Кацането на Луната и протестът на бедните срещу пътуването в космоса
За протестите на чернокожите през 1969г. и какво ги накара да се обявят против космическите пътувания
На 21 юли 1969г., ден, след като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се превръщат в първите хора, стъпили на Луната, тогавашният американски президент Ричард Никсън провежда специално обаждане:
„Здравейте, Нийл, Бъз, говоря по телефона от Овалния кабинет в Белия дом. Това без съмнение е най-специалното телефонно обаждане в цялата история.
Не мога да опиша колко горди сме всички от това, което направихте. За всеки един американец това би трябвало да е най-хубавият ден в живота”.
Казаното от Никсън обаче сякаш не важи за „всеки американец”, пише vesti.bg.
Само ден преди изстрелването на „Аполо 11” няколко хиляди активисти от така познатото „Движение на бедните” протестират пред вратите на космическия център „Кенеди” на НАСА.
Причината – жестоката несправедливост и неравенство сред населението на САЩ.
Водач на протеста е Ралф Абърнати, лидер на движението, което се бори за правата на чернокожите и последовател на Мартин Лутър Кинг, който година по-рано е убит в Мемфис.
„Една пета от населението на Съединените американски щати гладува, няма къде да живее, няма какво да облече, няма достъп до здравеопазване”, казва Абърнати пред администратора на НАСА Томас Пейн според най-новата книга на историка Роджър Лауниус – „Наследството на Аполо”.
„Парите, които влагате в космическите програми, трябва да се харчат за изхранването на гладните, за обличането на голите, за лекуването на болните и за приютяването на тези без покрив над главите си”, казва още Абърнати.
„Не се опълчваме срещу мисията до Луната. Протестираме срещу неспособността на Съединените щати да подбира човешките си приоритети”, пояснява Хосеа Уилямс, друг исторически лидер на движението.
В този така важен ден – 15 юли 1969г., ден преди планираното излитане към Луната НАСА се изправя пред една от най-големите си кризи, наблюдавайки протеста пред вратите си.
„Ако можехме да разрешим проблема с бедността в САЩ, като не натиснем бутона за излитане на совалката, то тогава нямаше да го натиснем”, казва Томас Пейн, обръщайки се към Абърнати.
Изчислява се, че мисията „Аполо 11” е струвала около 25 млрд. долара през 1969г., което днес се равнява на около 150 млрд. долара. Това е цифра, близка до БВП на Унгария.
В едно свое интервю за CBS британският писател Артър Кларк и автор на романа „2001: Космическа одисея” защитава позицията на НАСА:
„Смятам, че парите, вложени в космическата програма, са най-добрата инвестиция, която САЩ е правила някога. Тези пари са едно предварително вложение за бъдещето на човечеството”.
Неговият колега Рей Бредбъри, автор на „Марсиански хроники”, стига дори по-далече в своите изказвания от 1972г., малко след успешната мисия „Аполо 16”, когато критики отново не липсват:
„Това е резултатът след 6 млрд. години еволюция…Достигнахме звездите. Отказвате да го отпразнувате? Вървете в Ада!”.
Прекратяването на програмата от мисии „Аполо” става факт от една страна и заради самата научна гилдия.
Ядреният физик Лео Силард, който през 1939г. заедно с Айнщайн пише писмо до президента Рузвелт по повод създаването на атомна бомба преди нацистите, ясно заявява несъгласието си с космическите пътувания:
„Не е морално да се състезаваш с руснаците да пристигнеш пръв на Луната и в същото време да приемаш възрастните хора да живеят в бедност…Луната не е наука, нито е хляб. Луната е цирк. Астронавтите са гладиаторите. Лудост е!”.
В една от своите книги, публикувана през 1977г., Уолтър Кънингам, пилот от мисията „Аполо 7” споделя следното:
„Беше трудно да се игнорира подбора на астронавти от мисиите „Аполо”. Всички бяхме бели, англосаксонци, протестанти, с изключение на една шепа католици”.
На 20 юли тази година се навършват 50г. от стъпването на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на Луната.
