NI: Как САЩ ще спечелят войната срещу Русия и Китай с новото супероръжие!

Предупреждават за заплахи в Европа и Тихоокеанския басейн и целят развитието на взаимодействието между разнородни единици във въздуха, по суша и по море

Ключови думи: високотехнологично оръжие, китай, война, сащ, новини

Целта е високоточната артилерия с наземно базиране, маневрените изтребители на военновъздушните сили (ВВС) и разрушителите на военноморските сили (ВМС) успеят по време на бойни действия с висока интензивност да обменят безпрепятствено засекретени данни за целите в реално време. Ако Пентагонът се приближи много до това, то ще реализира на практика разработваната концепция за водене на бойни действия едновременно на различни територии и в различни сфери. Това пише американското списание The National Interest в материал, цитиран от агенция "Фокус".

Въпреки че този обмен на данни, разбира се, вече е в ход, Министерството на отбраната на САЩ усъвършенства и разширява принципите на съвместна атака, като възнамерява да достигне качествено ново ниво на оперативна ефективност. Това се отнася не само за непокрити досега области като космоса, но и за нов мащаб на наземни, въздушни, надводни и подводни атаки. Командването за перспективните въоръжения на САЩ вече създаде две многодоменни оперативни групи. Те предупреждават за заплахи в Европа и Тихоокеанския басейн и целят развитието на взаимодействието между разнородни единици във въздуха, по суша и по море.

Ръководителят на командването на перспективните въоръжения генерал Джон Мъри наскоро заяви, че армията се приспособява бързо към воденето на многодоменни бойни действия в рамките на подготовката за война на бъдещето. По думите на Мъри, преобразувания се правят както на структурно и организационно ниво, така и в тактиката, техниката и процедурата на действията.

Какво става, ако сонарните системи за подводните дронове открият вражеска подводница в близост до уязвимото крайбрежие на съюзниците - и незабавно прехвърлят данните за местоположението си на подводниците и надводните съдове, а те от своя страна използват задействат изтребители, за да унищожат подводницата от въздуха? Ами ако тези възли се простират далеч отвъд хоризонта, образувайки цяла мрежа от интегрирани бойни системи? В този случай може да е необходимо дори да се активират изтребители, ако торпеда и други оръжия са извън обхвата или използването им ще бъде невъзможно по други причини.

Или ако противоподводната авиация не работи поради трудната бойна ситуация, която ще изисква използването на стелт самолети. Ако това се случи, ще имаме сили, способни да противостоят на сложни, добре въоръжени противници в няколко театъра едновременно. Ако отидем още по-напред, то данните за заплахи от такъв вид ще постъпват оперативно в командването на сухопътните сили, което ще позволи да се мобилизират отбранителните войски и да се открие огъня на противника по-близо до мястото на изстрелването с помощта на радар с наземно базиране. Замисълът е в това да се съкрати максимално времето за обработка на сигнала, да се предадат данните между родовете войски, да се разменят радиолокационни сигнали и да се проведат координирани атаки във въздуха, по суша и море.

Да предположим, че откритата подводница на противника изпълнява разузнавателна мисия преди планиран десант на противника. Ранното откриване би позволило на сухопътните сили да се подготвят по-добре за отблъскване на нахлуване от типа „въздух море-земя“ и да се задействат наземните радарни бази и наземни ракети-прехващачи за унищожаване на противникови ракети, коментира още различните възможности изданието. Подчертавайки важността на този вид динамика за съвместна атака, Мъри се позова на последните многодоменни кабинетни военни игри във Форт Левънворт, щата Канзас.

„Участваха командването на ВВС, тризвезден адмирал от ВМФ и двузвезден генерал от Квантико (морската пехота)“, добави Мъри. Както съобщават директните участници, по сценарият приятелските „сини“ войски са воювали срещу условния „червен“ противник. Използват се карти и данни от разузнаването, вземат се предвид спецификата на терена и географските фактори, както и информация кои страни участват във военни действия и в какъв мащаб. Събитията се развиват в буквалния смисъл на думата на масата, съседни компютри са свързани за симулация и анализ и понякога дори им се налага да използват пода на фитнес зала. От особено значение във военните игри е оценката на бойните загуби. Например, какво се случва, ако вражеската атака унищожи повечето от наличните сили? Какви опции има командирът?

Както съобщават пред военното списание „Уориър“ високопоставени военни чиновници, военните игри обхващат пълния спектър от културни, икономически и географски фактори. Например, някои се провеждат в Арктика, а други – в пустинята. Ученията на тихоокеанския театър е по-вероятно от другите да помогнат за справяне с предизвикателствата, свързани с обширните океански пространства и фактора, известен като „тирания на разстоянието“. Европейските игри, напротив, ще помогнат да се изследва междуконтиненталната мобилност, да се изучи релефът и да се отработят както бойните действия в планински райони, така и нападение срещу крупни концентрации на сухопътни сили. Както се отбелязва в изследване, подготвено в Училището за съвременни военни изследвания към Командно-щабното училище на сухопътните войски на САЩ във Форт Левънворт, щата Канзас, провеждането на военни игри включва два теоретични модела за вземане на решения. „Единият идва от възможностите на противника, другият - от неговите намерения“, се казва в изследване, озаглавено „Водене на щабни учения: води ли настоящият метод до оптимални решения?“ Многодоменният подход често се разглежда като модерна версия на стратегията „въздух-земя“ от епохата на Студената война.

