Попето от „Дяволското гърло” завършил вечерно училище, нокаутирал директор заради обида

Валери Йорданов в роля, която му подхожда - на Попчето от Дяволското гърло

Ключови думи: Валери Йорданов, Дяволското гърло, Попчето от Дяволското гърло, новини от последните минути

Валери Йорданов, който е сред най-атрактивните актьори в хитовия сериал „Дяволското гърло”, бил доста буен тийнейджър. Избухливият му нрав веднъж го тласнал към крайни действия, а причината била непримиримостта му към несправедливото и обидно отношение на директора на елитна столична гимназия. Малкият Валери го ударил, след което доброволно си изтеглил документите и завършил образованието си във вечерно училище. 

Актьорът, който днес е на 45 години, култивирал характера си бързо, а с първосигналната му и донякъде първична реакция при случката с директора може би се изчерпват общите черти с героя му Манол Попнеделчиев – Попето, в „Дяволското гърло”. В гимназията Валери бил втори по успех. Това не го разколебало да защити достойнството си, когато в първия ден след лятната ваканция директорът го настигнал, сграбчил го за косата и креснал: „Отсреща в бръснарницата!”. И му набил шут отзад. „Е, аз бях буйно момче. Просто нокаут! Беше изключително обидно, плюс това момичето, което харесвах, вървеше точно зад мен и унижението беше крайно. Прибрах се и казах на родителите си, че това училище няма да го завършва. Изтеглих си документите същия ден, иначе щяха да ме изключат без право на учене в София”, разказва Йорданов. 

Във вечерното училище Валери бил най-младият, а другите - на възраст между 25 и 35 години.Валери може и да е учел във вечерно училище, но съвсем не е бил лекомислен. Той работи от 13-годишен. Иначе всяко лято прекарвал при баба си и дядо си на село, където помагал за всичко. Сутрин ставал в 6,30, изкарвал козите до кошарата на баира, после обикалял цялото село, за да купи продуктите, които баба му поръчала, а след това се захващал с работата в градината. Докато баба му правела баницата, малкия поливал зеленчуците, преди да е напекло слънцето, за да не попари листата. След това се захващал да плеви или да цепи дърва. На 13 години вече работил наравно с приятелите си, които били по-големи.

Валери се трудел по строежи. И днес си спомня бригадата, в която се включил на обект в столичния квартал „Люлин”. Майка му, която е преводачка с английски език, разбрала къде е синът й от приятелите му. Валери работел с флекс, когато тя се появила със сандвичи. С тъга го попитала какво прави на този строеж, а той отвърнал: „Трудя се, майко!”. Не се налагало да работи, но искал сам да изкарва джобните си пари. А във вечерното училище осъзнал, че трябва да предприеме решителни действия, ако иска да успее.  До този момент съвсем не му хрумвало да избере актьорската професия, макар че бил почитател на киното. „Исках да стана лекар или адвокат, за да спасявам хората и да побеждавам лошото”, казва актьорът. Затова, когато попаднал на обява във вестник, в която се предлагат уроци по актьорско майсторство, решил да опита почти на шега. Харесало му и отишъл на изпитите в НАТФИЗ, за да види „дали професията ще му е интересна”. 

Бъдещият актьор дори помолил Наум Шопов за съвет. Живеели в един квартал и веднъж, малко преди изпитите, Валери го срещнал на улицата пред блока: „Г-н Шопов, ще може ли някой път да мина, да чуете материалите ми и да ми кажете някакви бележки или да ви ги дам, да ги прочетете и да кажете дали са подходящи?”. Той ми каза: „Моето момче, аз нямам самочувствието, че мога да те науча на каквото и да било, желая ти успех. Ако имаш късмета и шанса, всичко ще бъде наред”, споделя Валери. После, когато Стефан Данаилов го взел в своя клас, пак срещнал Наум Шопов, но пред НАТФИЗ. „Каза ми: „Е, видя ли!”, усмихва се актьорът. 

Бил все още студент, когато спечелил първата си роля в киното. На кастинга за „Трака-трак” от 1996 г. режисьорът Илия Костов го попитал дали може да каже някой монолог като жена. Валери го направил и получил ролята. Така дебютът му в киното е с женски образ. Стефан Данаилов го подкрепил, въпреки че трябвало да отсъства от лекции. „Майка ми, като се прибрала, ме завари да й меря токчетата и чорапогащника. И ме попита: „Сине, ти какво учиш всъщност?”, смее се и до днес актьорът за вълненията си покрай първата спечелена роля. Валери не се притеснявал, че ще играе жена.

Ролята била предизвикателство. А и по това време у нас се снимал по един филм на 3 години и да получиш покана за роля било признание. Още повече, ако си студент. Във филма Валери е неузнаваем. Гласът обаче не е негов, озвучава го колежка.