Ето как жителите на турските села Просеник и Ръжица се грижат за българските паметници (СНИМКИ)

Монументие на комунизма са измити наскоро и лъщят от белота

Ключови думи: божидар божков, село, турци, грижа, българи, паметник, бойци, флагман

11 Октомври 2018, Четвъртък, 19:13 ч.

Автор: Божидар БОЖКОВ, снимки:Авторът

Населението в тази част на Източна Стара планина е предимно от турски произход, но то се грижи отлично за символите на българската история

Божидар Божков е дългогодишен бургаски журналист, публицист и един от най-добрите разследващи репортери за нашия и чуждия печат. Завършил е Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", изучавал "Политически науки". Работил е за редица печатни издания, а от 2014 г. списва в. BG Voice – за българите в САЩ. Работи на свободна практика у нас. От няколко години води изключително интересното интелектуално предаване „Чудни звуци” по БНР-Бургас, в което изследва музиката от цял свят.

Турските села в Източна Стара планина, освен, че са живи и пълни с млади хора, което е резултат на патриархалността на населението там и почти напълно изпразнили се откъм българи, което е обяснимо, предвид точно обратните процеси сред това население, се грижат с особено внимание към паметниците от комунизма. Това е интересен феномен, доколкото тези паметници нямат нищо общо с населението на селата днес - върху тях са изписани загинали комунисти, които са 100% само българи.

Но е факт.

Първите три снимки са от Просеник. Паметникът на загиналите партизани от отряд „Народен юмрук“ е в самия център на селото - зад него е паркът. Така че той е първото и основно нещо, което човек вижда, когато пристигне там.

Колко му е на кметството в Просеник, съставено само от дейци на ДПС, да го премахне. Напротив - паметникът не просто е бил измит наскоро и в момента лъщи от белота, а около него е оформено дори ново заграждение, а и буквите с имената са минати с нова боя, за да се четат. Там няма нито едно турско име!

На четвъртата снимка е паметникът на партизаните и загиналите в Отечествената война в село Ръжица - малко, схлупено селце, недалеч от Просеник, в което също българите са едва няколко човека, доволно възрастни хора. Населението е вече 95% турско. Паметникът е също в самото сърце на селото, върху него няма нито едно турско име, но кметството си се грижи за него - наскоро оградката му е била боядисана, а покрай нея е оформен ров, като намек, че това е важно място.