Стачка през социализма?

Стачка по време на социализма – това може и да изглежда като идея, граничеща с абсурда, но в България преди 1989 г. имаше подобни действия. Величината им е несравнимо по-малка от тези в Полша, например, но подобни събития променят живота на участниците в тях. Аврам Аврамов е един от малцината, които участват в стачни действия у нас преди т. нар. демократични промени.
В края на 70-те години Аврамов, който е икономист, постъпва на работа в пловдивския завод за мотокари „Рекорд”. Заради лошо планиране на доставките обаче, работниците се трудят вместо пет дни в седмицата по седем, без почивка, при това месеци наред. „Толкова се бяха изострили отношенията вече между директора и хората от конвейра, че той започна да псува работниците на майка! И аз му викам: „Слушай какво, ще попаднеш на някой, ще те убие тука!”. Имахме здрави момчета…”, разказва той пред bTV.

През февруари 1981 г. недоволството се превръща в спонтанен бунт – цялата нощна смяна отказва да излезе на работа заради тежките условия на труд: „Един понеделник вече чашата преля. Влизам – минус 2 градуса температурата на работното място. Отивам отвън – нула. Вътре в халето по-студено от вън, защото става течение. Вземам термометъра, отивам в канцеларията на директора – 23 градуса!”

Премръзналите работници започват да стачкуват. Превземат халето и не допускат никой да започне работа. Това шокира партийните кадри, които се страхуват да не се повтори и у нас случващото се в Полша, където профсъюзът „Солидарност” окупира гданската корабостроителница.
Група представители на работниците решава да отиде в Районния комитет на БКП, за да изложи исканията си. За късмет там ги посреща добронамерен партиен секретар, който принуждава ръководството на завода да поправи отоплението.
Малко по-късно обаче Аврам Аврамов е уволнен от предприятието.