Мая Манолова атакува в КС промените в ЗУЧК, забранявали свободното къмпингуване
Тя била сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група "Бетономорие"
Омбудсманът Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Тя била сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група „Бетономорие“. Забраните били строги, ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване. Освен това, според новите промени, разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места, извън територията на плажовете, дюните и къмпингите, пишат от пресцентъра на омбудсмана.
Манолова прие представители на свободно къмпингуващите и след срещата обяви, че ако промените минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд.
Днес Законът за устройство на Черноморското крайбрежие бе обнародван (ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.). Манолова поиска да се установи противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от Закона за Черноморското крайбрежие.
„Смятам, че същите са в противоречие с нормите на Конституцията относно принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“, пише омбудсманът в искането си до КС.
В него Манолова излага мотиви, според които нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.
Мая Манолова посочва още, че с предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон.
Според нея инертността в продължителен период от време за създаване на адекватна по ранг нормативна уредба е източник на правна несигурност и свързаните с нея негативни последици в противоречие с правовия характер на държавата.
„Отстъплението от принципа за уреждане на режима на земята със закон отслабва и гаранциите за изпълнение на задължението на държавата съгласно чл. 15 от Конституцията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси. Недостатъчната по ранг уредба по смисъла на чл. 22, ал. 3, е пречка да бъде дефинирано бланкетното съдържание на правото на здравословна и благоприятна околна среда, което гражданите имат право да изискват съгласно чл. 55 от Конституцията“, аргументира се омбудсманът.
Тя акцентира, че изпреварващо се налагат административни наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.
Поради вътрешна противоречивост на законовия акт за обема на защита на пясъчните дюни Манолова оспорва и алинея 2 на чл. 17а от ЗУЧК, която противоречи на принципа на правовата държава и върховенство на закона.
Според нея е допуснато изключение от забраната в рамките на вече регламентирано друго изключение, предвиждащо строителство на национални обекти и на такива със специално предназначение.
„Такъв подход не е обоснован поради специалния характер на освобождаващото основание с оглед на постигане на легитимна цел от конституционен порядък, каквато не е налице в създадената хипотеза на изключение от изключението“, обосновава тезата си омбудсманът.
Отиде си Верка Сидерова
