Лаборатория „ЛИНА“ реагира на европейските препоръки – разширява диагностиката на листериоза

През месец август Европейският център за контрол и превенция на заболяванията публикува данни от мащабно проучване върху листериозата. За период от 5 години са изследвани 2726 представителя на вида Листерия моноцитогенес, изолирани в 27 страни на континента, включително и от България. Резултатите показват, че около половината от бактериалните изолати са свързани, т.е. случаите на листериоза са били част от ненавреме разкрити епидемични взривове. Учените констатират и леко увеличаване на заболяемостта от листериоза за разглеждания период. Във връзка с това, Европейският център акцентира върху нуждата от своевременна диагностика на заболяването с цел превенция на неговите усложнения.

Листериозата започва със симтоми на грипоподобно заболяване (повишена температура, главоболие и мускулни болки); съчетани с тези на чревна инфекция (диария и коремни спазми). Когато листериите се разпространят от червата в кръвта, се развива т. нар. инвазивна инфекция. Тогава бактериите достигат до различни органи на човешкото тяло, включително централната нервна система. Разгръща се клинична картина на сепсис, менингит и енцефалит. При тези усложнения смъртността е 20-30%. Ако бременна жена развие инвазивна листериоза, съществува риск инфекцията да се предаде на плода. Възможни последици са аборт, мъртво раждане или преждевременно раждане. Когато бременна с листериоза роди на термин, детето обикновено няма симптоми на заболяването през първата седмица. Инфекцията при новороденото се проявява между втората и осмата седмица.

„Клиничната картина на листериозата в началото е неразличима от тази на редица други инфекции. Насочващи са данните за консумация на потенциално замърсена храна (млечни продукти, сурови зеленчуци, месо и риба) и принадлежността на пациентите към рискова група: бременни жени, хора в напреднала възраст и такива с отслабена имунна система. Броят на бактериалните клетки, необходим за развитие на заболяването, при рисковите контингенти е по-малък в сравнение с останалите хора. Инкубационният период – времето от поемането на бактериите през устата до появата на първите симптоми – варира в широки граници. Тези особености на листериозата трябва да се имат предвид, когато се обсъжда като възможна диагноза”,  коментира доц. Сашка Михайлова, микробиолог в лаборатория „ЛИНА“.

Лаборатория „ЛИНА“ реагира бързо на европейските препоръки и въведе нов тест за доказване на Листерия моноцитогенес. При изследването бактерията се търси в първите дни от появата на симптомите. За извършване на анализа е необходима фекална проба. Навременното откриване на бактерията и провеждането на лечение предотвратява развитието на тежка инфекция.