Защо ДПС отново иска програмно правителство

Автор: Лъчезар Лисицов



От началото на годината ДПС започна да говори упорито за сформиране на програмно правителство. След заседание на Централния съвет на партията в края на октомври пропагандата на идеята започна да набира сили вероятно заради поразклатилите се устои на властта.

Всеки представител на ръководството на ДПС в медийните си изяви вече непременно държи да сподели как национално отговорните партии следва да съставят програма за управление. Избирателите щели да решат кой ще я изпълнява. Изпълнителят всъщност бил без голямо значение.

Поглед в годините назад показва, че ДПС периодично лансира виждането си за програмно правителство, най-вече в кризисни ситуации. Формално идеята е да се състави надпартийно мнозинство, което да спасява държавата. На практика обаче целта е друга.

Може би бързо се забрави, но правителството „Орешарски” беше точно от този тип. Тогава БСП и ДПС не подписаха коалиционно споразумение, понеже кабинетът бил експертно-политически, а не политико-експертен (както обясняваше Лютви  Местан – тогавашният председател на ДПС).
Тогава мандатът беше на соцпартията. Това, което се случи обаче, е, че почти всички министри се оказаха свързани с партията на Доган и Пеевски. Дори най-важните представители на правителството - премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов, които бяха депутати от БСП, се оказаха подставени лица. В края на онова управление соцпартията свали доверието си от двамата, а в следващия парламентарен мандат Чобанов вече бе народен представител от ДПС, а Орешарски се оказа кандидат за президент на Движението за права и свободи.

Ако се върнем доста по-назад във времето, и правителството на Любен Беров бе от подобен тип – уж експертно, а не политическо. Мандатът тогава бе на ДПС. Политическите наблюдатели помнят това управление с процъфтяването на икономическите и силовите групировки.

Идеята на ДПС за надпартийно съгласие по базови теми звучи държавнически. Практиката досега обаче показва, че зад нея се развихрят съвсем други интереси под контрола на същата тази партия.

Защо от ДПС за пореден път „претоплят манджата” за програмно управление сега?
В последните 10 години имиджът на формацията бе силно увреден. Първо бяха „порциите на Доган” и мегадалаверата „Цанков камък” при тройната коалиция. След това дойде овладяването на пресата чрез Делян Пеевски и бившия му приятел Цветан Василев (през банката КТБ). Последва печалното управление на Орешарски и назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, което извади десетки хиляди по улиците всеки ден в продължение на седмици.

Овладяването на медиите през последните 2-3 години започна да застига и телевизиите.
Лобито на ДПС (най-вече на т. нар. икономическо крило на партията) във всички правителства на ГЕРБ воглаве с премиера трудно може да бъде скрито. Затова и Бойко Борисов изпада в ужас, когато се случи да му бъде зададен въпрос за Пеевски. ГЕРБ още развяват мантрата как те никога няма да направят коалиция с ДПС и продължават да прикачват формацията на Доган към БСП.

Соцпартията от две години обаче се води от Корнелия Нинова, която се опитва да пази дистанция от Движението за права и свободи. Неслучайно и БСП започна самостоятелно да внася вотовете си на недоверие към правителството „Борисов 3”. Нинова се старае да се съобразява с обществените настроения, а електоратът на БСП е консервативен и националистически настроен и не одобрява съдружията с ДПС.

Ситуацията е такава, че двете големи партии – ГЕРБ и БСП, в момента не са склонни да направят официална коалиция с формацията на Доган. Затова и ДПС подготвят почвата за подкрепа на евентуално следващо правителство на малцинството.

Сметката е проста. И ГЕРБ, и БСП са далеч от мнозинство за самостоятелно управление. Положението при сегашния балансьор – „Обединените патриоти” (ОП), е много непредсказуемо заради нестабилното поведение на Волен Сидеров. Предвид постоянните вътрешни конфликти там, при един краен вариант на разпад, в следващия парламент може да няма националистически партии. Вероятността ДПС да възвърне ролята си на балансьор и да държи ключа за следващото управление не е малка. Това не е изключено дори и в настоящото Народно събрание, ако ОП се разцепят и напуснат властта.

Неофициално участие на ДПС в управлението може да изглежда приемливо. 
Доган и Пеевски обаче си знаят цената, а тя обикновено е висока за цялото общество.