Бизнесът иска спешни реформи за цената на тока

Работодателите предупредиха за пазарни манипулации и за системно скъпа електроенергия за индустрията

Ключови думи: спешни мерки, бизнес, цената на тока, новини

13 Юли 2019, Събота, 15:16 ч.

Ако нещата продължат така, това ще е пагубно, се казва в изявление на АИКБ след заседание

Спешни реформи за цената на промишления ток поиска бизнесът от енергийния министър на заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България, пише vesti.bg

Работодателите предупредиха за пазарни манипулации и за системно скъпа електроенергия за индустрията. Те поискаха промени в структурата на НЕК и по-добро управление на държавните централи.

Енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че правителството е на страната на бизнеса, а за проблемите в сектора знаели и регулаторът, и Комисията за защита на конкуренцията.

От АИКБ излязоха с официална информация за заседанието. Публикуваме я без редакторска намеса:

"Министърът на енергетиката Теменужка Петкова участва в проведеното вчера заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) със своя екип, част от който бяха изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев, заместник-изпълнителният директор на БЕХ Северин Въртигов, директорът на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ Николай Налбантов и др. Срещата се състоя по инициатива на работодателската организация, след като от началото на 2019 г. българският бизнес заплаща цена на електроенергията, често в пъти по-висока от средната в Европа.

Членовете на Националния съвет бяха единодушни и настоятелни в искането си за последователност и устойчивост при определянето на държавните политики за развитие на електроенергийния сектор, при спазване на принципите за конкурентност, прозрачност и равнопоставеност.

„Повод за острата ни реакция е поредното ескалиране на цените на сегмент „Ден напред“ на Българска независима енергийна борса, което отдавна не е единичен случай. Ако нещата в сектор енергетиката продължат по този начин, това ще е пагубно за българската индустрия и икономиката на страната“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. „Реформите не търпят отлагане. НЕК трябва да се преструктурира възможно най-бързо чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации. Държавата трябва да създаде условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти.“

Според АИКБ пазарът на електроенергия за бизнеса у нас е манипулиран и се създава изкуствен търговски дефицит, въпреки двойно по-високия капацитет на действащите мощности в сравнение с вътрешното потребление. За това „спомага“ и недопустимата пазарна концентрация постигната от свързвани с Христо Ковачки компании и неприемливото им пазарно поведение. На фона на незначителни разлики спрямо последните години в параметрите производство, потребление и износ, се наблюдава драстично и необосновано повишение на цените, в което няма никаква пазарна логика. Работодателите посочиха, че през последните три месеца нееднократно е имало случаи, в които дружествата от Български енергиен холдинг и в частност НЕК и ТЕЦ Марица-изток 2 са предлагали недостатъчни количества, заради което цените на тока за бизнеса у нас са били най-високите в Европа. Това е била и причината да бъдат сезирани КЕВР и Прокуратурата от работодателски организации. Подготвят се и нови сигнали.

АИКБ счита, че подобни манипулации могат да бъдат прекратени с ефективно управление на държавните централи и настоява дружествата от БЕХ да оферират на сегмент „Ден напред“ адекватни количества при ценова структура, аналогична на утвърдената по ангажимента с Европейската комисия, както и с осигуряването на капацитети за адекватен внос на електроенергия.

От Асоциация на индустриалния капитал поискаха за пореден път прекратяване на договорите с т.н. „американски централи“, което се обещава, но и постоянно се отлага от поне 3 години. Ползвайки данните от последното ценово решение на КЕВР, сметките показват, че тези въглищни централи изземват непазарно от потребителите на електроенергия в страната 20,70 лв./мвтч, което също изкривява родния пазар. Като пряк негативен ефект бизнесът и гражданите надплащат 701 млн. лв годишно чрез такса „задължения към обществото“ и от фонд СЕС. От АИКБ предлагат тези дружества да се интегрират също на пазара, като за целта се създаде механизъм и се проведат търгове за капацитети.

„Не искаме цените за нас да са по-ниски, отколкото в другите европейски държави. Настояваме, обаче, да не ги превишават. Това е изключително важно за жизнеността, за конкурентоспособността и развитието, а и изобщо за оцеляването на българската индустрия като гръбнак на икономиката“, обобщи Васил Велев. „Високите цени на тока спъват повишаването на заплатите, оскъпяват цените на крайните продукти, забавят ръста на БВП. Настоящата ситуация е неприемлива, но и опасна. Тя се превръща в проблем за страната ни, защото засяга семействата на над 500 хил. души, заети в преработващата промишленост, както и българска продукция, продавана на световните пазари. Затова този проблем изисква незабавно, отговорно и трайно решение.“

Министърът на енергетиката заяви, че правителството е на страната на бизнеса и не би искало проблеми за българската индустрия. Тя апелира за честен и открит диалог, който да произведе работещи решения и припомни вече предприетите действия от нейното ведомство. За безпрецедентно високите цени на тока са били сезирани КЗК и КЕВР. Работи се и по създаването на отделна платформа специално за индустриалните консуматори. „И аз като г-н Велев смятам, че не бива условията на даден търг да предпоставят само един купувач. Напротив, търговете би трябвало да са максимално публични, прозрачни и да дават възможност на повече участници“, каза Теменужка Петкова. Министърът на енергетиката обеща да направи необходимото, така че решенията да бъдат добри и за индустрията, и за енергетиката, като подчерта, че и държавните производители на електроенергия са част от общността на българските производители изобщо и следователно напълно споделят вижданията и очакванията на индустриалните потребители.

Националния съвет на АИКБ обсъди и други въпроси, както и прие нови членове на АИКБ - Българската асоциация по информационни технологии, Националният борд по туризъм, Сдружение „Ръководители в областта на културата“ и други".