С Марешки ще опорочите прекрасната национална идея, г-жо Льо Пен

Автор: Веселин Василев


Макар и плахо, нормалността в Европа започва да подава глава. Вече се чуват трезви гласове, че двигателят на прогреса и цивилизацията са белите християни, а не цигани, лесбийки, травестити и прочие либерални любимци.

Че полудивите имигранти от Северна Африка и Близкия Изток за заплаха за Европа и нейното коренно население, а не културни обогатители и носители на прогрес.

Че наивният добродушен европеец е подложен на емоционален рекет, а ислямски терористи му се представят като “мирни бежанци”.

Че желанието да съхраниш ценностите си и да избираш с кого да живееш не е ксенофобия и расизъм.

Че нормалната любов е между мъжа и жената и те имат изконното право да се нарекат “баща” и “майка”, когато създадат дете, а не да бъдат унижавани с безличното “родител 1” и “родител 2”, за да не засегнат нечия чувствителна педерастка душа.

Че полът е определен от Бог, а не е социална конструкция и толерантност означава да търсим човека в педераста, а не педераста в човека.

Че децата на незаконните имигранти не трябва да получават гражданство само за това, че са се родили в държавата ни.

Че насилието над жени и деца се побеждава с възпитание, християнски ценности, морал, а не чрез въвеждане на трети пол и измислени конвенции.

И т.н., и т.н.

Марин льо Пен към „Флагман”: Ще бъда най-откровена, въобще не ми пука как се е казвала партията на Марешки

Първият силен глас на нормалността бе издигнат от унгарския премиер Виктор Орбан. Тази, която най-много го критикуваше – канцлерът на Германия Ангела Меркел – доведе партията си да най-унизителните изборни резултати от Втората световна война насам и заслужено подаде оставка като партиен лидер. Но това не е достатъчно и хората очакват тя да бъде изправна на съд за престъпления срещу европейската цивилизация.

После дойде победата на Доналд Тръмп. Либерална Америка на феминистките изпадна в ужас, но прогресивните хора по света се изпълниха с надежда, защото САЩ са тези, които диктуват процесите в света.

После се появи Матео Салвини – италианският вицепремиер, който само за няколко месеца се превърна в най-обичания политик на Апенините, а неговата партия “Лига” стана първа политическа сила в страната.

Лъч надежда проблесна и във Франция. Президентските избори бяха спечелени от Макрон – продукт на политическо инженерство, създаден да обслужва прогнилия либерален модел. Но французите явно са разбрали грешката си, защото партията на Льо Пен вече изпреварва партията на Макрон.

У нас политикът, който най-много се доближава до профила на тези достойни политици е Ангел Джамбазки. И той трябваше да привлече вниманието на Льо Пен.

Вместо него, тя избра Марешки – категорично грешен избор. Силно се надявам Льо Пен да разбере грешката си и да я поправи. Иначе политическият ренесанс, водещ до премахване на либерализма и глобализма, няма да получи народната подкрепа, която заслужава.

Защото лицата са важни!