След 55 години тишина! Богослужение съживи потопената църква на яз. Жребчево
Всяка година митрополит Киприан ще отслужва литургия в потопения храм „Свети Иван Рилски”
Стотици миряни, бивши жители на село Запална и техни потомци, се събраха на 4 август 2019 г. за първи път отново в храм „Свети Иван Рилски”, потопен преди 55 години във водите на язовир „Жребчево”. На седмата неделя след Петдесетница Света тържествена литургия отслужи Старозагорският митрополит Киприан в съслужение със свещеници от епархията.
„Събра ни вярата, за да съживим храма с молитва! Нека съхраним и вярата, и храма и да ги запазим и за следващите поколения”, каза в проповедта си дядо Киприан.
.jpg)
Половин век под водата, от пет години храмът се издига отново в източната част на язовира. Сградата вече е извън очертанията на водната повърхност заради засушаванията и източването на язовира под критичната точка. Сформиран е инициативен комитет за спасяването му,. Той има надеждата, че ще се намери техническа възможност да бъдат укрепени стените и останките от купола, които напомнят за средновековния храм в стария Несебър.
Колко силна е вярата в Бога? Християни искат камбана за православен храм, Митрополията ги спъва
„Има здрави основи и добър каменен градеж”, коментира пред БТА 90 годишният Стойко Попдраганов, син на селския свещеник, служил в храма. По думите му черквата се е намирала в източната част на селото, от което са се изселили 976 човека, а 215 къщи са били залети от водата.
Последната служба там е била на 28 април 1963 година, когато е била венчавката на сина на поп Драган Стойков, който днес не скри вълненията си, че храмът оживява след 55 години.
При изселването си през 1962 г. запалненци отнесли в Твърдица и Гурково двете бронзови камбани, като направили уговорката със свещениците те да бият задължително при смърт на техен съселянин. Църковната утвар се пази в храма в старозагорското село Тулово.
Църквата е била построена със средства, които са събрани от жителите на някогашното село Запалня. Основният камък е бил положен от 14-годишния Христо Кръстев през 1891 година. В горната част на каменните зидове били вкопани гърнета и стомни, за да се подобри акустиката. Покривът бил изпълнен във формата на свод с тухли, редени по изключително прецизен начин. Освещаването сторил на 19 октомври следващата година сливенският митрополит Гервасий. През годините храмът винаги е бил препълнен с миряни, като единствен в източната част на Розовата долина, припомни Стойко поп Драганов. „По време на службата участваше и детски хор“, добави Дена Дойчева, която е била част от хора.
Градежът е дело на тревненските майстори, братята Ненко и Рую Раеви, а дърворезбата е дело на третия брат –Иван Раев. За стенописите по тавана се погрижили иконописецът Кирил Кънев и проф. Иван Мандов. За първи каноничен свещеник е бил ръкоположен Петко Славов от сегашния твърдишки квартал Козарево.
Според председателя на инициативния комитет за реставриране и укрепване на потопената черква Пламен Курумилев вече имало ктитор, който изявил готовност да дари камбана, но все още не били решени техническите въпроси по окачването и опазването й. През 2017 г. стартира дарителска кампания за неотложни мерки по укрепването на сградата.
„Ние дължим огромна благодарност и поклон пред паметта на всички онези хора, които положиха душата си за този храм, които дадоха своята мъдрост и живот, на енорийския последен свещеник, който обслужваше това село, запустяло вече, каза на стотиците миряни митрополит Киприан.- Много от тях вече са покойници. Но са и много тези, които все още помнят извършеното за защита на православната ни вяра.
Как да я съхраним? Само тогава, когато ние я съхраняваме в себе си, може да я предаваме на идното поколение, което ще продължи делата на нашите предци, в устоите на вярата, надеждата и най-вече в любовта. Така, както този храм толкова години не се поддаде на водите, беше ожитворен от хора и от богослужение, нека нашата вяра бъде толкова силна и вдъхновяваща, та да ни укрепва, да бъдем ревностни православни християни, пазейки своя бит, своята вяра, съхранявайки народа ни като православен.
Процесът е дълъг, за собствеността на църквата, за нейната реставрация, евентуално за проект, по който може да се кандидатства. Обетът, който съм дал пред себе си и пред св. Йоан Рилски е всяка година, на този ден, на седмата неделя след Петдесетница, да отслужваме св. Божествена Литургия, в този прекрасен храм, който остава спомен на нашите вяра и българщина, съхранени през вековете“, каза Старозагорският митрополит.
Той не пропусна да благодари и да благослови всички, които са допринесли за организирането и провеждането на това историческо събитие. На него присъстваха и ученици от Дом „Мария Терезия“ Стара Загора.
