Как Ол инклузивът възкреси Картата за море от соца

Социалистическия Ол инклузив беше заветна мечта и привилегия на работещите в големите индустриални предприятия

Юфка с чаша прясно топло мляко за закуска, супа топчета, четвърт пиле с ориз и ашуре за обяд и грах яхния с десерт кисело мляко за вечеря.

Така изглеждаше средностатистически социалният пакет в картите за почивка на Българските професионални съюзи и ведомствените профилакториуми до 1989 година. Със собствена тоалетна и душ в стаята или в най-лошия случай на етажа, пише Монитор.

Социалистическия Ол инклузив беше заветна мечта и привилегия на работещите в големите индустриални предприятия, но имаше и общи станции на БПС (Българските професионални съюзи), в които можеше да почиват и трудещи се в предприятия и институции, които нямат собствена почивна база. В годините преди да избухне демокрацията двуседмичен Ол инклузив излизаше на почиващия между 35 и 50 лева, а разликата до реалната стойност на картата (110-120 лева) се покриваше от предприятието или профсъюзите. Детската карта беше по 28-35 лева и едно четиричленно семейство ходеше на море за не повече от 160 лева при това за две седмици. От средностатистическите Петрови, Иванови и Димитрови се искаше само да си платят пътя до морето / планината. Минусът на "Всичко включено" от епохата на развития социализъм и разликата му с днешната версия беше липсата на алкохол и безалкохолни напитки на корем.

Нито махането на паметниците на Ленин, нито взривяването на мавзолея, нито появата на платените лекарски грижи не травмираха така съзнанието на постсоциалистическия труженик така, както загубата на привилегията "Карта за море". Картата обаче се оказа възкресена с появата на Ол инклузив. Първоначално инклузивът беше ексклузивен и не беше по джоба на масовия българин, но натискът на турските браншовици върху пазара доведе до падането на цените и до появата на старата нова практика и по българските хотели. Гонката в постигането на по-ниска цена доведе и до влошаване на качеството и докарването му до това на супата топчета, пилето с ориз и ашурето от епохата на соца. И няма как да е другояче, ако нощувка с три пъти хранене в лукс бунгала в Обзор струва 18 лева на ден за човек.

Съвременната почивка с карта е преди всичко бонус за татковците. Освен че бюджетът е заключен в цената на купените ваучери за Ол инклузив, където влиза и детската анимация, и сладоледът следобед, на корем е и пиячката. Нещо, което се харесва както на родните, така и на чуждите туристи. Там, където се появи обаче, "Всичко включено" се оказаха изключени от местния пазар стотиците собственици на ресторантчета и будки за сладолед и напитки, а мутиралата карта за почивка изяде малките свободни туристически предприемачи. Но пък те не са без шанс - на фона на все по-големия брой оплаквания от инклузива, дребосъците могат да се докажат с качество, отношение и гъвкавост. Във всеки случай голямата битка предстои.