Валери Симеонов и депутати от НФСБ с поредица от срещи с българите от Западните покрайнини

В Зайчар българската делегация се включи в отбелязването на първата годишнина от създаването на Сръбско-българския културен център – Сдружение „Светлина“, и се срещна с наши сънародници от този район

Ключови думи: западните покрайнини, валери симеонов, сърбия, флагман, депутатите от нфсб

Народните представители от НФСБ, водени от лидера на партията Валери Симеонов, проведоха срещи с български общности в Западните покрайнини в петък и събота. В основата на разговорите бяха проблемите, поставени от нашите сънародници там. Това е поредна среща, тъй като през последните две години НФСБ постави като свой приоритет и пое като ангажимент подпомагането на нашите сънародници там и защитата на интересите на българските общности.

Посещението бе по покана на българското генерално консулство в Ниш и със съдействието на Културно-информационния център в Цариброд.

Народните представители Валери Симеонов, Валентин Касабов, Христиан Митев, Георги Колев, Петър Петров, Росен Живков и областният координатор на НФСБ Венера Тодорова разговаряха с българските общности в различни селища от община Сурдулица. В Зайчар българската делегация се включи в отбелязването на първата годишнина от създаването на Сръбско-българския културен център – Сдружение „Светлина“, и се срещна с наши сънародници от този район.  

„За първи път парламентарна делегация в такъв мащаб е на такава сериозна обиколка в Западните покрайнини“, каза Валери Симеонов. Той подчерта, че всичко това става с изключителното съдействие на секретаря на КИЦ „Цариброд“ Далибор Миланов -  „един истински българин, който работи всеотдайно за съхранение на българската идентичност в Западните покрайнини“.

От своя страна Далибор Миланов добави, че депутатите на НФСБ са хората, които винаги откликват на поканите и проблемите на българите в Западните покрайнини. „Надяваме се така да работим и занапред, защото така се решават наши проблеми“, каза Далибор Миланов.

„Ние все още сме в дълг към българите от Западните покрайнини, тъй като близо век нашата държава не обръща полагащото се внимание на общностите ни в Сърбия. Следим процесите на демократизация в Сърбия, тъй като с тях стават възможни тези сдружения, на базата на които българите могат да заявят, че са малцинство и имат правото на защита на своите интереси. Вече имаме два Културно-информационни центъра в Цариброд и Босилеград, които са официално признати и поддържани от  България. Имаме сдружение в Зайчар и във Враня. Радостното е, че този процес продължава и има инициативи за създаване на такива центрове. В наше лице имате приятели и пълна подкрепа от законодателната и изпълнителна власт в България, доколкото можем да окажем съдействие по проблемите, които поставяте“. Това подчерта Валери Симеонов пред българите в Зайчар по време на отбелязването на първата годишнина от създаването на Културния център там.

Той обаче не скри, че проблемите в Западните покрайнини все още са тежки, защото не са решавани с десетилетия и защото сръбската държава не е особено благосклонна към българското малцинство, и все още е твърде далеч от общоприетите схващания за демократична държава като се меси в процесите при българските малцинствени общности, опитва се да влияе, разделя хората.

„Въпреки това ние сме длъжни да положим всички усилия за увеличаване броя на културно-информационните центрове в Сърбия. Такъв център трябва да бъде открит в Ниш, където живеят над 10 000 българи, в Враня има – но той не се финансира от българската държава, а съществува благодарение даренията на патриоти от региона. В Сурдулица също трябва да се открие такъв център, защото и тук има проблеми със защита интересите на общността“, коментира Валери Симеонов. Той добави и необходимостта от откриването на неделни училища в местата с българско население.

Като втора група проблеми той очерта свързаните с икономическото положение. Западните покрайнини са район, умишлено занемарен от сръбската държава и страдащ от тежки демографски проблеми. „Тук са живели над 100 000 българи, сега вече са 15 000“, каза Валери Симеонов и като основна причина посочи голямата безработица. По думите му българската държава все още е пасивна по отношение на насърчаване на местния бизнес и работата по съвместни трансгранични проекти. Депутатите от НФСБ са поели ангажимент да се намесят в този процес.

„Има натрупани проблеми и с получаването на българско гражданство поради бездействието на Агенцията за българите в чужбина след този удар, който беше нанесен с все още недоказани обвинения от Прокуратурата. Повече от година хора, чиито майки, бащи и дядовци са българи, не могат да получат удостоверение за произход“, каза Валери Симеонов. Той и депутатите от НФСБ са поели ангажимент да разговарят за това с Министерство на правосъдието и с Президентството.