Икономическото доверие в еврозоната се срина
За първи път от 2014 г. икономическият климат през януари падна под нулата
Има много причини за все по-мрачните икономически очаквания в еврозоната: протестите на жълтите жилетки във Франция, спорната парична политика на италианското правителство, търговските спорове със САЩ, проблемите с външната търговия с Китай. Добавете към това хаоса на Brexit, слабите финансови пазари и огромните дългови тежести на някои страни от ЕС. Но сега настроението сред икономическите експерти е направо сринато, показват данните на института Ifo в Мюнхен.
Икономистите интервюират веднъж през тримесечието 411 икономически експерти, които оценяват развитието през следващите шест месеца. За първи път от 2014 г. икономическият климат през януари падна под нулата. След 6,6 пункта преди месец сега индексът е на ниво минус 11,1 пункта.
Това означава, че се очаква спад за цялата еврозона, било то Германия, Австрия, Холандия или Испания. Особено тревожна е ситуацията във Франция, където се предвижда дори рецесия. Според експертите очакванията за Италия са още по-лоши, а именно - за "дълбока рецесия", пише investor.bg
В Италия, четвъртата по големина икономика в Европа, брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2018 г. се сви с 0,2% в сравнение с предходното тримесечие. И през летните месеци икономическата продукция спадна леко. Икономистите говорят за „техническа рецесия“ при две последователни тримесечия на спадащи резултати.
Единствено за Финландия перспективите са малко по-розови, но дори и там кривите са насочени надолу.
В Германия през януари бизнес климатът на Ifo е спаднал до най-ниската си точка от близо три години.
„Германската икономика е тръгнала надолу“, казва президентът на Ifo Клеменс Фюст. В съответствие с това федералното правителство намали наполовина прогнозата си за растежа за 2019 година. Вместо увеличение на икономическата продукция от 1,8%, сега се предвижа скромен ръст от едва 1,0%.
Сега с нетърпение се очаква до каква степен ще понижи прогнозата си Европейската комисия. Данните ще бъдат обявени в четвъртък. Ясно е, че повечето икономисти сега са много по-малко уверени, отколото официалните представители на Брюксел.
Консенсусната прогноза, т.е. средната стойност на събраните икономически анкети, предполага, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се увеличи с едва 1,4%. Европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси, от друга страна, прогнозира ръст от 1,9% през 2019 г. както за еврозоната, така и за ЕС като цяло.
До 2020 г., според прогнозата към момента, растежът ще се забави до 1,7% в еврозоната и 1,8% в ЕС. „Но всички държави членки ще имат положителен растеж", заяви със задоволство Московиси. „За щастие сега това е норма, а не изключение".
Междувременно оценката на французина, който навремето бе финансов министър в социалистическо правителство, може би се е променила. Перспективата се влоши сериозно в рамките на кратко време, както показва не само индексът на Ifo.
Ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги наскоро призна, че икономиката на еврозоната продължава да се развива по-слабо от очакваното. Драги обвини за всичко това глобалната несигурност и заплахата от протекционизъм.
В допълнение към ограниченото частно потребление икономистите са особено обезпокоени от факта, че инвестициите в еврозоната стагнират заради търговския конфликт със САЩ. Освен това очакванията за износа се влошават заради дебата за митата и протекционизма. Съществуват и вътрешни проблеми.
В Италия преди всичко е притеснителна политиката на правителството. Коалицията от дясната „Лига“ и и лявото популистко движение „5 Звезди“ не само притесни финансовите пазари с новите си планове за милиардни задължения, но и предизвика рязко повишаване на доходността на държавните облигации. Министърът на инфраструктурата Данило Тонинели също така блокира няколко големи проекта, които вече са в процес на изграждане, включително тези за високоскоростни влакове.
Във Франция, втората по големина икономика в Европа, протестите на жълтите жилетки тежат върху вече и без това слабия растеж. Фактът, че през пролетта в продължение на три месеца имаше стачки в железницата и в рафинериите на Total през ноември, също спъна икономиката. Ето защо спадът на промишленото производство е още по-голям отколкото очакваха икономистите - минус 1,3%.
Белгия, която от седмици се управлява от временно правителство и очаква нови избори през май след разпадането на коалицията, страда от тесните икономически връзки с Германия и Франция. В резултат на това бизнес климатът през януари се влоши силно и достигна най-ниското си ниво от септември 2017 година.
Индексът на инвеститорското доверие в еврозоната на групата за проучвания Sentix също се понижава. Става дума за базирано на интернет проучване сред капиталовия пазар, което проследява очакванията на инвеститорите на капиталовия пазар. Настроението на инвеститорите спадна с 2,2 пункта през февруари до минус 3,7 пункта. След шести пореден спад сега показателят е на най-ниското си ниво от ноември 2014 година.
Оценката на сегашната ситуация отново се помрачава, но икономическите перспективи се повишават леко. Sentix обосновава новото влошаване на общия показател с приближаващия се Brexit. Много компании в момента работят над планове за действие при извънредни ситуации. Те не се фокусират върху растежа, а вероятно ще бъдат удовлетворени и ако бизнесът им остане на същото ниво през следващите месеци. Въпреки това мнозинството от респондентите не очакват рецесия.