Той предвиждаше своеобразен синтез на бойни операции въздух-земя за противодействие на съветската заплаха на европейския континент и се предвижда да осигури сухопътни войски, които да се противопоставят на превъзхождащи съветски войски с прикритие от въздуха. Предполагаше се, че авиацията ще бъде използвана в непосредствена близост до сухопътните сили, за да атакува настъпващите сухопътни сили на противника с цел отслабване на линиите на снабдяване или унищожаване на укрепления, за да се изчисти пътят за настъпателни сухопътни операции. Въпреки че тези цели са, разбира се, все още важни, настоящата доктрина за междудомените се основава на факта, че въздушните и сухопътните сили са по-разпръснати и поради това в някои отношения са много по-опасни. Днешните сухопътни сили са по-уязвими от въздушни удари и ракети с далечен обсег, нападения от дронове и управляеми оръжия, способни да удрят цели от големи височини. Като се има предвид всичко това, техническият аспект на многодоменността предполага фундаментално изместване към използването на самите данни като основно оръжие във военните операции. Тактическото използване на данни за организиране и провеждане на ефективни бойни действия включва цял арсенал от техники.

Например използването на въздушни активи като „възли“ на по-голяма бойна схема „въздух-море“, използване на наземно оръжие за атака на противниковата отбрана, както и използването на разузнавателните самолети във височина и обсег, за да се определи точно положението на наземните цели за наземни атаки. Разбира се, сухопътните сили и военновъздушните сили отдавна успешно се интегрират в бойни операции, включително координация въздух-земя в Ирак и Афганистан. Специалните сили на САЩ, специална тактическа ескадрила на ВВС и стратегически разположени тактически диспечери на авиацията отдавна си сътрудничат при определянето на координатите на наземните цели за въздушни атаки - и често целите за изтребители се „начертават“, използвайки наземни лазерни далекомери. Обяснявайки някои характеристики на ролята на ВВС в тази инициатива, пенсионираният генерал-лейтенант Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически изследвания „Мичъл“, заяви, че разпределената многодоменна мрежа ще бъде „костелив орех“ за противника.

Тази концепция, при която информацията се превръща в незаменима съединителна тъкан на многодоменни военни действия, е разработена от Дептула в програмната работа на Института Мичъл „Развитие на технологиите и войната в XXI век: въвеждане на „Боен облак“. „Бойният облак преобръща цялата парадигма на комбинирания бой: акцентът не е върху оперативните области, а върху информацията. Тази концепция се развива еволюционно и разграничените мрежови платформи - във всяка област - се превръщат в своеобразна „система от системи“, се отбелязва в труда.

Например, редица наземни оръжия – например, управляемите многозарядни ракетни системи и артлиерия – достигат своя предел на разстояние от 70 до 90 километра. Високомобилните ракетно-артилерийски системи с оперативно-техническо назначение (HIMARS) имат максимален обсег от 300 километра. Това, впрочем, съвсем не означава, че целта може да бъде идентифицирана бързо на такова разстояние. Въпреки това, редица изтребители, бомбардировачи, БПЛА и наблюдателни самолети могат да изминат до 500 морски мили (926 километра) без зареждане с гориво. Когато се интегрира с наземно оръжие, това може значително да увеличи обхвата на потенциалните атаки от въздуха и сушата, както и разузнавателните мисии. Задачата, както обясни Дептула, е да се формира разширена „самовъзстановяваща се“ военна мрежа.

„Ако врагът е унищожил няколко самолета, данните ще отидат в останалите елементи от мрежата“, съобщава Дептула в интервю пред „Уориър“ в началото на годината. В рамките на тази структура „бойният облак“ може да използва разпръснатите средства на ВВС с голям обсег в качеството на „сензорни възли“ в тандем с наземните оръжия. Въоръжените сили разработват далекобойни оръжия с висока точност (LRPF), предназначени да поразяват цели на разстояние до 500 километра. Предполага се, че това наземно оръжие ще бъде в подкрепа на тази концепция и ще разшири диапазона на поразяване.

Това е пример за това как наземните оръжия ще могат да удрят цели на големи разстояния с помощта на „мрежови“ въздушни платформи. В тази връзка най-големите разработчици на оръжие наричат LRPF приоритетна програма, която се реализира с ускорени темпове. Значително разширената въздушно-наземна мрежа, добавя Дептула, би могла да има правомощията да унищожава оръжия на големи разстояния с помощта на въздушни „възли“.

Един по-разпръснат модел на атака, подсилен от оръжия и датчици за далечна дистанция, ще застраши досега недостъпни цели. По този начин изтребителят F-35, докато е във въздуха, ще може да използва своите безпилотни сензори за определяне на цел извън обсега на наземните ракети, отбелязва още списанието The National Interest.