ГЕРБ към медиите: Едно цяло сме, ако се руши доверието във властите, ще се руши и във вас

Тома Биков и Вежди Рашидов имат любопитни виждания за разделението между власт и медии

Ключови думи: Вежди Рашидов, свобода на словото, ГЕРБ, власти, парламент, Тома Биков, Съвет за електронни медии, Павел Шопов, Бетина Жотева

Депутати от управляващите формации изложиха любопитни виждания, касаещи отношенията между властта и средствата за масова информация.

Днес в парламента бе обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ) за периода 1 януари – 31 декември 2018 г.

Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов от ГЕРБ поиска СЕМ да предложи законови промени.

Той обясни, че в комисията му за първи път отчетът на медийния регулатор не минал така гладко.

Според него СЕМ бил независим орган и нямало нужда от създаване на друг подобен орган, каквито идеи се лансирали.

Проблемът понастоящем бил в закона и в правомощията, които регулаторът има според сегашните норми.

Вежди Рашидов коментира: „Знаете, напоследък често стана мода да говориме за свободата на словото. Но винаги съм питал: Кой български гражданин наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии. Именно ролята на СЕМ – трябва да се види дали това е популизъм или сериозно търсене законови мерки, с които да гарантираме истинската свобода на словото, която принадлежи на всички нас. Защото ние искаме или не искаме, с медиите сме едно цяло. Ако няма зрители, ако няма слушатели, сами се сещате, че съществуването на медиите е абсолютно излишно. Така че ние заедно съставляваме едно общо цяло. А в това цяло, за да не се правят грешки, СЕМ е органът, който ще трябва да контролира и в двете посоки. Винаги да може да гарантира, не само да наказва с дребни пари някое предаване за нарушение или нецензурни думи, но да регулира цели процеси, когато могат да бъдат накърнени човешки съдби. Това също е част от контрола – докъде може да стига свободата. Свободата е низ от порядки и то законни. Не е хаос. Не е безкрайна тази свобода. Свободата е изписана ясно и точно в българската Конституция.”

Не стана обаче ясно какво точно иска Вежди Рашидов. Той образно обясни, че желаел да кара автомобила си с 200 км/ч, но бил ограничен, тъй като катаджията му казвал, че не може.  

Рашидов няколко пъти подчерта, че няма за какво да обвиняваме СЕМ, но чакал от регулатора предложение за промяна в закона, понеже сегашният бил от 20 години и бил занемарен.

„Длъжни сме да съхраним и хигиената на обществото”, посочи Вежди Рашидов. В България сега било невъзможно да постъпят, както направил бившият френски политик Бернар Тапи преди седем години.

„Бернар Тапи осъди една медия с 47 млн. евра и то не за да бъде наказана една медия, а именно защото ние днес се борим страхотно много с лъжливите новини. И законът ни дава основание да бъдем част от битката срещу тези лъжливи новини – нашите права, които и като слушатели, и като зрители трябва да ги имаме”, обясни Рашидов.

Парламентът нямало как да не приеме отчета на СЕМ, тъй като той бил изготвен по правилата. Депутатът от ГЕРБ обаче отново призова регулаторът да предложи нови норми за контрол.

„Очакваме наистина да внесете предложение и да седнеме наистина да направиме необходимите, нужните поправки да гарантираме всичко това, за което ние искаме да говорим”, заключи загадъчно Вежди Рашидов.

Друг депутат от ГЕРБ – Тома Биков, също имаше любопитно мнение.

Според него, когато става въпрос за обществени каузи или за обществена отговорност, трябва да изискваме.

„Защото медиите са четвъртата власт, а понякога са и първата. И не би могло ние да пропуснем тази отговорност. Според мен медиите към този момент не носят достатъчна отговорност. И това не е критика, това е съвет. Защото колкото по-малко отговорност се носи, толкова по-ниско ще бъде доверието. А колкото е по-ниско доверието в едни медии, толкова по-лоша ще е и публичната среда. В момента имаме нужда от минимално количество честност. Имаме нужда от минимално количество човещина, когато става дума за отразяване на трагични събития. Имаме нужда от проверка на новини и информация, които се раждат в интернет, защото убийството на русенската журналистка Виктория Маринова беше брутален пример как една фалшива новина може да тръгне от България и да обиколи цяла Европа. И тази новина, колеги, беше пусната от един сайт, който днес прави журналистически разследвания. И който казва кой е добър и кой е лош в българската политика. Този сайт се нарича „Бивол”. Затова моят призив, сигурно ще стана и обект на критики, но моят призив е медиите да знаят, че когато се руши доверието в останалите три власти, те няма да бъдат отстрани – ще се руши и доверието в тях. А когато една медия не се ползва с доверие, тя спира да бъде медия”, коментира Биков.

Павел Шопов от „Обединени патриоти” и представител на партия „Атака” вместо да говори за отчета на СЕМ, наблегна на БНТ, като си позволи директно да атакува държавната медия за това, че съдържанието в нея не отговаря на неговите политически идеи.

Припомняме, че „Атака” защитава националистически и крайни проруски позиции.

Шопов видя голям проблем в предаванията по БНТ „История.БГ” и „Вяра и общество”. Те лансирали либерални и неолиберални идеи.

Депутатът изрази недоволство, че се отричала ролята на Русия за освобождението на България, дискредитирал се Светият синод, вкарвали се ереси, лансирало се джендърството.

БНТ се превърнала във филиал на Сорос и единственото добро нещо в нея било, че я гледали много малко хора.

Бетина Жотева от СЕМ посочи, че според нова евродиректива под наблюдение и контрол следва да бъдат вече не само радиата и телевизиите, но и интернет сайтовете, ако в тях има видео или аудиосъдържание.

Българският регулатор на този етап обаче нямал капацитет за това. Заплатите в СЕМ били ниски и не привличали млади хора, а най-вече пенсионери.

Отчетът на регулатора бе одобрен от парламента с 91 „за” срещу 4 „въздържал се”.

Четиримата депутати, гласували срещу документа, са представители на „Обединени патриоти”, показа справка на „Флагман”. Това са Искрен Веселинов и Калин Поповски от партията ВМРО, Петър Петров - от НФСБ, и Павел Шопов – от „Атака”.