Предсрочните избори в Гърция: Промяна на промяната
Ципрас дойде на власт на вълната на протестен вот срещу традиционните партии, но сега страната е напът да се върне към статуквото
Промяна и след това промяна на промяната. Така най-точно може да се опише ситуацията в Гърция, където на 7 юли предстоят предсрочни избори. Премиерът Алексис Ципрас и неговата лява партия СИРИЗА дойдоха на власт под формата на протестен вот срещу традиционните формации. Но сега страната вероятно ще се завърне към статуквото, пише capital.bg
Социологическите проучвания показват, че консервативната "Нова демокрация" на Кириакос Мицотакис има преднина от 9 пункта, или между 35.4 и 40.4% от вота в навечерието на изборите в неделя. Какви са причините за това според разочарованите симпатизанти на Ципрас обобщава бившият партиен активист Андреас Цанаварис пред AFP: "През 2015 г. СИРИЗА представляваше политическото обновление. Сега е партия като всяка друга."
Ципрас свика предсрочния вот след загубата от "Нова демокрация" на неговата СИРИЗА в европейските и местните избори през май. Според анализаторите много гърци са изпитали гняв и са почувствали, че гордостта им е наранена заради продължаващите мерки за икономии и сключеното споразумение за името със Северна Македония. "СИРИЗА наруши няколко обещания и смаза надеждите на избирателите си. Тя бе принудена да следва политика на икономии, която тежко засегна средната класа", заявява пред AFP политическият анализатор Георгиус Флесас.
Партията на Ципрас дойде на власт през 2015 г., изисквайки прекратяване на стриктното затягане на колана, което Атина бе принудена да предприеме като условие за спасителната програма. В крайна сметка обаче й се наложи да се придържа към него, спазвайки изискванията на международните кредитори. Експертите се обединяват около мнението, че обявените точно преди евровота данъчни съкращения и пенсионни надбавки са предотвратили по-голямо изборно поражение тогава за Ципрас, но не са успели да го спасят.
Димитрис Христопулос от департамента по политически науки в атинския Panteion University има малко по-различно мнение. "По време на този период, който в Гърция наричаме "криза", максималната продължителност на правителство е по-малко от един мандат. Фактът, че Ципрас ще завърши цял мандат, за мен е постижение. Така че трябва да поставяме в контекст какво се случва сега и какво се случва по принцип. Няма нужда от специална причина за разочарованието на гърците. Очевидно Ципрас и водещият екип на СИРИЗА не направиха много, за да получат по-голямо одобрение. Те изпълняваха политиката на спасителното споразумение. Премиерът просто трябваше да спазва това, което направиха другите", казва Христопулос пред "Капитал".
Според социологическата агенция ALCO най-вероятният сценарий на 7 юли е Мицотакис да спечели мнозинство. Той призовава избирателите да му дадат победа с категоричен резултат, но не крие, че е отворен и към сключването на съюзи. "Смятам, че ще стане това, което, изглежда, сочат повечето проучвания – че "Нова демокрация" ще бъде много близо не само до това да бъде първа, но и да има достатъчно гласове в парламента, за да разполага със самостоятелна възможност да управлява страната през следващите години", посочва пред Reuters политическият анализатор Теодоре Кулумбис.
Икономическата трансформация на Ципрас
В икономически план Гърция стана известна като "проблемното дете" и "болния човек" на ЕС и близо десетилетие, след като се наложи спасителна програма през 2010 г., тя остава една от най-поляризиращите теми в Европа. Ципрас твърди, че е "премиерът, извадил страната от схемите, в които ни вкараха моите предшественици". Под управлението на СИРИЗА Атина приключи своята последна икономическа програма миналата година и според анализ на DW гръцкият министър-председател е претърпял промяна "до степен, в която много европейски лидери, включително германският канцлер Меркел, която преди заплашваше да го изхвърли от еврозоната, сега го хвалят като съюзник". За някои в ЕС тази икономическа трансформация на Ципрас от ляв радикал до спазващ икономиите екипен играч е пример как популистите стават по-умерени, когато вземат властта, заради дисциплиниращия ефект на пазарите. "Но това е опасен извод, тъй като дава измамното чувство за сигурност", коментира пред The Atlantic Катрин Фиши от британския аналитичен институт Counterpoint. Според нея ситуацията не е приложима навсякъде и например италианският вицепремиер Матео Салвини би станал по-умерен, в това число и икономически, само ако това е в негов интерес, не на Европа.
"Това, което се случи с икономиката по време на СИРИЗА, е нещо, което вече се случваше и преди това правителство, а именно икономическо стабилизиране. Днес ставащото след управлението на Ципрас е нормализиране на това, което преди се наричаше "криза", тоест интеграция на кризата в нормалността на нашия живот", твърди Димитрис Христопулос.
Според Мицотакис първото нещо, необходимо за стимулиране на икономическия растеж, е стабилно правителство и силно мнозинство в следващия парламент. "Ако успеем да постигнем тази цел, това ще изпрати ясен сигнал, че имаме четири години пред нас без никакви допълнителни избори, за да изпълним плановете си", казва той пред Reuters. И допълва, че единственият начин за насочването на гръцката икономика по различна траектория е чрез реформи и инвестиции. Освен това обещава да намали корпоративния данък от 28% на 20% и данъка върху дивидентите от 10% на 5% през следващите две години, както и да обмисли орязване на данъка върху доходите и на ДДС. Програмата му включва повече работни места, повече фондове и помощ от ЕС за бежанския поток и разблокиране на приватизацията. Планира и провеждането на преговори с европейските кредитори за намаляване на целите от 3.5% за гръцкия годишен първичен излишък за 2020-2022 г.
Мицотакис може да стане първият премиер на еднопартийно правителство от близо десетилетие, което би му позволило да изпълнява програмата си без много политически ограничения. Зависи как ще се възползва от това.
