчева

Едно от най-сниманите деца в българското кино - Димитър Ганев, днес е проспериращ адвокат. Любимецът на покойната режисьорка на хитовите по соц време киноленти за деца Иванка Гръбчева, е спец по имотни и граждански дела. 51-годишният юрист е участвал във филмите „Изпити по никое време”, „Рицарят на бялата дама”, „Къщи без огради”, „Войната на таралежите”, „Хирурзи” и „Осъдени души”, както и в много телевизионни предавания.

Клиентите му обаче безпогрешно разпознават в него някогашният детски идол Маляка от незабравимия „Войната на таралежите”, писа „Уикенд“. Режисьорката Иванка Гръбчева го открила за първия му филм, когато бил едва 4-годишно хлапе.

През 1978 г. Димитър се явил на кастинг, на който търсели дечурлига. Лъчезарният малчуган веднага проявил артистичните си заложби и метнал екипа, че може да чете. Впечатлена от уменията му, Иванка Гръбчева му връчила детска книжка, за да го изпробва. Малкият Митко започнал да движи пръст по текста, правейки се, че наистина чете. Издало го, че само разказва съдържанието това, че държал книжката наопаки.

„Просто вкъщи много ми четяха и знаех приказките наизуст. Те пък дълго време бяха търсили по-дребничко дете”, разказва днес пред „Уикенд” порасналото дете-звезда. Екипът останал впечатлен от Митко, направили пробни снимки и той бил одобрен за ролята на Юли в „Деца играят вън”.

Леля му Цветка неотлъчно съпровождала хлапето на всички снимки, а екипът се шегувал, че Митко е първото дете актьор с личен импресарио. По онова време той не се интересувал много от финансовата част на нещата, но си спомня, че с първия заработен хонорар, родителите му купили телевизор „Юность”. Било сериозна сума за времето си.

„Мечтата ми беше да се занимавам с кино, но като режисьор. По соц време обаче трябваше първо да имаш едно висше образование, за да можеш да кандидатстваш като второ висше кино режисура. Покойният ми баща ме насочи към правото. Той беше юрист. Каза ми, че адвокатът е „дялан камък” и човек, който завърши право, впоследствие не е ограничен да се занимава конкретно с тази професия. Би могъл да работи всичко, което му е приятно, защото има вече солидна образователна основа”, споделя Димитър Ганев.

Днес той не изпитва никакъв сантимент към култовите детски филми, в които е участвал и не държи да гледа повторенията им. Нищо не му трепва, когато се види като дете-актьор. Иначе и до днес го спират хора по улиците, които го разпознават.