Спомени от соца: Сватбите в България по времето на Бай Тошо

Типичните сватби през 70-те и 80-те бяха дневни, тържествата продължаваха най-късно до 17-18 ч. Снимка: TrafficNews.bg

Ключови думи: сватба, по време на соца, спомени от соца, да си спомним, новини, новините днес

Дрон, фойерверки, екстравагантни фотосесии, деликатеси и скъпо шампанско… нещата, без която нито една съвременна сватба не минава. Но не такава е била картината по времето на соца. Мнозина ще се върнат назад, назад във времето и ще си припомнят как са си казали „ДА” с любимият човек. Други пък ще си спомнят разказите на родителите си каква сватба са имали и ще се заровят в семейните албуми.

Ще се върнем назад във времето и ще ви покажем как пловдивчани са се женили през 70-те . По време на соца да живееш на семейни начела е било немислимо. И не само, защото партията не е разрешавала да не се уронва социалистическият морал, а и заради ергенския данък, които всяка изминала година се е увеличавал. Пловдивчани са чакали с нетърпение някой от „родата” да се зажени, защото имало ядене и пиене на корем, танци и много забава. Месеци наред са продължавали приготовленията.

Роклите и костюмите са се шиели при частни шивачки, тъй като бутиците по онова време са били нещо непознато. Бели, прави, тук там с перли и дантела са били тоалетите на пловдивчанки. Булките задължително носели воал, а понякога и шапки. Ръкавиците са били неизменна част от стайлинга на булката.

Еднотипни са били гримът и прическите. Преди сватбата фризьорите са ходели в дома на жената. Повечето дами са били с кок, а в много редки случаи косата е била на букли.

Гримът е бил лек – червило, руж и спирала. Той е бил поставян или от самата младоженка или от нейни приятелки. В деня на бракосъчетанието празненствата са започвали от ранни зори.

Масите в домовете на влюбените са били разпънати и отрупани с леки мезета за гостите. Както и сега, булката е била извеждана с музика, а пред домът й се извивало хоро, в което задължително се включвали всички съседи.

А колите… цяло чудо било ако младоженците пристигнели с Чайка. Това било сигурен знак, че не са случайни, а в родатата има някоя важна особа от Окръжния комитет на партията.

Типичните возила са били Лади, Волги, Варшави и разбира се Жигули. Повечето гости пък  били превозвани от специално наети автобуси.  Колата на булката е била украсявана с ленти и цветчета.

В Пловдив младите влюбени са можели да си кажат „ДА” на три места-  Младоженския дом в центъра, този в Стария град и във вече несъществуващия в Кършияка, на булевард „Васил Априлов”. По време на соца църковните бракове били забранени със закон. Това обаче не пречело много двойки тайно да се вричат един на друг и пред Бог, само че попът идвал в къщи.

След официалната част в съвета идвало времето и за веселата част. В Пловдив традиция било да се правят пищни сватби в големите ресторанти на хотелите. Семействата на булката и младоженеца събирали най- малко 200 гости, като се канели роднини до девето коляно.

Било недопустимо да пропуснеш някоя далечна леля или братовчедка, защото после можело да се окаже, че половината рода не ти говори.

Пет са били местата, достатъчно големи да поберат всички сватбари, като най-предпочитан, но и най-скъп е бил Тримонциум.  Той е следван от хотелите Марица, България и Лайпциг, а по-късно във времето и Новотела.

Музиката е била на живо, изпълнявана от оркестъра на ресторанта. Предимно се е слушало естрада, естествено традиционни хора, а при по претенциозните и джаз.  Западноевропейските парчета са били забранени. И докато едни са пеели и танцували, други са наблягали на ядене и пиене.

Редена салата и мешана скара е било менюто на 90 процента от сватбите по това време.  За пиене се е сервирало вино и ракия. Ако в родата имало някой международен шофьор, на масата на младоженците имало и бутилка уиски.  И преди, както и сега, младоженците минавали сред гостите за т.нар. даряване.

На сватбата младото семейство се снабдявало със сервизи / поне 5 броя/, прибори за хранене, завивки, покривки, булани и китеници за 50 години напред. По-близките роднини дарявали пари, които нижели на огърлица, с която гиздели булката.

На най- заможните сватби огърлиците били от двайсетолевки, при по-бедните – двулевки.  През последните години в сватбените ритуали се появиха много модерни ритуали, заимствани от западните сватби- хвърляне на букет, сваляне на жартиер, рязане на торта са част от забавните традиции сега. По времето на соца обаче това е липсвало в програмата.

Типичните сватби през 70-те и 80-те са били дневни. Тържеството е продължавало най-късно до 17-18 часа.  След това всички са ходели на гости у младото семейство. Предварително домакините са заредили масите с мезета луканка и кашкавал и празникът продължавал до сутринта.

По време на соца също е имало фотосесии, но всички били в студия. Най-големи в Пловдив са били 7, които са се намирали в центъра на града. Младите са правили и снимки и на открито. Задължителните места за снимки били паметникът на Альоша и Братската могила. Там те поднасяли и позирали скромно до комунистическите символи.