Защо сериалът за Чернобил е толкова успешен?

Ключови думи: Чернобил, сериалът Чернобил

Различни са версиите за края на комунизма. Едни подчертават политиката на човешките права на слабия президент Картър, укрепила дисидентските движения в лагера. Други величаят покерджийския блъф на силния Рейгън за стратегическата отбранителна система "Звездни войни", която изнерви Съветите и ги накара да хвърлят картите. Сериалът на НВО ни припомня една трета версия, която бяхме позабравили: аварията в Чернобил; посочвал я е впрочем и самият Горбачов. Тя показа, че системата е дълбоко неадекватна и вече застрашава не само себе си, но и света.

"Чернобил" и комунизмът

Много мнения бяха изказани за това дали действителността във филма е реалистично показана - че тогава в СССР нямало тениски и ходели по потници или че не можело партиен деец да пие водка на работното си място. (За тениските не съм сигурен как беше; водката мен лично ме убеждава). По-сериозната критика върви в посока на централния конфликт между смелия индивид и системата - той, казват, бил характеристика на англосаксонката култура и звучал привнесено в съветската действителност. Може би има нещо такова: сериалът така или иначе е предназначен за глобална публика. Но като се замислиш, защо да е толкова различна Русия? Какъв персонаж беше физикът-дисидент Сахаров, революционерът по неволя Клим Сангин на Горки, близкият до декабристите Пушкин, затвореният в психиатрия Чаадаев? С какво физикът Легасов е различен като типаж от Чеховия доктор Рагин ("Палата номер 6"), който започва да съчувства на психично болните си пациенти и в последна сметка бива затворен при тях?

Художественият образ предполага дистанция и обобщение. Не знам дали точно така е изглеждала ядрената централа, но комбинацията от обективно остаряла техника, грозни блокове и осветление, което убива цветовете, ми внушава усещане за убогост. Всичко е направено евтино и набързо. Това е впрочем резултат от благородната цел, която комунизмът си поставя, поне от Хрушчов нататък - спешно да задоволи "растящите потребности" на народа. Строи неугледни панелки, произвежда развалящи се Москвичи, но когато почне да произвежда и евтини атомни централи, става страшно.

Самата авария ни дава идея за основния проблем в тази система: информацията. Причините за нея са много - от недомислица в технологията до човешка грешка. Въпросът е, че обществото е така устроено, че деецът А не може да вдигне телефона и да съобщи на дееца Б: имаме такъв и такъв проблем. Намесват се идеологически ритуали, изпълнение на планове, западният империализъм, та дори самият Ленин. Резултатът е престъпната първомайска манифестация, когато хиляди граждани в Киев, Минск, та чак в София получиха високи дози на облъчване.

Представяте си колко неадекватна би била тази система днес, след дигиталната революция? Един изследовател писа, че американският интернет успял, защото действал "комунистически" - потребителите споделяли безкористно информация; обратно, съветският забоксувал, защото в него действали вълчи капиталистически закони - всеки се страхувал от всеки и пазел информацията само за себе си.

Ужасна система, която ражда героизъм

Не разбирам защо сериалът предизвика тази яростна реакция на русофилите в България, пък и в самата Русия, където готвели ответен сериал с агент на ЦРУ, който ще се окаже виновен за взрива. Огромният му успех се дължи именно на това, че наред с обречената система, той показва невероятния героизъм на съветските хора, който - да ме прощавате за патетиката! – не мога да не асоциирам с Отечествената война. Когато Сталин, поделил Европа с Хитлер и обезглавил армията си, хвърля народите на СССР в чудовищно изпитание, те го преодоляват въпреки грешките и диктатурата му.

Силата на филма е в това, че в този героизъм няма патетика - нито съветска, нито холивудска. Нещата са някак всекидневно двусмислени. Хората хем знаят какво рискуват, хем не съвсем, защото радиацията е невидима. Бабата, видяла и фашисти, и комунисти, отказва да се евакуира пред тази невидима заплаха. Заместник-премиерът Шчербина, изпратен на място, научава едва от учения, че ще умре до две години, което и става. Миньорите, повикани да копаят под централата, се досещат, че на тази дълбочина няма как да са защитени и все пак продължават работата. Наред с преливането между знание и незнание е сложното отношение между принуда и доброволчество. Пак асоциация с войната: хем саможертва, хем политкомисарят е отзад с пистолета.

Удивителна е сцената, в която трябва да се намерят трима за отпушване на шлюзовете, така че радиоактивната вода да изтече, преди да бъде предизвикан нов взрив. На Горбачов го казват в пряк текст: искаме разрешение да изпратим на смърт трима души; той маха с ръка, какво са трима при толкова застрашени. Физикът Легасов, заеквайки, опитва да предложи на работниците 400 рубли награда и някакви облаги, но желаещи няма. Тогава партийният човек взима думата и залага на нещо съвсем различно: просто трябва да се направи, за да не умрат милиони хора. И сега вдигат ръка трима - Баранов, Беспалов и Ананенко; поради странната рулетка на радиационното заразяване само първият ще загине.

Няма роботи, затова на терена ще бъдат пратени "биороботи", сиреч войници. Няма защитни дрехи, миньорите работят чисто голи. Наместо евакуация - блокиране на населението в района, защото престижа на държавата е по-важен от живота на гражданите. Ужасна, нечовешка система, която ражда героизъм отчасти именно поради своята неразвитост. Само защо се наложи той да бъде възпят от американска кабелна телевизия? Не знаем дори истинския брой на жертвите. На мястото на аварията със средства на ликвидаторите и спестен материал от бетонния саркофаг днес има скромен паметник с нескромното заглавие "На тези, които спасиха света". Няма защо да се подиграваме на руския месианизъм, светът наистина беше под заплаха. Въпросът е дали пък не беше по-добре да беше нямало от какво да се спасява?

България и "Чернобил"

В България филмът разбуди очаквани реакции срещу проекта "Белене". Може би помните състоянието на централата "Козлодуй" в началото на 90-те и как повярвахме на "Ку-ку"-шегата, че там е станала авария. Вероятно не е вече същото днес, когато сме плътно контролирани от ЕС, но усещането за това, че в ядрената енергия има нещо неуправляемо и надчовешко отново се събуди. И че държавица като България, където не се знае дори кой отговаря за язовирите, може би по-добре да не се захваща с неща, които не са ѝ по силите. Впрочем, успехът на филма е свързан и с мощната зелена вълна в цяла Европа днес.

Друг ефект, това е бумът на селфи-туризма, нараснал под прякото въздйстиве на сериала. Прекрасни девойки позират сред мъртвите блокове на Припят, напуснатите детски площадки, подивялата растителност, младежи се правят на мутанти, които ви дебнат в радиоактивната зона. Тази естетизация вероятно е знак за това, че аварията, а заедно с нея и безотговорният идеологичеки режим, който я направи възможна, са отишли безвъзвратно в миналото. Дали пък не избързваме, драги туристи?

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.