Какво е краудфъндинг и как ще направи българските медии напълно свободни
Новинарските сайтове, телевизии и вестници са бизнес – те трябва да плащат заплати на служителите си, но откъде идва финансирането и как порочният модел да се промени
България е на 111-то място в света по свобода на словото, се твърди в класацията на "Репортери без граници", която се финансира от Институт "Отворено общество" на Джордж Сорос.
Макар и да има известни спорове около мястото, което заема българската преса - след тази в Етиопия, Ангола, Кувейт, Непал, Бразилия(!), Черна гора, Мозамбик, Украйна(!), Ливан, Кения, Парагвай, Еквадор, Молдова, където властва клептокрацията като форма на държавно управление, то истината е, че определено има проблем в голяма част от българската преса. Медиите в България са собственост на политици, олигарси, бизнесмени и дори в крайни случаи – мафиоти.
Има ли начин това да се промени?! Разбира се, че има!
На първо място трябва да се има предвид, че това са медийни предприятия (термин от американските учебници по журналистика, б.а.), които трябва да плащат заплати, осигуровки, данъци, да инвестират в кадри и техника.
Конвенционалните реклами не са толкова успешен способ, защото колкото и малко да е грамотен компютърно българинът, все повече и повече хора просто използват Adblock в браузърите си и реално пропускат платеното съдържание. (по офицална информация от НСИ средно 20% от населението на България може да инсталира нов софтуер на компютъра си)
Заради това се търси външно финансиране. Истината е, че в страната ни са много малко медиите, които биха засегнали интересите на стратегически партньор или голям рекламодател. В голямата си част финансирането идва именно от изброените източници.
Българските медии вече са задължени да публикуват черно на бяло кой колко пари е платил за определено медийно отразяване по време на изборите, но това все още не е достатъчно, за да се направи информиран избор за финансирането на т.нар. "медийни предприятия".
В общи линии медиите в България са поляризирани. Като съвкупност в българската преса има плурализъм, но не и като инвидидуалност. Информираните читателите знаят как да се информират, познавайки добре политиките на различните медии.
И това ни води към потенциалното решение, което никак, ама никак няма да се хареса на очакващия безплатен шезлонг на плажа българин. То се крие в т.нар „краудфъндинг“ или финансиране от тълпата.
Какво е това ли?
Това е финансиране, идващо от хората. Харесва ви как пише „Медия 1“? Платете си 1 лев на седмица или месец, или година! Няма да има реклами, а ще има съдържание. Така, както преди хората са давали пари за вестници, които по времето на соца на практика са били инструментът на социалистите за контрол, за който сега дори и хората работили в сферата тогава си спомнят, че е бил „свободен“.
Външното финансиране води до зависимости, а те на практика са в ущърб на населението, на 99-те процента, които не са във висшите ешалони на властта, на обикновения човек. А може ли обикновеният човек да отдели 4 лева на месец, за да чете любимите си медии? Може, ама не иска – така както може, ама не иска да плати за чадър лятото. Така, както може, ама не иска да се образова. И така както може, ама не иска да работи за по-малко от 1000 лева стартова заплата.
Но реално се запитайте. Кое е по-добре?
10 хил. свободни граждани да плащат по 4 лева на месец на медия, която харесват, за да получават точната за тях информация?
Или един човек да плаща по 40 хил.лв. месечно на една медия, за да отразява „истината“ през криво огледало.
Отиде си Верка Сидерова
