Легенда за пиратско съкровище в пещера подлудява иманяри

Созопол се е притаил до есенното море. Само един екипаж от рибари на пристанището кърпи мрежите си, но почти безшумно, пише вестник Труд.

Морските работят в синхрон и без дори да си говорят, поправят мрежата за трала на кораба, който чака да влезе в дълбоки води- да запърпори за чернокоп и паламуд. Тук- там в Стария град някой местен жител седи на пейка пред дома си и се припича на приятното ноемврийско слънце.

Напоследък всички обсъждат една новина. Идното лято лудницата от курортисти ще е още по- голяма. Очаква се всеки момент отсрещният остров Свети Иван да стане туристическа атракция.

Няма кой по-добре да го стопанисва от нас, смята кметът на Созопол Панайот Рейзи. Той отдавна иска Свети Иван да бъде прехвърлен на общината. Да се изградят два кея, където да пристават корабите и да се пусне морска линия за туристите.

Тя напълно заслужава името “Островна”, защото маршрутът ще бъде от Созопол до остров Свети Иван,после до Бургас, а оттам до остров Света Анастасия и обратно.

Пирати заровили съкровище в пещера

За остров Свети Иван сред рибарите се носят легенди – че тук е скрито голямо пиратско съкровище. На острова имало пещера, но по време на страшна буря, отгоре и се струпали камъни и така достъпът до вътрешността и станал невъзможен. Всички били убедени, че именно вътре е скрито съкровището, което най-вероятно било скрито от пирати.

Черно море някога е било кръстосвано от пиратски кораби надлъж и шир. Освен това, стара истина е, че те закопавали съкровищата си именно на острови, и то необитаеми, какъвто е созополският Свети Иван. Иманярите до ден днешен си разменят карти и са готови да се впуснат в приключение, за да търсят съкровището, разказват местните жители.

Сега до острова се стига трудно – няма пристан и корабите трудно акостират заради вълнението. Освен разкопките на манастира, на късчето земя сред вълните има само храсти, от които изскачат зайци. През летните месеци туристи наемат рибарски лодки и морските ги карат на мидения плаж на Свети Иван – да се насладят на романтиката и самотата. Островитяните задължително си уговарят точен час с лодкаря, в който той да дойде да ги вземе обратно към брега.

Тази есен обаче късчето земя сред морето се прослави и с още нещо. Нарекоха Свети Иван “паламуден”, защото край него буквално завря от паламуд. Рибари от цялото крайбрежие пристигаха с лодките наоколо си да риболуват през нощта най- чаканата риба. Обясняваха феномена с това, че покрай острова има благоприятни течения, които носят пасажите и буквално ги вкарват в рибарските мрежи.

Мощите на Св. Йоан Кръстител бяха открити на острова

Но нито паламудът, нито тайнствено съкровище ще превърнат Свети Иван в туристическа атракция. Според идеята на местната власт в Созопол, на острова за туристите няма да има и ресторанти. Ще заложат на културно- историческия туризъм. Засега се предвижда да има само една атракция- манастирът, който ще бъде реставриран и ще отвори врати за посетители.

През 2010- та година, проф. Казимир Попконстантинов откри сред руините на манастира частици от мощите на Свети Йоан Кръстител, а пет години по – късно и древна гробница.

Професорът разказва, че гробницата е била изградена през IV век сл. Хр. Гробницата е била за височайши особи, за което говори нейната архитектура- специфичен градеж, рядко срещан по нашите земи. Предполага се че основателят на манастира е Тома чието име е отбелязано в надписа върху кутийката, в която са били пренесена мощите и че той е донесъл реликвите и е погребан в тази гробница.

Манастирският комплекс на острова e най-добре документираният средновековен манастир по Западния черноморски бряг, както в писмените извори, така и в резултат на системни археологически разкопки. Манастирът “Св. Йоан Продром” е разположен в южната част на остров Св. Иван на 1 морска миля северозападно от Созопол. Самият остров е известен като Sangioanne в каталански портулан от ХIV в. и Hagios Ioannes в гръцки препис от ХVI в. на италиански портулан от ХV в.

Две императорски грамоти, от 1363 и 1437 г., и десет патриаршески грамоти, съставени между 1482 и 1626 г. потвърждават привилегиите на островния манастир “Св. Йоан Продром” като ставропигиален и го представят като един от най-богатите черноморски манастири с църковни и светски имоти в Созопол и неговата околност. Разрушен е от османските турци в 1629 г., тъй като в продължение на няколко години е служел за убежище на пирати-казаци. Монасите се преместват в манастира на остров Халки до Константинопол като съхраняват значителна част от манастирската библиотека. До днес са запазени над 60 кодекса от нея, като 40 от тях се намират именно в патриаршеската библиотека на остров Халки. Част от книгите, които датират от средата на ХV до началото на ХVII в. са били копирани в самия манастир.

В резултат на две археологически кампании, през 1985-1994 г. и от 2008 г. до сега, е разкрит архитектурен комплекс, който обхваща площ от 0,5 ха на тераса в южната част на остров Св. Иван, обърната към Созополския залив. В резултат на археологическите разкопки през 1985-1994 г., проведени под ръководството на В. Димова са проучени триконхална средновековна църква, трикорабна едноапсидна базилика с дълга строителна история, и няколко сгради южно от нея, сред които могат да се идентифицират трапезарията, магерницата, голяма готварска пещ, представителна сграда и аязмо (свещен извор) и оградна стена от запад с долепени до нея верижни помещения. Всички тези сгради от манастирския комплекс принадлежат на последния етап от съществуването на манастира между ХV и първата четвърт на ХVII в.

Последната находка: декрет за търговия между Аполония и Хераклея Понтика

Мощите на Свети Йоан може да се окажат конфликтна точка между кмета на града Панайот Рейзи и проф. Попконстантинов. Идеята на кмета е те да бъдат пренесени в манастира, когато островът се отвори за туристи.

Професорът не е на това мнение. Мощите не могат да са изложени в манастира, защото е изключително рисковано, казва техният откривател и припомня, че костица от тях бе открадната в Сливен, където бяха изложени за поклонение. Той обаче коментира, че подкрепя идеята островът да се отвори за културно-исторически туризъм.

“Това е природен резерват, и сега туристите могат да разглеждат острова, но е нужно на входа на Созопол или на пристанището да бъдат поставени табели, указващи, че може да бъде посетен”, споделя ученият.

Проф. Попконстантинов разкри още, че има проект за реставрация и консервация на манастира, като това не означава цялостна реставрация и експониране. Ще бъде в стил “руината да въздейства”. Архитект Юлий Фърков е направил проектът, добави той. Ще има зала за експониране на археологически материали и 3 D представяне на проучванията и на реставрираните два храма, които са там. Проектът ще започне да се изпълнява 2019- 2020 година.

За пръв проф. Казимир Попконстантинов обяви и последното си откритие на острова от това лято. Манастирът и базиликата са построени върху основи на езическия храм, посветен на божеството Аполон. В предпоследния ден от разкопките бе открита част от текст на декрет, изписан върху мраморна плоча, разкри професорът. От този текст са запазени седем реда от началото на декрета.

Става ясно, че Народното събрание на Аполония е сключило най-вероятно търговски договор с Хераклея Понтика. Видно от упоменатите имена на пратениците, дошли за сключване на договора е, че сред тях е синът на Аполофан и др.

Това е писмен извор който потвърждава мнението ми че тук е имало езически храм на божеството Аполон, заключава проф. Попконстантинов.