Чрез софтуер в новите фискални устройства: Крадат цели бизнеси и здравни досиета?

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Няколко асоциации се обявиха срещу част от измененията в наредбата Н-18, които касаят нови сериозни промени във фискалните устройства. На пресконференция в централата на Българската стопанска камара (БСК) те настояха и за отлагане на влизането в сила на новите правила заради невъзможност за въвеждането им в сега заложения срок – 31 март 2019 г.

Според Ясен Танев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС) най-добре би било промените да влязат в сила на 1 януари 2020 г.
„Тотално оптимистичен” срок би бил най-рано септември 2019 г., обясни още той.

Според Танев няма хора, които да свършат работата, защото става дума за промени в около 300 хиляди фискални устройства при около 200 „адекватни” сервиза в България.
Подмяната на касовите апарати или софтуера им засяга около 100 хиляди заведения или 3500 хотела, примерно, но и всички търговци, които работят с такива устройства.
„Как ще обучите 100 хиляди човека, които работят с тези системи, за три месеца. Абсурдно е! Бизнесът ще влезе в един хаос”, прогнозира Ясен Танев.

Станислав Попдончев – главен финансов директор на БСК, каза, че разчетите на Националната агенция по проходите (НАП) за 17 млн. разходи на бизнеса са били сгрешени. Всъщност те щели да са между 40 и 100 млн. лв., или от 2 до 5 пъти по-големи.

Той и Ричард Алибегов – председател на Българската асоциация на заведенията, уточниха, че подкрепят усилията на Министерството на финансите и на НАП за изсветляване на сивия сектор и за фискална дисциплина. В случая обаче щял да бъде ударен повече светлият бизнес.

„И ние имаме много забележки към новите наредби, коментира Алибегов. Една от забележките ни е въпросното предоставяне на „сорс код”. Въпросният „сорс код” дава на Националната агенция за приходите достъп до цялата база данни на дадения обект. И тука вече не говорим за фискализация на касов бон, а говорим за абсолютно целия бизнес на търговското дружество. Т.е. в нашия случай това би бил достъп до рецепти, достъп до маркетингови стратегии – бъдещи, настоящи; промоции и т.н.
Тук ние не получаваме от Националната агенция за приходите никаква сигурност как ще бъде регулирано това нещо и че няма да попадне в грешни ръце. Т.е. за по-лесно обяснение – един оперативен работник в НАП може с едно копче да пренесе целия този бизнес към трето лице – тази цялата информация. Това за нас е пълен абсурд. Няма как да бъде. Може да бъде откраднат всеки един бизнес, така да се каже. И в момента ние не получаваме никаква гаранция как тази злоупотреба и това изтичане може да бъде спряно.”

Зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Николай Бързалов коментира, че въпросът засяга и всички лечебни заведения, както и общопрактикуващите лекари.
Имало опасност за източване на бази данни, свързани със здравни досиета и т.н.

След въпрос на „Флагман” действително ли може да се открадне бизнес стратегията на една фирма, Ясен Танев коментира: „Ако мога отново да обясня технологично – в наредбата има опция, с която се дефинира създаване на одиторски профил. За съжаление този одиторски профил не е дефиниран, че се достъпва с електронен подпис или чрез някаква явна оторизация от Агенцията по приходите. Просто има изискване през специален интерфейс да има достъп до всички данни, които са свързани с продажбите, плюс всички свързани системи към системата за управление на продажбите. Това означава, че чрез потребителския профил всички данни могат да бъдат изтеглени в ясен четим и преносим формат.”

Танев даде примери: „Представете си система за продажби, която е свързана със система за доставки, което означава – колко са доставните цени; свързване със системата за рецептите, която показва какви са специфичните рецепти и условията на преработване; свързана е към информационната система за управление на персонала, която показва колко часа работи персоналът ви; освен това е свързана към Фейсбук-страницата ви или към електронния ви магазин, в който се вижда как върви електронната търговия. И вътре имате частни лица, GDPR-данни… Освен това пък ако се окаже, че системата ви е система за хранене в болница, е ясно кой каква диета ползва, каква болест лекува… А пък ако разширим системите за болнично здравеопазване, за това ви казвам, че текстовете трябва да бъдат много добре прецизирани, вие когато си плащате за рентгенова снимка или скенер, най-вероятно в момента на плащане получавате и диск, в който е записано скенерното изображение, което се издърпва от специализираната машина за сканиране. Така че при обща и непълна формулировка скенерът, сървърът на Амазон, Фейсбук-страницата ви и касовият ви апарат са една обща система и тя трябва да има един общ интерфейс за експорт на данните към лица, които ги поискат, без спазване на Директивата за защита на личните данни, без спазване на добрите практики за защита на бизнес модела.
А пък изискването, че софтуерните компании трябва да си предадеме „сорс кода”, който е наша интелектуална собственост, е също един сериозен въпрос – защо”, коментира още Ясен Танев.

От бизнеса са недоволни и от правилото за запечатване за 30 дни на обект за т. нар. лоша практика на търговеца и то също следва също да се коригира. Според тях не може заради една неиздадена касова бележка от един служител да се спира работата на примерно 15 служители.