Здравната каса е събирателен образ на отвратителното в държавата
Преди онкоболната Албена Ивайлова да загуби битката с рака, написа това послание
22 Ноември 2018, Четвъртък
Тежката изповед на една онкоболна жена на прага на смъртта:журналистката Албена Ивайлова
На 49-годишна възраст почина журналистката, редактор и водещ Албена Ивайлова. Тя е починала вчера сутринта в Окръжна болница след усложнение от онкологично заболяване.
Албена Ивайлова е родена на 2 юни 1969 г. в София, завършила е журналистика и културология. Тя е сред основателите на NOVA и на новините в телевизията от създаването й през 1995 г. - като редактор и водещ. Кариерата й минава и през Канал 3, в. "Култура", в. "Стандарт", радио "Витоша" и др.
От 1999 до 2000 г. е ръководител на пресцентъра на правителството на Иван Костов.
От години се занимава с връзки с обществеността и публични комуникации.
Албена Ивайлова отглеждаше своята дъщеричка Александра, в момента се прави всичко възможно, дори на министерско ниво, за да може детенцето да остане при брат й.
Поклон пред паметта й!
Преди онкоболната Албена Ивайлова да загуби битката с рака, написа това послание, което днес колегите й журналисти припомнят и споделят. Публикуваме разтърсващия текст, който описва реалността в България... и боли:
"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.
Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.
Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."
В категории: Лична драма
8
Коментара по темата
8.
Напомняне
23.11.2018 15:49:41
9
0
Сред политиците, управляващи тази държава има такива, които носят същото смъртоносно заболяване. Кои по-открито, кои по-прикрито. И сега се питаме какво направиха те, заедно с представителите на медийната власт за всички страдащи българи? Или си го решиха поединично, егоистично, макар и самите те страдащи, но без да проявят състрадание и милосърдие към бедните и самотни в болестта си техни ближни? Тази болка е болка на много хора, живеещи в едно болно общество, където имащите власт се грижат само и единствено за себе си.
7.
Мрън мрън
23.11.2018 09:39:02
3
5
Мъртвите и бат ви боеко не четат хленчещите ви коментари за мира на праха.
6.
23.11.2018 08:45:56
8
0
Мир на праха й!
За жалост, това е нашата демократична държава, администрация и бюрокрация!
За жалост, това е нашата демократична държава, администрация и бюрокрация!
5.
nzok
23.11.2018 07:58:23
5
1
Мир на праха и. Но госпожата е бивш ПР на Иван Костов, човекът създал здравната каса.
4.
до 2
23.11.2018 03:26:54
6
0
Ако наистина в Бургас вече се чака само по 5-10 минути са за похвала. За съжаление преди 5 години в Бургас ситуацията беше абсолютно същата като описаната
3.
Простак
22.11.2018 23:13:34
5
0
Дядо ми, заклет анти комунист днес е едни заклет защитник на статуквото и партията държава. При всеки трепет на властта , при всяко по-сериозно разклащане той се афектира все едно е неговото дете... колко странно е това, след като той самият е мразел точно това и точно такива и не много отдавна. Не мога да изляза на глава с него;според него всичко върви към по-добре. И това всъщност е хубаво качество,особено ценно ако е останало у стар човек. Но как в държавата на корупциите , на бюрократичната ,огромна неефективна "администрация" (от доволници),на обществените поръчки, на удобните еврофондовете,на висшата класа от мутри и примати, на необезпокояваните картелите,на организираната престъпност , на Силова групировка партия, на чучело партия опозиция, на лентяи и доволници в парламента как човек да се сети ,че има и други критерий за подобрение,а именно човечност. Смея да твърдя ,че след царя(който не харесвам) българите стремглаво започнаха да издебилстват,изпростяват, издевателстват над други...да се изкривяват. Станали сме толкова цинични, никаква чувствителност, никаква човечност. Сухите речи на някакъв си набеден генерал се цитират дословно като нащо което хората могат да пипнат,да усетят. Новините започват или с катастрофите на деня или със скандал във властта. Чакаме от горе а трябва от долу всеки да се размърда,ДА ПРОГЛЕДНЕ, да се забележи,де се разгледа и опознае. После да се погрижи за ближния си и тн
Не се карам с дядо си вече, казвам му,това са празни приказки и с удоволствие отклонявам темата от дали протестиращите трябва да имат кауза или не,към нещо много по-смислено и градивно.
Не се карам с дядо си вече, казвам му,това са празни приказки и с удоволствие отклонявам темата от дали протестиращите трябва да имат кауза или не,към нещо много по-смислено и градивно.
2.
от Бургас
22.11.2018 22:58:41
11
2
Милото момиче...Бог да я прости!Явно в София са големи озъбени вълчици.И аз съм онкоболна и ми тежи това ходене на 6 месеца до касата ,но служителките там се държат нормално и винаги, почти не съм чакала повече от 5-10мин.Винаги на София гледам с погнуса и като град ,и като население ,разбира се не всички са такива ,но големия % са....
1.
Тити
22.11.2018 22:22:17
12
3
Направо ми се повръща от тези жалки отрепки от всички институции!!! Лека и пръст на жената! Жалко за детенцето:(((
