Бургас е иноватор в социалната сфера, ще се радвам, ако прегърнете доброволческия модел "деца помагат на деца"

Ще договорим със 70% по-голям ресурс за социалната сфера за следващия програмен период, обяви зам.-министър Зорница Русинова

Ключови думи: бургас, зорница русинова, зам.-министър на труда и социалната политика, доброволческа инициатива, медицинска грижа, комплексна грижа, социална грижа, програма

- Зам.-министър Русинова, по време на посещението Ви в Бургас се казаха много нови неща, в които Бургас е иноватор, нека изброим основните.

- Бургас е иноватор в много области, включително и в социалната сфера. За мен е доста удовлетворително споразумението на всички общини на територията на Бургаска област за съвместни социални дейности. Това означава, че кметовете тук са социално чувствителни и отговорни.

Имахме възможност заедно с кмета Димитър Николов официално да обявим една от най-значимите инициативи, които Министерството на труда и социалната политика започна през тази година – развитието на патронажни услуги за възрастни хора, самотно живеещи и хора с увреждания. Става дума за домашни услуги, интегрирани, да ги наречем здравно-социални. Бургас е първи от 120-те общини в страната, които започват пилотно през тази година да изпълняват такива услуги. Целта ни е да подкрепим хората в домашна среда с изключително важна ежедневна услуга. Ще им осигурим не само посещение на социалния патронаж, който осигурява храна, не само на домашните и личните асистенти, но и на медицинско лице, което е много необходимо за възрастни хора, които живеят сами. Например, един възрастен човек, който излиза от болница, ако няма близки и роднини, които да се погрижат за него, дори няма как да си организира медицинска сестра да му сложи системи или инжекции. Услугата ще се изпълнява в следващата година, като проектът не Община Бургас е на стойност малко над 260 хиляди лева, за около 240 души, които могат до 2 часа на ден да ползват тази услуга. Надявам се, че тези пилотни проекти ще дадат добър ефект, тъй като са в основата на интегрираните услуги, които залегнаха в Закона за социалните услуги за пръв път през тази година.

Другата важна тема бе посещението на Дневния център за деца и младежи с увреждания.

- Какви бяха Вашите ангажименти и исканията на родителите на такива деца и младежи?

- Един от ангажиментите, които поех при предишно мое посещение, беше да разширим възможността този център да не е само за деца, а за деца и младежи – това са деца с увреждания, които вече са навършили 18-годишна възраст и тяхното увреждане е такова, че те не могат сами да се обслужват. Това е изпълнен ангажимент от моя страна, разрешението от страна на експертната група в министерството е вече факт. Надявам се в следващите няколко месеца новоизграденият център на Общината да получи и финансиране от ОП „Развитие на човешките ресурси”, за да започне да функционира. Това е модерен център, с модерно оборудване, който предоставя ежедневна грижа на около 40 деца. Има възможност за почасова грижа на още около 60 деца. Вярвам, че този модерно направен център на ключово място в историческото ядро на Морската градина в Бургас ще представлява един модел оттук нататък за цялата страна какво всички ние като общество можем да направим освен усилията на Общината и държавата. Факт е, че когато на една детска площадка видим деца с увреждания, страним. Когато спрем това, можем да говорим за истинска интеграция. За мен позитивната нагласа на майките е много важна, защото те също имат желание да работят в центъра, да развиват доброволчество. Вярвам, че Бургас ще се превърне в един от моделите на добри практики за такъв тип дневни центрове.

- Защо е важно да развиваме тези добри практики?

- Те се осигуряват с европейски средства. По линия на ОПРЧР за този програмен период има отделени малко над 280 млн.лева, които служат за подкрепа на общините за развитие на услугите за деца и възрастни, които идват вследствие на закриването на домовете. Целта е да създадем модерни, качествени и нови социални услуги. Започваме активна работа за следващия програмен период с първите стъпки на обособяване на нашите приоритети и преговори с ЕК, като очакванията ни са да договорим със 70% по-голям ресурс за социалната сфера за следващия програмен период. Нашето настояване ще е 50% от тези средства да отиват за социални дейности. По наши изчисления – близо 2 млрд. лева ще бъдат средствата, насочени към дейности за подкрепа с топъл обяд, с допълнителни пакети с храни, множество услуги, подкрепа в домашна среда на възрастни и самотни хора, на хора с увреждания. Много повече европейски средства, които се надявам да променят значително живота на една от най-уязвимите части на нашите съграждани.

- Зам.-министър Русинова, Вие работите в много добро сътрудничество с Община Бургас и приехте като личен ангажимент проблемите на родителите на деца и младежи с увреждания, които те представиха пред Вас. Това обаче не зависи само от Вашето ведомство – достъпната градска среда и плажовете, факта, че след 18 години отпада грижата за младежи със Синдром на Даун. Предприемат ли се мерки чрез междуинституционално сътрудничество със здравното министерство, с регионалното ведомство, с общините за решаване на тези проблеми?

