Здравната каса е събирателен образ на отвратителното в държавата

Тежката изповед на една онкоболна жена на прага на смъртта:журналистката Албена Ивайлова На 49-годишна възраст почина журналистката, редактор и водещ Албена Ивайлова. Тя е починала вчера сутринта в Окръжна болница след усложнение от онкологично заболяване.

Албена Ивайлова е родена на 2 юни 1969 г. в София, завършила е журналистика и културология. Тя е сред основателите на NOVA и на новините в телевизията от създаването й през 1995 г. - като редактор и водещ. Кариерата й минава и през Канал 3, в. "Култура", в. "Стандарт", радио "Витоша" и др.

От 1999 до 2000 г. е ръководител на пресцентъра на правителството на Иван Костов.

От години се занимава с връзки с обществеността и публични комуникации.

Албена Ивайлова отглеждаше своята дъщеричка Александра, в момента се прави всичко възможно, дори на министерско ниво, за да може детенцето да остане при брат й.

Поклон пред паметта й!

Преди онкоболната Албена Ивайлова да загуби битката с рака, написа това послание, което днес колегите й журналисти припомнят и споделят. Публикуваме разтърсващия текст, който описва реалността в България... и боли:

"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.
Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.
Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."