- Има такова сътрудничество. За нас е важно да сме в активен диалог с родителите на децата с увреждания, с техните близки, защото те са ежедневно до тях и знаят най-добре нуждите им. Ако ние политиците и местните власти ежедневно не сверяваме часовниците какво още трябва да се направи, не сме си свършили добра работата. Наш ангажимент е решаването на проблемите на хората. Надяваме се те да бъдат все по-малко, но при възникнал проблем ние търсим възможностите не само чрез нашето министерство, но и целия ресурс на държавата и местните власти. Темата за плажовете не е пряко в нашето ведомство, но тази за достъпната среда е част от ангажиментите, които ние като правителство сме поели. Ще подкрепим инициативите на местната власт във всяко едно направление по отношение на достъпната среда.

- Майките поставиха и много сериозен проблем пред Вас – липсата на специалисти по грижата за деца с увреждания, какво се прави в тази посока?

- Проблемът с липсата на специалисти в социалната сфера е не по-малък, отколкото в образованието, здравеопазването и почти във всяка сфера и това не е проблем само за България. Няколко са насоките, в които работим. На първо място – да намерим начин през промяна на новите стандарти за услуги за следващата година да се увеличат възнагражденията в социалната сфера. В новия Закон за социалните услуги за пръв път отделяме цяла глава, както и отделна Наредба, която ще се отнася за изискванията към професионалистите като образование, квалификация. Ще се приемат и задължителни мерки за обучение и преквалификация, когато един човек започне да работи в социалната сфера. Заедно със специалисти започваме работа през есента, за да погледнем още веднъж класификатора на дейностите в социалната сфера. Когато ясно разграничим от тях изисква средно, висше или специализирано образование, тогава ще намерим адекватния начин за подготовка на кадри. Предвиждаме и много инициативи, които биха могли да се изпълняват на местно ниво. Ще приветстваме Община Бургас, ако започне да го прави. Става дума за съвместни доброволчески дейности на децата от училищата в социалните услуги.

- Казахте, че вече на някои места в страната има такива доброволци. Нека ги дадем за пример на бургазлии.

- Примерът, който често споменавам, това е Пловдив. Там се натъкнахме на добрата практика едно от училищата в кв. Тракия да поеме шефството над Център за настаняване от семеен тип в района. Благодарение на това виждаме как деца помагат на деца. Учениците помагат с уроците на децата, които са в Центъра да наваксват, така че също да бъдат с шестици по математика и по български език и литература.

- За пореден път се надигат призиви за протест срещу Националната стратегия за детето, нека кажем категорично – готви ли се подобен документ и защо не трябва да се притесняват родителите?

- Отново бих искала да уверя родителите и българските граждани, че в нашата държава има българска система за закрила на детето. Ние не копираме чужди модели, нямаме и намерение да го правим. Лично аз не подкрепям норвежкия модел на система за закрила на детето. Важно е хората да не се подвеждат по фалшивите новини, които много често в социалните мрежи създават страхове. Не се работи по подобна стратегия, нито има тайно прието законодателство. Апелът ми е хората да не се поддават на протестни действия, за които не е ясно с каква цел се предприемат.

Промените, които са направени в Закона за закрила на детето през тази година, са свързани с прилагането на новия Закон за социалните услуги. Целта им е първо законово да затворим всички специализирани институции, България да забрави за съществуването в законодателството си на думи като специализирана институция. Нека не забравяме какво беше Могилино и другите домове. Социалната сфера беше нещо трагично и страшно. Всички деца, които бяха в тези институции, са изведени. Голяма част от тях са настанени в новите центрове от семеен тип. Това са малки къщички, които са в жилищен квартал на града, близо до училище, до детска градина, болница. Те посещават редовно рехабилитация и могат да общуват с хората от квартала, а не са извън страната.

В Закона за закрила на детето беше променена още координацията на нашата система с всички останали. Всеки ден се натъкваме на случаи, в които поради най-различни причини има изоставени деца. Ако системата за закрила на детето не функционираше добре, ако в случаите, в които виждаме брутално насилие над деца, ние не можехме да се намесим, така че да спасим детето, тогава нашата работа наистина е под въпрос. Апелирам към всеки, който се чувства съпричастен към темата за насилието и за децата, да се разграничи от това, което искат тези организации. Ако малко повече се задълбочим в тяхната група, ще видим, че исканията са за забрана на аборти, за забрана на съвместно съжителство, излизане на България от ЕС. Не вярвам, че в 21 век би трябвало да се подкрепят антидемократични ценности.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ МОДЕРНИЯ ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ, В КОЙТО СА ОСИГУРЕНИ ОТЛИЧНИ УСЛОВИЯ: